Проф. Димитър Гоцев: Антибългарската политика в Македония се ръководи от чужди хора

0
1317

Нашата история е богата на събития, герои, революционери паднали за свободата и обединението на българския народ. В миналото са се използвали най-различни поводи за преклонение пред героизма на падналите за свободата на Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини и това е поддържало духа не само на бежанските организации и на младежта от тези райони, но и на цялата българска общественост, което е била съпричастна към това, което се прави.

На Свети Дух, когато се отбелязва денят на Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, всички младежи от свободните предели са се събирали и са отдавали почит към падналите борци за свободата на Македония и Добруджа. Така оформен този ден – Свети Дух, като ден на Македония, става през 1923 г. През 1922 г. двама поети Любомир Весов и Илия Кушев, които са от Велес, са били привлечени от борбата срещу сръбското робство в Македония. През ноември 1922 г. в бой със сръбските жандарми и двамата биват убити.

Цялата младеж от Македония, които са студенти в София, решават през следващата година да се съберат на 6 юни 1923 г. на Витоша и там слагат началото на празника Св. Дух като празник на Македония. На следващата година този ден става повсеместен за цялата страна. През 1926 г. на Витоша вече се качват над 30 хил. души, за да отдадат почит на загиналите двама поети и на всички паднали за свободата на Македония, Добруджа и Западните покрайнини.

Това се засилва с всяка следваща година и продължава до 1944 г., когато спира, защото България излиза от войната. Всички организации са разпуснати и преследвани. Обявени са за фашистки и до 1996 г. честванията са спрени. След това обаче няколко години чествания има, но през 2008 г. отново са спрени. Причината е, че този празник разваля отношенията между съседните страни на Балканите. През тази 2016 г. отново се прави опит тези чествания да бъдат възстановени.

Между двете световни войни това събитие е използвано не само, за да се отбележи деня, а е било и един вид протест пред великите сили за това, че се пречи за обединението на българите. Като протест тези чествания имат успех, защото дипломатическите мисии в София обръщат внимание на младежите. Имало е и хора, които са се интересували от това събитие и то е било отразявано дори и от западните медии. Освен това учени от Рим, Лондон, Париж организират в университетите, където преподават вечери посветени на Деня на Македония.

Такъв пример е с французина Жорж Десбон, който три години подред организира вечер или утро, посветено на Деня на Македония. Същото правят и братя Бъкстон в Лондон. Младежите, честващи Деня на Македония, се разграничават от ВМРО, защото тогава тази организация е била приемана като терористична организация. Когато ги защитават в Европа дипломатите казват за тези младежи, че са европейски възпитаници и са тези, които ще въведат България в Европа.

Това е довело до голяма симпатия на европейската културна общественост. Това е и причината цяла Европа да знае защо протестират тези младежи, а европейските журналисти са се противопоставяли на сръбските и гръцки протести, които са твърдели, че тези българи са комити. С протестите си, младежите са се противопоставяли и срещу фалшифицирането на историята от страна на сърбите и гърците.

По отношение на българската политика спрямо Македония, не чак толкова българската политика е пасивна, а по-скоро на България не й дават великите сили да погледне към Македония. Антибългарската политика в Македония се ръководи от чужди хора, категоричен е той. Отделно гърците са се запънали за името и не дават на македонците да мислят за НАТО и за Европейски съюз. Това у нас го няма. Тези, които не дават да се разбираме, насъскват хората да сеят омраза.

Отвън се дават огромни средства, за да се поддържа тази омраза. Българите в Македония са били в миналото над 1.2 млн. души, а сега са около 800 хил. души. Албанците взимат вече много градове, сега искат и Охрид, но това е вече твърде много. Нашите братя, тамошните интелектуалци, трябва да знаят, че загубата на територия и на население ще доведе до нови неблагоприятни положения на Балканите.

Независимо, че се карат с гърците и сърбите, македонците имат бизнес отношения с тези страни, но за българския бизнес вратите са затворени. Македонците виждат в двойното гражданство перспектива за развитие. Те нямат друга перспектива. Тези, които завършват в България образованието си, това е за тях перспектива, същото е и с получаването на паспорт. Без значение дали ще останат в България или ще емигрират в друга страна – те нямат друга перспектива./ПИК

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук