Марин Караиванов работи в системата на държавните архиви от 35 години, 30 от които е бил директор на Териториална дирекция „Архив” – Хасково. От няколко години е пенсионер. Издаде три книги, които взривиха обществото с публикуваните архивни тайни на партийния елит. Всъщност Марин Караиванов спаси един камион с архивни документи, които трябваше да бъдат изгорени в екарисажа край хасковското село Узунджово по нареждане „От горе”.
Вместо да ги запали, топархиварят ги откара на незнайно място и си направи частен архив. Сега по цели месеци се рови в него, изолиран от света. В документите открива още и още нелицеприятни истини за нашите ВИП-персони, заради които в миналото го нападнаха с нож, заплашваха го със съд, тормозиха го с телефонни заплахи и пр. Въпреки това топархиварят е решен да разбули тайните на партийния елит от времето на соца, както и тези на наследниците му.
Поредните разкрития на Караиванов пред „ШОУ”, от първата до последната дума, се базират на архивни документи.
– Г-н Караиванов, създали сте си теория за „генетичния” произход на днешните ни олигарси…
– Години наред съм се ровил в техните досиета и съм изучавал произхода им от начало до край. В архива има документи, които са достояние само на строго определени хора. Моделът на тези олигархични персони не се е пръкнал след 1998 г. Напротив, той се е зародил веднага след 9 септември 1944 г. Твърдя, че именно тогава е създаден мощният фундамент на новата олигархична класа. По-точно казано, тогава се създаде икономическият фундамент на BG-олигархията.
Не е ли парадокс, че в т.нар. съвременен олигархичен хайлайф изобщо никъде не присъства, дори и за кадем, един-единствен, биологичен потомък от тотално експроприираната навремето българска едра буржоазия?! Абсолютно безвъзвратно са потънали в небитието старите едрокапиталистически, магнатски фамилии на Буровци, Кожухаровци, Хаджирусевци, Чалбуровци, Мантовци, Минчовци и т.н. Ето защо твърдя, че настоящите олигархични български особи са преди всичко индивиди, пряко или косвено, наследници на партийните големци от БСП и БЗНС. А друга част от тях – на ДС и на РУМНО.
– Много ли са тези олигарси, за които говорите?
– Около 200 фамилии. Именно ядрото от тези фамилии си самораздаде през 1998 г. държавните ресурси и де факто от 2000 година насам в България е установен мафиотски корумпиран режим на олигархична кьорфишек демокрация. Олигархичният статус на тези ВИП-персони се формира непосредствено след обнародването от Държавния съвет на един фамозно-йезуитски Указ за стопанската дейност. И то, в условията на вече
битпазарски изтъргуваната Народна република България
Това е моментът, в който изплуват имената на крупни финансови акули, като да речем един Валентин Златев. Но, кой е той? – Син на несменяемия кмет на град Правец от 1968-а до 1989 г. Васил Златев, който в едни стари документи в Държавния архив е с фамилия Свинарски?!? – Дядото Златю е отглеждал свине. Като не съвсем „престижно”, фамилното име по-късно е заменено със Златев. Златото си е злато, не е като прасетата. Но фактите пък са си факти: Златев-син е осъждан за стопанско-криминална дейност и за длъжностни престъпления на 2 години лишаване от свобода. Наказателното дело е гледано в Софийския окръжен съд – №177/1991 г.
– Синът на бившия правешки кмет обаче днес е един от най-богатите и уважавани мъже в държавата…
– Да, не го отричам, внукът на Златю Свинарски, наистина е един от най-богатите и влиятелни българи в страната, а същевременно с това е и виден масон в прочутата масонска ложа „Билдерберги”. Личният финансов актив на именития олигарх Валентин Златев – генерален изпълнителен директор на руския петролен гигант „ЛУКойл” за България, и същевременно оторизиран представител на гиганта за Албания, България, Македония, Сърбия, Черна гора и Хърватска, надхвърля исполинската сума от
500 милиона долара
Тук обаче трябва до добавим и това, че като титулярен експерт-консултант по ядрена енергетика на руската компания „Росатом” Златев има отношение и към фалиралия мегапроект АЕЦ „Белене”…
– Очевидно до детайли сте проследили биографиите на някои „оперативно интересни” бизнесмени…
– О, да. Много е интересна биографията и на пловдивския магнат Георги Гергов. Едва ли е случайно, че видният свиневъд, който през епохата на презрелия социализъм беше най-авторитетно изтъкваният директор на Свинекомбината в село Маноле, Пловдивско, се превърна в това, което е днес. В началото на 1989 г., благодарение на яката си връзка с небезизвестния Георги Танев, шеф на МВР през 89-а, се извършва едно присвояване на стотици хиляди левове, което се замита под килима. И когато идва златното време за назначените на стратегически места комунистически кадри, т.е. дава им се възможност вихрено да приватизират онова, което криво-ляво са управлявали като представители на държавата, Гергов се нагушва яко със солиден финансов ресурс и паралелно с това стратегически се издига до
съветник в министерството на земеделието
Този пост го улеснява през 1993 г. да се изяви ударно и като проспериращ търговец на зърно. На бърза ръка успява да натрупа завиден за онова време конвертируем финансов капитал. През 1995 г. хитроумно и прагматично приватизира за…себе си същия онзи Манолевски свинарник, който навремето е ръководел. На изгодна цена купува и фуражните заводи в Пловдив, Бургас и Стара Загора. И след като акумулира купища финикийски знаци, пренасочва апетитите си в сферата на ВИП-туристически обекти.
Успява да си напазарува елитния курортен комплекс на ЦК на БКП в курорта „Дружба” – „Свети Константин и Елена”, прекръстен на „Слънчев ден”, придобива ЦУМ за 30 милиона евро, както и 47 процента от Варненския търговски дом. Това обаче не му стига и Гергов продължава да купува:
акциите на Петя Славова във „Феста Холдинг”, Пловдивския мострен панаир, грандхотел „Ленинград” /б.а. сега „Петербург”/, пловдивската фирма „Пътища” АД, „Минстрой” и „Пътища” – БКС – Горна Оряховица и др. И накрая, като пискюл на фес, олигархът е инсталиран като почетен консул на Руската федерация в Пловдив. Целокупното финансово състояние на Гергов е около 73 милиона лева.
– Какво искате да ни докажете чрез тези частни случаи – че привилегиите не са от вчера ли?..
– Още по времето на социализма партията ръководителка, по-точно Политбюро на ЦК на БКП фактически обособява номенклатурата на две основни части – висша и местна. Тя решава кои категории от привилегированите лица могат да получат правото на достъп до едно, или друго нещо.
В едно такова решение, подкрепено със заповед, се изтъква следното: „В списъците на партийните другари, които ще бъдат снабдявани в новосъздадените специализирани магазини, да бъдат имената на не повече от 1100 души, като изрично бъдат включени заместник-министрите, хора на изкуството и науката, висши длъжностни лица от различните министерства, както и от Народното събрание и Отечествения фронт…” Такива спецмагазини с привилегии се разкриват и по съответните области или окръзи, в областните или окръжните комитети на БКП. По-късно в списъка за достъп до специализираните магазини влизат и 5 категории активни борци, както и техните деца.
Така наречената нова класа, ползваща се с привилегията да влиза в специализираните магазини, по същия начин се възползва и от други привилегии, като да речем кандидатстване за висшите учебни заведения. Ето така са се движили нещата при някои фамилии, които привилегировано преди са ползвали властта, а в т.нар. демократичен преход са си саморазпределили финансовите ресурси на държавата.
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА, Хасково