На 11 юни Чочо Попйорданов щеше да навърши 52 години! Големият български актьор обаче си отиде нелепо преди три години. Той загина след тежко падане от близо 2 метра височина на Боянските гробища. Инцидентът става на Велика събота навръх Великден. Неговите колеги и приятели все още не могат да повярват, че любимецът им вече го няма. Те са убедени, че духът му в театъра е по-жив отвсякога!
Във фаталния ден актьорът и приятелката му Даниела носели разсад от ярколилави и цикламени петунии, за да ги засадят на гроба на майката на Чочо. Та си отиде от този свят дни преди това. Връзката на Чочо с майка му Катя е била много силна, почти кармична. Актьорът страдал неудържимо след кончината й, не можел да я прежали…
До последно я водел на театър и на кино. И стана така, че я последва в отвъдния свят, за които се твърди, че е много по-светъл и хубав от земния.
Оставя след себе си незабравими роли
Талантливият, своеобразен, своенравен и обичан Чочо остави след себе си незабравими роли в театъра и киното. Той се ражда на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна” и генерален директор на БНТ (1998-а) и лекарката Катя. Родът му по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо пък е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле и по-малкия му брат Йордан Попйорданов-Орце, водач на солунските атентатори.
През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстю Сарафов” със специалност „Актьорско майсторство” в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. След това учи в Чехия в продължение на година. Когато се връща в родината си работи активно и запомнящо се – в трупите на театър „София”, Малък градски театър „Зад канала”, а от 1994-та – и в Народния театър „Иван Вазов”. Сред най-известните му театрални роли безспорно са постановките „Хъшове”, „Сън в лятна нощ”, „В полите на Витоша”, „Бурята”, „Човекът, който прави дъжд”, „Кимоно”, „Декамерон”, „Призраци в Неапол”, „Хеда Габлер” и др.
Освен в театралните постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които култовият „Вчера” (1988), „Адио Рио” (1989), „Любовното лято на един льохман” (1990), „Вампири, таласъми” (1992), „Сезонът на канарчетата” (1993), „Граница” (1994), „Испанска муха” (1998), „След края на света” (1998), „Дунав мост” (1999), „Сомбреро блус” (1999), „Хайка за вълци” (2000). Носител е на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер” през 1996 г. и 1997 г. и награда „Златен Баяр” в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница”.
Чочо е известен и с яркото си присъствие на малкия екран – с участието в телевизионното шоу „Клуб НЛО” по Канал 1, както и с участието си през 2007-а в сериала „Хъшове”.
Даниела е първото момиче в живота му
Чочо и Даниела се познават от 10-годишни. После животът разделя пътищата им, докато не се намират отново. Даниела се превръща в първото и последното момиче в живота на непрежалимия актьор.
„Даниела е първото момиче в живота ми, на което словом съм се обяснил в любов”, признава актьорът в откровен разговор за
народнотоиздание преди години. И добавя: „Пътищата ни в един момент се разделиха, тя се омъжи, аз се ожених, после пак, но съдба. В един момент пак става така, че се събираме. Чувствам подкрепа, а това е изключително важно”.
„С него ми беше първата целувка. Веднъж, седим си, а той ме пита: „Искаш ли да ходиш с мен?”, а аз абсолютно сухо му отвърнах „Ми, да”. Бяхме заедно до гимназията. Веднъж майка и татко дойдоха да ме видят и ми донесоха видео касета и диск на НЛО. Чочи ми беше написал едни неща, само двамата знаем какво означават. Разбрах, че трябва да му се обадя. Попитах го „Ти щастлив ли си?”, „Колкото и ти”, ми отвърна”, разкрива Даниела днес с някогашното вълнение.
Преди да се събере отново с детската си любов обаче, Чочо минава под олтара два пъти – първо с певицата Хилда Казасян и втори път – сколежката си в театъра Йоана Буковска. Бракът му с джаз примата продължава седем години и приключва, когато Чочо се влюбва в Йоана. Техният любовен романс обаче продължава едва три години. Двамата имаха бурен любовен роман, който завърши с дълго коментирана раздяла “по холивудски”.
Припомняме, че Йоана и Чочо се залюбиха на снимачната площадка на филма „Дунав мост” през 1999 г. Актьорът напусна тогавашната си съпруга Хилда Казасян, за да се хване с младата си колежка. С Буковска се разделиха през 2005 г., а с края на отношенията им се твърди, че са започнали и проблемите на Чочо с алкохола. Приятелите на Попйорданов, сред които е Иван Ласкин, и до днес отдават на драматичната раздяла емоционалния упадък на звездата тогава.
„Всеизвестно е, че всеки алкохолик отрича да е такъв. А и най-близките му отказваха да приемат, че той е такъв. Аз се оказах най-лошата, опитвайки се да се боря с него. И бях губещата в тази битка. Моето чисто желание бе да имам семейство с този мъж. Фактори извън нас не ни позволиха.
Само ние двамата с него знаем истината”, споделя преди няколко години Йоана Буковска. И добавя: „Да, аз 6 години и половина се борих с демони, с врагове, с противници на нашата любов. Всичко това имаше висока цена и не зная защо се смята, че тази цена я е платил само Чочо. Бях само на 21, когато започнаха отношенията ни, а той – на 36. Това не бе хлапашко увлечение, а нещо друго. Не искам да обидя никого от неговото семейство, но те не се бяха държали към него по този начин, както с мен са се държали моите близки – от мен винаги много са очаквали и изисквали с голяма строгост”, твърди Йоана.
Малко след като Буковска вдигна сватба с друг през 2011-а – а вече е и щастлива майка на близнаци, актьорът заяви, че е простил на много хора в живота си, включително и на нея.
„Да, разбира се, простил съм й. На жена се прощава. Според библейските тълкувания сте направени от реброто на мъжа, за да има той приятел до себе си. Прощавам, защото и аз немалко съм наранявал доста хора.”
Никога не е гледал на себе си като на плейбой
Това често напомняше Чочо в интервютата си приживе. Той дори се шегуваше с това прозвище, отколкото го приемаше насериозно. И бързаше да смени темата с нещо, в което наистина гори със страст, освен театъра.
Жаждата за свобода!
Имаше газов пистолет – законен. И обичаше често да стреля по празниците високо в Балкана. За да освободи енергия, а не за да убива, както правят мнозина.
„В България вече кой няма пистолет? Имам да, не го крия. Само че не го имам, за да убивам хора. Това е един газов пистолет, който влиза в употреба най-често на вилата, която имаме на Балкана. Там човек може на воля да си стреля по празниците, без да се притеснява от нищо. Не съм имал нужда да се защитавам по този начин, а и мисля, че е безсмислено. И да имам врагове, не се интересувам от тях. Винаги съм се ръководил от това „Господи, пази ме от най-близките ми, от враговете си сам мога да се пазя!”, бе споделил един път.
Макар и в края на живота си, сбъдна голямата си мечта
Малко преди да смъртта си Чочо Попйорданов става баща на осиновената, месеци по-рано дъщеричка Екатерина Петрова Попйорданова. Така сбъдва и дългогодишната си мечта. Докато бил женен за Хилда Казасян, двамата опитвали дълго да имат наследник, но съдбата така и не отредила това. Така станало и във връзката му с Йоана Буковска.
Преди да предприемат стъпки по осиновяването на Катя пък, жената на Чочо – Даниела, също преминала през няколко неуспешни опита ин витро. В първия момент, когато видяла снимка на малкото момиченце обаче, Даниела буквално не могла да стане от стола си.
Днес тя се грижи с огромна любов за малката Катя. И признава, че всеки път, когато гледа в малкото момиченце, вижда маниерите, реакциите и нравът на Чочо.
„Тя е негово копие – и визуално, и артистично. Толкова обича да е на сцената и сякаш усеща магията през цялото време. Катето има и мимиките, и емоционалността на баща си. И физически прилича на него – очите са неговите, косата, тези леки тръпчинки”, с вълнение разказа наскоро в тв интервю Даниела.
Първия път пък, когато колегите на Попйорданов в театъра виждат малкото момиченце – на емблематичното двеста поред представление на „Хъшове”, се разплакват. Приликата с големия актьор действително е изключителна! Първата гримьорна, в която малката наследничка на големия актьор поискало да влезе, щом пристъпило прага на Народния театър, за учудване на мнозина, била именно тази на Чочо Попйорданов.
В сериала „Под прикритие“
„А аз преди това не я бях водила в театъра, тя не го познаваше. Не можахме да повярваме! Беше много малка, не можеше да разбере какво става”, разказва още Даниела. Катето има роля в „Хъшове” на Александър Морфов, който лично я научил как да се покланя. Освен това излиза смело и гордо на сцената на Народния театър, досущ като големия актьор.
„Тя е само на 4 годинки, но въобще не й пука, излиза на голямата сцена на Народния театър, пред нея 800 души, а тя пее песента и вика „Да живее България!”, радва се на момиченцето си Даниела. И вярва, че Чочо гледа и помага и на двете им Отгоре!
Последната хитова роля в динамичния, но за жалост твърде кратък живот на Чочо Попйорданов, е в тв сериала „Под прикритие”, в който той изигра ченгето Момчил Нешев. Малко след него и без грам прикритие Чочо дава едно от най-откровените си интервюта пред „ШОУ”. То се оказва и последното. Година по-късно той отлетя за небесното царство, където с много от колегите си навярно правят невероятен театър!
Публикуваме без съкращения откровения, на моменти болезнен откъм истини разговор с Чочо Попйорданов и вярваме, че посланията в него са по-показателни отвсякога:
Последно интервю: Каквото е писано, писано е…
– Чочо, как си?
– Добре съм. Благодаря ти. Само малко съм разочарован, недоволен. От това, което се случва около мен.
– За театъра или за живота си говориш? Какво се случва около теб?
– Случва се около всички нас. Жалко е. Тъжно е. Отвратително. Театърът би трябвало да е издигнат в култ, но не е. Но хайде… лято е, а хората са без пари. Но не е вярно, че театърът е в спад, както се говори. Спадът идва единствено от липсата на пари. Как да работи човек, след като получава стотинки…?
Качваме се на сцената, на пиедестала, героите оживяват, сцените също и накрая си тръгваме с празни джобове. Тъжно е. Има млади хора, актьори, които напуснаха театъра. Излязоха на свободни договори. Действителността е точно такава, каквато ти я описвам. Тъжна и жалка.
– Притаил си много, твърде много разочарование в душата си – не без основание, разбира се, но все пак никакъв лъч светлина ли няма в тунела?
– В тази държава съм разбрал едно-единствено нещо – раждаш се обиден и си отиваш обиден. И тъжен. И никога не получаваш това, за което наистина работиш. Актьори от всякакъв мащаб, с които съм работил, живеят мизерно. А би трябвало да са милионери! Знаеш ли за какъв щат работя аз? Не се притеснявам, ще ти кажа директно цифрата. Точно за 700 лв.! Това е срам! За един актьор, който е работил 30 години и се е доказал като такъв – и в театъра, и в киното, и в телевизията, и в шоубизнеса, това е срамота!
– Да, така е. Но кой е отговорен за това?
– Този срам го е довела действителността в България. Държавата и всичко, което бива допуснато да се случи – и с културата, и с талантите, и с емблемите в театъра. Всеки да пази сам себе си, ако може. Аз съм вярващ човек и знам, че мен има кой да ме пази.
– Същите думи ми каза и Андрей Баташов. Разговорът ни се случи броени седмици преди той да си отиде от този свят. Попитах го има ли нещо, от което се притеснява, а отговорът му беше: „Не. Мен има кой да пази”, и посочи с пръст нагоре, към Бог.
– Каквото е писано, писано е… Той беше вярващ човек, мой приятел, добър професионалист, велик актьор. В тази абсолютно селска и нецивилизована държава все още хората си тръгват обидени. И той е бил един от тези хора независимо от духа и от волята си. Това е.
– Този срам обаче, за който говориш, за съжаление не е от вчера. Преди време, говорейки с големия български актьор Иван Иванов, за когото можем да кажем, че е една от емблемите и в театъра, и в киното, се оказа, че той живее почти на ръба на оцеляването. Пенсията му е срамно малка…
– Това е пример за най-недостойното поведение към този човек, който толкова много е направил, толкова много е дал, най-вече в киното. Не знам… Нямам думи! Не съм нито министър, нито икономист, за да знам къде и как отиват и изтичат парите. Но специално към Иван Иванов това е недостойно и нечовешко!
– За твърде кратък период от време твърде много емблематични актьори ни напуснаха – вероятно без да изпитат истинското признание, за което са творили и работили през целия си съзнателен живот на сцената…
– Много хора ги няма. Отидоха си. Плашещо е наистина. Аз изгубих твърде много приятели. Всички ми бяха много близки. Отново ще напомня за обидата, с която се раждаме и си отиваме в България. Нелепо е, че се случва, но това е изводът, до който стигнах от всичко, което виждам; от всичко, което се случва. Не знам какъв е строят, за какви преходи става дума… комунизъм, социализъм, демокрация и т.н. Нищо не се случва. Обидно ми е.
– Лично ти от какво си обиден?
– Ох… (въздъхва – б.а.). Много личен въпрос е това за мен. Бил съм обиждан нееднократно и осъзнавам, че може би някои от нещата е трябвало да се случат точно по този начин. Аз съм вярващ човек. Няма да падна. Остана ми само да си запазя достойнството и честта. А има и една приказка: „Човек знае 2 и 200”. Всеки да се спасява, както може. Това ни е останало. Едно време, Бог да го прости, светла му памет, Коста Цонев бяха го вкарали в списък на милионерите в България. Той трябва да е милиардер, не милионер! Милиардер!
– Познавам се със съпругата на Коста Цонев – Ели, и тя казва, че въпреки всичко, въпреки болката и може би жестоките душевни травми Коста Цонев е бил човек, който е успял да съхрани и честта, и достойнството си непокътнати…
– Точно така е. Но за това знаеш ли какво се изисква? Каква воля? Какъв дух? Този човек имаше такава непоклатима воля, такава уникална дисциплина! Не говоря изобщо за таланта му, а за дисциплината, за професионализма. Един милион неща се изписаха и за Велко Кънев – кое от кое по-неверни. Че е жив. Че е здрав. Близките му хора, всички знаехме, че положението е съвсем друго. Ама това, като го прочете един кретен, ще го вземе веднага за чиста монета. Дотук…
Във филма „Вчера“ заедно с Христо Шопов и Георги Стайков
– Казваш: „Побелях от глупостите, които съм направил.” Кои са тези глупости?
– О, да, точно така е. Но за да сме по-близо до истината – не съм побелял, посребрял съм (усмихва се). Като Ричард Гиър съм – гледах го наскоро по телевизията. И той е посребрял. Но ще ти кажа следното – да, извършил съм доста глупости през живота си, но всички си плащаме за грешките по един или по друг начин.
– Себе си никога ли не си съдил?
– Непрекъснато. Хора сме и нищо човешко не ни е чуждо, но както казваше един известен български режисьор: „Няма човек, който да не боледува.” Това е и моята философия. Ти със сигурност имаш или си имала болно зъбче, болно пръстче или каквото и друго да е…
– А може би е по-сериозно, когато говорим за болна душа?
– Да! Това е. Болната душа е нещо страшно. Изпитвал съм го. И сега го изпитвам, и сега ме боли, и боледувам. Защото виждам какво се случва около мен.
– Знам, че си обиден и разочарован и от медиите – заради всички слухове за теб, които се появиха през последните няколко месеца…
– Много отдавна съм станал безразличен. Научих се. Това, че има твои колеги самозванци… Никой не спазва етиката на професията, а тя е основна.
Да не говоря колко поръчкови станаха медиите. Това, че ти, вие, работите така, е нещо добро, но е малко на фона на всичко останало. Пишете истината. Истината. Разбира се, че всичко това, което се е писало, ми се е отразило някак. Все пак аз съм и човек, и артист… Изключително много лъжи се изписаха за мен. Свързани и със здравето ми, и с разни злоупотреби. Не ми се коментира, болно ми е. Колко години вече съм поставен на този пангар, на този шиш – да обслужвам всякакви самозванци. Няма спокойствие в тази държава, а аз не съм за цензура.
Пишат се откровени неистини, а мисълта, че влизаш с взлом в нечия чужда душа, е кощунство. На същия пангар като мен е Стефан Данаилов. Какво мислиш му е на него, на сина му? Какви ли не неща се изписаха, а животът си е само и единствено негов. На сцената е за всички, но в живота – само за себе си. Малка държава сме и всеки познава другия. Станали сме всичките баджанаци. Какво значение има кой от кого има дете, с кого си ляга и с кого става?! Всичко опира до етика.
– Болно време!
– Точно така. Казал го е още откога Антон Павлович Чехов: „Живеем в болно време.” Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще изчезне. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е.
– А своето спасение къде го намираш?
– В жена си. В Даниела.
Подготви: Анелия ПОПОВА,ШОУ