Преподобна Стойна Димитрова, припозната от съвременниците си като светица, е притежавала необикновени качества, някои от които ни дават основания да потърсим сравненията между Нея и световно признатите пророци Нострадамус, Св. Тереза Авилска, Волф Месинг и Едгар Кейси. Избираме сравнението като най-кратък път към истината.
Мишел дьо Нострадам, известен като Нострадамус – френски лечител, ясновидец и астролог, наричан „философ на човешката история“, живял през ХVI в. и предрекъл най-важните събития в бъдещето на света, част от които наистина са се сбъднали, а други се сбъдват и днес. Той е знаел датата на своята смърт. В нощта срещу 2 юли 1566 г. преданият му слуга и биограф Жак Шавини му пожелава: „До утре, господарю!“, но чува отговор: „Утре на разсъмване ще умра…“
Преподобна Стойна седмица преди да издъхне предупреждава отец Георги Костадинов, свещеник в църквата „Свети Георги” в с. Долна Сушица – днес Златолист: „Отче, другата сряда я ке паднем болна, ке боледувам в четвъртъка, а в петъка ке заминем на другио свет.“
Нострадамус предрича смъртта на френския крал Анри Втори и обстоятелствата, при които тя ще настъпи: по време на рицарски турнир и в двубой с капитана от шотландската гвардия граф Монтгомъри. Предсказаното се сбъдва е с поразителна точност –кралят умира в адски мъки.
Преподобна Стойна предсказва смъртта на Борис Трети. През 1925 г. след опита за убийство на царя в Арабаконак и след атентата в „Света Неделя“, Преподобната казва на богомолците в селото: „Не бойте се за царо ни и не страшете се за неговио живот. Комуто е дадено да бъде отровен, него го куршум не лови.“
През 1930 г., по време на сватбата на Борис и Йоанна, Стойна отново предвещава смъртта на монарха, но този път предсказанието й е свързано с поведението на царицата. „Царю честити и клети, таа ке те тебе погребе, ала не ке те тебе оплаче“. По-късно княгиня Мария Луиза, цитирана от италианската писателка Кристина Сикарди в книгата й „Йоанна Савойска”, потвърждава изреченото от Светицата: „Мама, облечена в черно, ни чакаше на входа на царския дворец. Прегърна ни с усмивка, сякаш нищо не е станало. Хвана ни за ръка и ни заведе в черквата, където беше тялото на баща ни. Молихме се. Офицери, полеви адютанти, войници, всички плачеха, с изключение на мама.“
Нострадамус забранява след смъртта му гробът да бъде отварян. „Ако човек отвори саркофага, щом нявга го открият и начаса не го затвори, ще бъде сполетян от зло, което никой не ще докаже. Стойна заръча на отец Костадинов: „Сакам да ми сториш икрам: да ме скътате баш зад дувара на църквата, но никогаш да ме подир не разравяте, щото разкопате ли гробо ми, лошо ке биде, люде ке гинат…“
По-късно гробовете и на двамата са осквернени. След 1700 г. в град Солон, където почивало тялото на Нострадамус (в съгласие с предсмъртното му желание ковчегът му е вграден прав в стената на градската църква), плъзнал слух, че заедно с ясновидеца е погребан и ценен ръкопис. Когато в града нахлува марсилският контингент от националната гвардия, войниците разбиват с кирки стената, измъкват ковчега и разпиляват костите на покойника. Един от войниците дори си налял вино в черепа му. След намесата на кмета вандалите били усмирени, но на връщане към Марсилия гвардейците попаднали в засада на роялисти и единственият убит бил оня войник, който пил вино от черепа.
Гробът на Преподобието също е бил оскверняван в търсене на пари и злато. Още при разкопаването му единият от осквернителите полудява, а другият изплашен бяга, но дни по-късно е намерен мъртъв край пътя за Гърция. Убиецът му не е открит.
Интересно съвпадение съществува между пророчеството на Нострадамус и Преподобната за ХХI в. и за съдбата на Русия. Всички предсказания на световноизвестния французин са изразени в четиристишия:
В края на октомври двайсет и пета година,
двайсет и първи век е в най-тежка война,
съкрушителите на вярата ще се засрамят от своите народи,
а шахът на Персия – смачкан от египетската вражда.
Руските тълкуватели на Нострадамус смятат този куплет за най-важен относно съдбата на държавата им. Като използват данните на астрологическата математика, те твърдят, че през 2025 г. за последен път в Русия ще се споменава Октомврийската революция. Тогава страната ще бъде въвлечена в тежка война и ще излезе от нея разбита, за да се превърне скоро след това в родина на религиозното възраждане на християнския свят.
Преподобна: „Зли времена вещае Небето за Русия, люде. Няма да мине и век – помнете ми думата – и она, дето днес е ръгнала да прегази свето и като порой мътен да го залее, ке биде прегазена, ке бъде бита, ке се свие в коритото си и дълго време само ке шушне… Ке шушне и ке въздиша… Тогаз отново ке й потребе душа и она пак ке прегърне България… Внуците ви ке го доживеят.“
Испанката монахиня Св. Тереза Авилска, основателка на ордена на босите кармелитки и автор на мистична литература, е живяла през ХVI в. Света Тереза е владеела способността да левитира. Левитация е способността да се издигнеш във въздуха и може да се предизвика чрез силата на мисълта и концентрацията. Тя може да е предизвикана чрез божествена намеса. Днес Св. Тереза е официално призната като най-известната „левитанка”. Свидетели на полета й стават 230 католически свещеници. В автобиографията си тя казва: „Възнасянето ме връхлита като удар, неочакван и рязък, и преди да мога да събера мислите си и да дойда на себе си, облаците сякаш ме понасят в небесата или могъщ орел ме носи на крилете си. Аз напълно осъзнавах, че се усещам необикновено лека, сякаш съм безтегловна.“
Преподобната също е левитирала и за това разказват не само хората от селото, а също и поклонници от Гърция и Македония. Тя обаче не е искала тайната й да се знае. Случило се така, че един от селските младежи случайно я сварил в църквата издигната на метър над земята и унесена в молитва. Поискал да си тръгне, но се усетил залепнал за пода. Така станал неволен свидетел на възнасянето й. След края на молитвата си Стойна настойчиво го съветва да забрави какво е видял и му разрешава да разкаже за способността й „да фърчи” едва след смъртта й. Полският евреин Волф Месинг е знаменит пророк, екстрасенс, ясновидец, телепат, най-великият хипнотизатор на ХХ в. По-голямата част от живота си живее в Русия, а чрез ясновидение спасява от смърт сина на Сталин. Месинг също е знаел датата на смъртта си. От дете открива умението си да чете мисли, да вижда като на кино бъдещите събития. Месинг казва: „Мислите на другите хора за мене са образи. Не ги чувам толкова, колкото ги виждам. Тези образи имат цвят и дълбочина.“
Да чуем Стойна: „Казвах ви вече, че виждам мислите на хората. Винаги в цвят. Понякога ми се рисуват като картини, образи или разни усукани една в друга линии. Това може и да изглежда дарба, но ако питате и по-младата от мене Ванга, тя ще ви каже, че няма дарба, която да не е и наказание. Щото Вангичка, вместо фигури и цветове, около телата на хората най-често виждаше техните скъпи покойници.“
Всеки пък когато Волф Месинг провежда телепатичните си сеанси в зала, той настоявал очите му да бъдат завързани с кожена превръзка, пи това толкова плътно, че все едно бил сляп. „Светлината и образите разсейват възприемчивостта ми на невидимото. Зрителните загуби само затрудняват приемането на чуждата мисъл.“
Стойна е сляпа от ранно детство, но е надарена с вътрешно зрение – с т.н. трето око. „С вашите очи виждате онова, що го има на белио свет. А моите очи научават и другото – защо го има туй нeщо, поради каква причина е дадено.“
Волф Месинг, както и Стойна, притежава способността да напуска тялото си в предварително обявен ден и час. Плътта му ставала почти безжизнена – с пулс два удара в минута – и е в това състояние понякога оставал три-четири дни. И Стойна преди всяко „примиране” е предупреждавала отец Георги колко време ще продължи това свиждане със светиите. Но Преподобната изпадала в това състояние много по-често от Месинг и навярно по тази причина го е имала едва ли не за навик и е можела да го обясни на близките си.
Американският медиум Едгар Кейси, също световно известен ясновид и паралечител, който е имал способността да се самовъвежда в хипнотично състояние. По време на самохипнозата си той прави предсказания, чийто брой надхвърля 14 000. Поради това го наричат „Спящият пророк”. Макар да се определя като практикуващ християнин, Кейси не е приет от ортодоксалната църква.
Ето кратък паралел между изреченото от него и Преподобна Стойна.
Кейси: „Айнщайн смята, че материята изобщо не е материя. Тя е повече или по-малко замръзнала светлина под формата на „силови полета“. Човешкото тяло е облак от фотони. Преподобна: „Около всеки човек има по един шарен облак в различни бои и боите му се менят и зависят от туй дали човек е ядосан, уплашен или му се ще да пее. Всички ги имате, макар да ги рисуват само около главите на светците.“
Кейси: „Всичко е едно. И Бог е един.“ Преподобната: „Нема такова нещо като този и онзи свят. Светът е един, както е един месецът на небето. Само че виждаме винаги само лицевата му страна, а опаката не виждаме. Никой жив не може да е хем тук, хем отвъд.“
Кейси: „Духът е животът, умът е строителят, физическото е резултатът.“ Преподобната: „Всичко, дека днес го има по свето, най-първом е било видено на Небето, подир е осенило тукашния човешки ум и най-подир човекот го е направил тъй, че да се оно вижда и пипа. Нищо не може да се измисли, оти сичко е вече Горе измислено.“
Кейси: „През ХХI в. хората ще открият способността си към телепатия, ще намерят проход към паралелните светове във Вселената и свободно ще пътуват из нея. Акашовите хроники са достъпни на всички хора чрез сънища, медитация и интуитивни преживявания. А някои повтарящи се сънища са спомени от минал живот.“ Преподобна: „И тогаз разбрах,че мога да чета от Голямата книга, голяма колкото Небето и в нея е записано сичко, що е станало и що има да става през времената… и аз съм орисана да я чета…“
Кейси: „Отношението ми към другите хора влияе върху физическото състояние на тялото ни: мразиш някого, получаваш стомашни и чернобробни проблеми; ако ревнуваш – ще имаш сърдечни смущения…“
Преподобната: „Гледах го и исках да му кажа: стомахът ти е надупчен като решето не само от голямата завист, дето и насън усещаш към цялото село, ами и от раните, дето ги остави в снагата на онуй дете в държавата Испания през четиридесет и втората година подир рождението на Христа.“
Кейси: „Животът не свършва със смъртта…“ Преподобна: „Смъртта нищо не прекъсва Тя само ни дава почивка от земния живот, както и сънят. И се чудя, поради що людете така се боят да умрат, а пък лягат да спят даже на обед.“
Кейси: „Невъзможно е да се постигне съвършенство на едно физическо тяло, ако не влезеш в такова поне трийсет пъти (в трийсет различни живота). При прераждане душата не се променя. Тя само влиза в новото тяло като в нова къща.“ Преподобната: „Смърт като смърт. Случва се на всички и им се случва по много пъти. Свиква се. А дето има навик, там няма ни страх, ни чудене. Идваме тук, връщаме се, пак идваме, пак се прибираме там…“
Кейси: „Пази вярата, която те движи!“ Преподобната: „Аз не лекувам! Лекува вярата!“ Кейси: „Търпение и прошка към ближния!“ Преподобната: „Прошката е Боговото в човека!“
За разлика от най-известните свръхфеномени, скромната светица Стойна Преподобна единствена е притежавала почти божествената способност, за която и днес се говори на ухо, като че става дума за нещо срамно, невероятно или обществено опасно. Тя е умеела да се телепортира. Двама души – в различно време свидетели на чудото – сестра София, монахиня от мелнишкия манастир, и Максим, Браницки епископ, са могли да видят как пред очите им тялото на Преподобната прелетяло определено разстояние и се озовало – цялото в сияние – на десетина метра от първоначалното си местонахождение. Това феноменално събитие се случило през пролетта и лятото на 1933 г. – само десет години преди известния Филаделфийски експеримент с кораба „Елдридж” и собственоръчно изгорените записки на Айнщайн.
Стойна е избягвала да споменава за тази си способност. Но всички говорели за Македонското чудо – кога с изумление, кога със страх, кога с упование. И все искали да знаят като как стават тези работи. А Тя все повтаряла: „Защо, бе люде, защо бързате да потъпчете това, дето го имате, поради нетърпение да постигнете онова, което още не ви е дадено. А не ви е дадено, щото ви е още рано да го знаете.“
Шестдесет години по-късно идеята за телепортация преминава от научната фантастика в света на теоретичните възможности. А неотдавна известният руски физик Сергей Филипов заедно с колегата си Марио Зиман оповестиха създаването на механизъм за трансфер на много малки частици, които могат да съхраняват всякаква информация. Учените твърдят, че благодарение на този метод след четвърт век ще бъде възможно предмети да се преместват почти мигновено от едно място на друго.
Преподобна Стойна – приживе пратеник на бъдещето, след кончината си на 22 декември 1933 г. става покровителка на България. Според някои водещи езотерици и автора на ченълинг литература Цветана Качерилска, светицата още през 2013 г. се е готвела по собствено желание за инкарнация, като за място на новия си живот е избрала отново България. Знам, че е „невъзможно за тленното съзнание лесно да описва нетленните, неизразимите и само чрез вяра приетите неща“ (св. Патриарх Евтимий), но искам да вярвам, че Тя отново е сред нас.“
Защото вярвам в еволюцията и цикличността на развитието, в това, че животът не е просто инцидент с продължителност 70-80 години и че никой от нас не е създаден за еднократна употреба. Ничий живот не е просто сезон. Всичко съществуващо е дадено, за да може да се повтори. Вярвам в разумната възможност, която ни е предоставена: да умираме по-съвършени, отколкото сме се родили. При това хиляди пъти.
Източник: Неда Антонова, автор на „Съвършената. Неканоничката светица“