Президентът не разбра, че не се явява на изпит за работа като брюкселски чиновник
Миналата седмица президентът на Република България Росен Плевнелиев изнесе първата си официална реч пред Европейския парламент в пленарната зала в Страсбург. Ако не се лъжа, това беше първата официална реч на български президент пред Европейския парламент.
Съдържанието на речта бе очаквано. Много размисли и грижи за териториалната цялост на Украйна, твърдение, че руската политика е заплаха за ЕС. Обвити в множество излишни и многословни клишета, в класически брюкселски новговор, тип „европейската интеграция е най-важната интеграция за европейската интеграция“. Легитимна политическа позиция, която може да се чуе всеки ден от брюкселските бюрократи, които следват ясно начертана геополитическа линия.
Това, което ме възмути и разочарова, бе президентският избор на език. Плевнелиев говори само и единствено на английски, не пророни и думичка на български, не спомена нито веднъж България. Отново геополитически избор.
Веднага след речта отидох при г-н Плевнелиев и му казах ясно и гласно какво мисля за катастрофално погрешния му избор. Известно е, че езикът е основата на единството на българската нация, базовата връзка между българи, турци, цигани, арменци, евреи в единната българска нация. Президентът трябва да е обединител на нацията по смисъла на Конституцията на Република България и по подразбиране. Той трябва да демонстрира това единство. Да го изразява. Да го представлява. Да го показва. Особено от официални трибуни на международни срещи.
Българският език е официален език в Европейския съюз, а английският е официален и работен. Българският президент избра чужд работен език пред родния си. Достойните президенти на самоуважаващите се нации винаги говорят на родните си езици. Никога няма да чуете президентите на Полша, Германия, франция, Унгария да говорят на чужд език на официални срещи. И не защото не знаят. А тъй като са наясно, че представляват нациите си.
Още по-смайваща е реакцията на колеги и на псевдодесните либерали. Тези, които кресливо се заявяват за патриоти и русофоби. Според един колега, който иначе се заявява като „патриот“, използването на български език било дребнотемие и заяждане. Според друг лидер от тези среди президентът бил говорил на английски, защото преводът бил труден, лош и щели да се загубят фундаменталните послания в речта. Отново тежка лъжа и фундаментална глупост. Просто предварително написаната на английски реч, която президентът чете, се дава на преводачите. Оттам се превежда на всички официални езици, което така и така се случи. Според други десни патриоти – и други държавни ръководители използвали английски език в ЕП. Дадоха ми за пример Чехия, Естония… Монголия и Нигерия. Е няма що, отличен пример. Равнението по Нигерия говори много за защитниците на англоговорящите патриоти. Говори за слугински, сервитьорски, колониален манталитет. За криворазбрана цивилизация. Г-н Плевнелиев не беше нито на изпит по чужди езици, нито на интервю за работа като брюкселски чиновник. Но май не го разбра.
И сега – голямата ирония. Една от истински големите руски заплахи срещу България е опитът да бъде присвоена кирилицата с всички последствия от това. А в сградата на ЕП президентът на държавата, която пази и развива една от най-старите култури, писмености и цивилизации в Европа, избра да не я представи и защити, а да говори на чужд език.
Жалко. Наистина жалко.