Властта обезбългарява България. Четвърти век политиците ограбват и унижават!

ПОЗОР-ВДИГНАХМЕ ПАМЕТНИК НА РОНАЛД РЕЙГЪН В СОФИЯ, А НЯМАМЕ НА ХАН АСПАРУХ

Никой друг народ освен българския не би търпял четвъртвековната бездарна, често и неграмотна, свирепо управляваща го, ограбваща го, унижаваща го върхушка начело с червени, тъмносини и синьо-червени председатели или по-точно господари, собственици на парламентарните партии. А той я понася, макар че тя е победима, защото го мързи да се организира и като един човек масово да се вдигне срещу нея и да я замени само с нови хора в лицето на авторитетни и почтени интелектуалци извън участието в общинската и централната държавна власт.

За съжаление, милионите българи са много още­тявани от водачите си не само защото са инертни, а и защото са разединени от егоистичните си лични нагласи, от навика да се примиряват с лошото заради страха, че ако го сринат, ще ги сполети още по-лошото от него. Те нерядко губят, защото са много способни в редица области на живота, но не са достатъчно работливи, амбициозни, защото са комплексирани от дългите почти седемвековни роб­ства: византийското и още повече турското. Те хем обичат да се фукат, хем не вярват достатъчно 6 успеха си в наличните си природни дадености и са малодушни. Особено през последните 25 години те се разми­нават ту драматично, ту смехотворно с борческите нагласи на своите предци от Първото и Второто българско царство. Те забравят, че техните прадеди от най-далечното българско минало са били победители в тежки войни и са карали особено съседни държави да се страхуват от единството в действията им, въпреки предателите в едни от кризисните, повратните, ключовите моменти в живота им.

Днес безброй мои съ­народници видимо нямат нужното лично, но и на­ционално самосъзнание, самочувствие. А и как да го имат, след като полити­ческата класа 26 години все повече се кълне не в България, а в почти пряко ръководещите ни външни сили като Европейски съюз, НАТО, най-вече САЩ, но и Турция.

Петър Стоянов се осмели да тръгне срещу корените, основите на българщината, като се подведе от един луд австрийски професор и се зае да налага латиницата, защото нашата азбука обхващала малки части от света и не ни отваряла ши­рок път към него. Стоянов смяташе, че тя ни лишава от достатъчно източници за нашето напредващите страни на планетата ни. За щастие бракоразводният адвокат Петър Стоянов се сблъска с масовото обществено недоволство от това му безумие. Защото той беше държавен глава и това му начинание не може да се възприеме по никакъв начин, освен като престъпление  към българската нация.

Вече четвърт век неспирно ни се внушава, втълпява със заповедническо, стряс­кащо ни предупреждение, че ние, българите, вече сме само съставна, об­вързана и завързана част от евроатлантическтите структури. Обяснява ни се, че ние трябва да не ги критикуваме, а да си налягаме парцалите и да целуваме много специал­ните им задници, защото ще загинем без техните благоволения, отстъпки, наставления, насочвания, съчувствия, съжаления. На нас пряко ни се нарежда да запомним, че сме техен придатпък техен длъжник. Натис­кат ни да чувстваме, да мислим, да действаме, да се държим и въобще да живеем не като българи, а като техни бедни, но великодушно помилвани, безлични и много далеч­ни роднини, маломерни европейци. Затова аз вече смятам, че у нас трябва да има не само религиозна църква, а и светски храм, където да влизаме редовно и да искаме прошка от Европейския съюз, НАТО, САЩ, Турция, че сме ги обидили за нещо или че не сме ги послушали, разбрали, подкрепили незабавно в едно или друго отношение.

Днешна България вече няма своя физиономия, за­щото 26 години живее и се управлява главно в сянката на ДПС, т.е. на Турция. БСП ни ръководи с Догановци около 16 години, като за­доволяваше първо техните и после нейните властови и финансови ламтежи в чудовищни размери. Лъжецарят Симеон също не пропусна да се комбинира с депесарите и да ги нари­ча свои верни братя като премиер. Иван Костов бе най-костеливият орех и не се съюзи с тях, когато беше министър-председател. В един момент той даже много справедливо ги оп­редели като „проклятието на България”. Но преди това отиде в Турция и се извини за краткотрайния Възродителен процес у нас. А Анкарската власт най-пренебрежително отказа да изрази съжа­ление за петвековното османско заробване на България. Бойко Борисов щеше да чака доста дълго, докато получи втория си премиерски мандат, ако не беше изпил кафето си с Лютви Местан и не беше се договорил с него как по-скоро да свалят Пламен Орешарски от власт.

Всички български уп­равници от 1989 г. насам редовно продават много земи на турски и руски богаташи. А последната история на здравните заведения „Токуда” и вери­гата „Сити клиник” изцяло доказва, че нашата власт съзнателно разширява турското обсаждане на България по всякакви начини.

Отдавна един разгащен уж образователен министър с фамилията Атанасов отмени изуча­ването на Базовото „Аз съм българче”, макар че то е едно от най-любимите стихотворения за народа ни, че всеки нормален наш съотечественик с гордост си го припомня и си го повтаря. То не допада на днешните управници, защото е огнено в своята споделена любов към България, а те никак не се вълнуват от нея. Нашата власт вече четвърт век, но особено напоследък категорично заявява, че у нас е имало не турско, а само османско присъствие. Неграмотното образователно министер­ство вече официално и най- категорично застана зад определението „османско владичество”.

Управляващите ни безродници лицемерно обявяват безразличния им, а може би и смешния им идеалист Васил Левски за най-велик българин, за безсмъртен светец и окачват портрета му в луксозните си кабинети с много алкохолни бутилки и без библиотеки. А фактиче­ски те го отричат. Вървят срещу позициите му и най-вече срещу делата му. Защото той в безброй свои писма говори за кървавото турско робство,

за зверските мъчения и клането

на своите братя от турските завоеватели на България. А според тълкуването на днешните ни вождове излиза, че Левски не се е борил с освирепели поробители, а се е спречквал с ос­манските ни закрилници, че Априлското въстание е случайно явление.

Оперетни чуждопоклонници и наежени копиеносци на западните господари в лицето на уж авторитетни историци и литератори стигнаха до идиотщината да твърдят, че Базовото определение „турско робство” било условно употребено понятие, писателска измислица, хипербола, метафора, която никак не задължа­вала науката. А Вазов е заклет, дори безмилостен реалист в художествената литература. Той е чужд на литературните фантазьорства. Винаги е верен на действителността, защото я наблюдава пряко, дълбо­ко или пък я изучава много отговорно.

махнаха от учебниците бляскавите фейлетони на Ботев, защото те безпо­щадно осмиват, подиграват дупедавството на нашите чорбаджии, подлагането им на османските нашест­веници.

Канцеларски души от Просветното ведомство нареждат учениците да пеят Чинтуловите стихотворения а не дати четат. Постъп­ват така, защото знаят, че мелодията намалява въздействието на текста, който е срещу Турция и ще я ядоса. Защото нашите вождове са свикнали да бъдат командвани от нея.

Малко е да се каже, че те се съобразяват с нейните изисквания. Те редовно питат диктатора Ердоган какво още биха могли да направят за нея. Фандъковата Йорданка и нейният заместник, но най-вече жестоко закри­лян душеприказчик Тодор Чобанов се заеха да вди­гат паметник на Роналд Рейгън в София, макар че в нея няма такъв на хан Аспарух – създателя на Българската държава.

Малко беше, че пак ни унижиха, като вдигнаха пред Американското посолство в столицата паметник на загиналите американски летци у нас.

Представители на упра­вляващата ни върхушка се изпъчиха пред него с купища от венци, макар че  е тези покойници бомбардираха не военни, а мирни наши зони и сринаха София, Стара Загора, Добрич през Втората световна война. Стига се до безумието да обсъждат проект за скулптурна творба в чест на Рейгън. А този свиреп политик все хулеше България. Лъжеше, че тя е свързана Павел Втори. Сигурно е „редно” да го обезсмъртяваме, защото той е бил ужасяващо вреден доносник на тамошните служби против интелек­туалци с леви убеждения, преди да стане президент на САЩ.

В историята на Бъл­гария имаше видни премиери с големи заслуги като Алексан­дър Малинов, Петко Каравелов, Константин Стоилов. А далечното ни минало блести с делото на държавници, които са били откриватели в поли­тиката, строители, военни стратези, но и мъдреци, справедливи законотворци, като Аспарух, Крум, Борис I, Симеон Велики, Калоян, Иван-Асен II.

През нашето Възраж­дане – може би най-незабравимото или просто най-неповторимото време в историята на България и само в рамките на 15 години се раждат двайсе­тина безсмъртни борци за свобода, но и създатели на изумителна духовна култура. Между тях са Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Васил Друмев, Добри Войников, Петко Славей­ков. А те са все народни трибуни, но и носители на велики, както национал­ни, така и общочовешки идеи, идеали. Само че четвъртвековната ни уп­равляваща върхушка не познава тези светилници в развитието на Al България и няма нищо общо с тях.