Индиана Джоунс не е измислица на Джордж Лукас и Стивън Спилбърг, а автентична проекция на български разузнавач. Това твърди проф. Евгений Сачев – експерт по национална сигурност, културно-исторически ценности, етно-религиозни въпроси и пр. Никога не е работил в службите, но знае за тях много повече, отколкото те самите. Част от тайните си професорът сподели с репортер на „ШОУ”.
Като за начало – Кой е Индиана Джоунс? – Реален човек – българският супер разузнавач Александър Александров. Заслугите му към България са неоценими, а съдбата му е повече от необикновена. Всичко започва в началото на септември 1944 г., когато на 2 септември съветските войски са вече на река Дунав, но не преминават отсреща, а започват преговори кога да стане това. От наша страна преговаря Добри Терпешев. Командирът на НОВА – Националната освободителна въстаническа армия, се среща с представителите на маршал Толбухин, за да обсъдят кога да бъде обявено официално, че „България е освободена от омразното фашистко иго”. На първата среща Добри Терпешев предлага датата 6 септември, но руснаците не искат тази свята дата на Обединението, да засенчи другата. Чак на третата среща най-после е постигнато съгласие – дата „посредата” – 9 септември.
Предложението е прието.
Във водовъртежа на събитията се появява бъдещият нелегал, който тогава е оперено 9-10-годишно хлапе. Всички пазарлъци се водят в Тутракан, а Александър Александров е роден в близко до града селце. Будното хлапе е забелязано не от когото и да е, а от СМЕРШ – вътрешна организация в съветската армия, която е много по-страшна от НКВД и КГБ. СМЕРШ е имала всички пълномощия лично от Сталин да екзекутира на място, дори само при съмнението, че крие в главата си мисли срещу Сталин и съветската власт. Организацията основава своя супер засекретена школа на брега на Дунав, в района на Тутракан.
В нея се озовава и нашенското момче, което след време ще обикаля света като дълбоко потопен нелегал от структурите на Военния отдел на ЦК. Всички големи началници и генерали от всемогъщата Държавна сигурност, включително и от РУМНО, се изприщват от притеснение само при споменаването на този отдел. Той се ръководи от генерал-полковник Велко Палин и има свои собствени структури, които стоят над ДС, над военното разузнаване и дори ги контролират. Докладите и информацията се оформят само в един екземпляр, единствено за Тодор Живков, и след това този екземпляр се изгаря в присъствието само на двама души – Тодор Живков и Велко Палин. Асът в колодата на ген. Палин е Александър Александров – изключителен интелект, ерудит и полиглот. В своите превъплъщения по света той е
финансист, шеф на банка, инженер, археолог…
Проучва древни културно-исторически обекти в цял свят. Оглавява дори експедиция до Великденските острови, където работи по разгадаването на загадъчната писменост ронго-ронго. Завързва невероятно много контакти на най-високо ниво на няколко континента. Общият знаменател в контактите му винаги е националната ни сигурност и общите допирни точки със съответната страна. Александров никога не се е занимавал с мокри поръчки, диверсии и тем подобни.
Незнайно как, но успява да проникне дори в лабиринтите на масонската ложа „Пропаганда дуе” – Р-2 на Личо Джели. Толкова дълбоко, че разконспирира членството в нея на румънският диктатор Николае Чаушеску. Неоценима информация, защото по същото време се умува върху съвместен проект между Румъния и България за електроцентрала на Дунав. В доклада на Александров се прави анализ на всякакви последствия от реализирането на този проект и те са такива, че
проектът е замразен и остава нереализиран.
Александров разкрива и други високопоставени членове на Р-2. Един от тях е Силвио Берлускони. Днес, години по-късно, проф. Сачев пита: Защо Силвио Берлускони пристигна в България, за да открие минипаметника на Джузепе Гарибалди, на площад Гарибалди в столицата, който би могъл да се събере на задната седалка в лека кола? Защо България преподписва договорите за т.нар. културно сътрудничество с диктатора Ким Ир Сен и
след 1989 г.? Какво бихме могли да спечелим от сътрудничеството с този супер тоталитарен режим, особено в областта на науката и бразованието?
Защо и след 1989 г. български експерти обучават и у нас, и в Северна Корея северокорейци в области, доста далеч от същинския културен обмен? –
С тези въпроси изглежда иска да ни подскаже, че „октоподът” Р-2, чиито финансови и политически афери бяха последвани от трупове на висши политици, банкери, кардинали, масони и разтърсиха институцията Ватикана, много по-преди е успял да обедини 2-3 хиляди държавници, висши държавни сановници и финансови аферисти от цял свят.
Проф. Евгений Сачев: Разузнавач не е мръсно понятие!
Проф. Сачев се съгласи да разкаже пред „ШОУ” историята на Александър Александров с едно единствено условие – сензацията да отстъпи място на посланието, че „български разузнавач” не е мръсно понятие. И това послание според него трябва да бъде отправено не към истинските мръсници от службите и техните лакеи – дребни доносници, а преди всичко към непосветеното младото поколение, което трябва да знае, че българските нелегали преди 1989 г. са жертвали семейство, близки, роднини, самоличност, в крайна сметка – себе си,
без да търсят признание.
С ясното съзнание, че никой никога няма да им издигне паметници и едва ли някой някога ще разбере цялата истина за заслугите им към България.
Някъде между началото и средата на студената война постепенно започва да действа нещо като негласно споразумение за сътрудничество между световните спецслужби. Интересът на най-големите от тях, като ЦРУ и КГБ и МИ-6, са вековните инстинкти на всяка значима секретна структура в историята на тайните служби – да придобие някаква автономност, извън контрола на държавната метрополия.
Рицарският обет е услуга срещу услуга, информация срещу информация, която да помогне на двете страни да изпълнят задачите си, стига обменът да не навреди на националните интереси, които представлява другата страна. В най-драматичния си период – в годините между 1979-а и 1983-та, Александър Александров предизвиква най-големите трусове в историята на родните спецслужби.
Довереникът на генерал-полковник Велко Палин започва да праща до Центъра крайно смущаващи доклади за работата на германската и румънската агентури в България. Членството на Чаушеску в Р-2 е само част от пейзажа. Най-зашеметяващото в донесенията на Александров е това, че родни генерали и вип-офицери от спецслужбите продават на чуждите разузнавания „на парче” не само дълбоко законспирирани български агенти,
но и цели наши агентурни мрежи в чужбина.
Особено големи са пробивите в икономическото направление. Неслучайно след 1989 г. чуждите външни разузнавания вкупом се втурват като глутница най-напред срещу българското научно-техническото разузнаване и успяват да го унищожат до крак. Александър Александров проследява, документира и разкрива персонално, поотделно и заедно, най-корумпираните генерали и полковници, министри и зам.-министри в управлението по онова време. Подробно описва например как един висш служител от едно министерство обикаля с жена си най-бляскавите магазини във Виена, как и през кои банки се отбиват, за да теглят огромни суми, как си купуват баснословни количества брилянти, всякакви други скъпоценности, накити и т.н. Въпросният министър пътува, пазарува, точи сметки, връща се, отчита се пред генерала и прибира своя пай.
Най-самоубийственото за Александров е, че в тези доклади той описва не само един генерал, не само един министър и подизпълнителите по веригата, а много подобни престъпни групи и групички, които разяждат като проказа системата. Донася и за висш наш генерал, чийто зет още преди 10-ти ноември е гастролирал в чужбина в качеството си на спецализиран защитник
по дела на сгащени наркотрафиканти.
След победата на демокрацията този адвокат се издига до висш държавен пост. Въпросът е доколко легендарните държавни наркоканали са били наистина държавни, или са били приватизирани на парче под държавна сянка още преди 1989 г.?!? Този казус поражда друг въпрос – защо още навремето, а може би и до днес, Камората предпочита да купува по-евтин кокаин от България, вместо да си го доставя директно от колумбийските трафиканти, или от самите производители?
Разкритията на Александров стигат дотам, че осигуряват изтеглянето на най-легендарния разузнавач на 20-ти век – Ким Филби от Бейрут, когато примката около него се стяга. „Греховете” на нашия разузнавач стават прекалено много, но той е свикнал да надушва и заобикаля. Междувпрочем, пак Александров разкрива кога Андрей Луканов е вербуван от американците. Това е станало когато гостува на леля си Вела в Женева, която по онова време е български дипломат, отговарящ за връзките на посолството с ЮНЕСКО. „Тази и други информации и доклади на Александров спасяват живота на Тодор Живков и България от окървавяване на преврата, защото Луканов и неговата клика нямаха контрол върху информацията на Военния отдел. Заслугата за това е преди всичко на генералите Велко Палин и Добри Джуров, макар че последният – кой знае защо, си приписваше някакви заслуги за свалянето на Живков. Нищо подобно!..”, отсича проф. Сачев.
Имал брак с дъщерята на бивш аржентински президент?
До смъртта си Александър Александров е имал 20-годишен брак с дъщерята на един от бившите аржентински президенти и двама сина – момчета на 18 и 19 години. Аржентинската му съпруга е знаела кой е той и според конфиденциална информация му е помагала, работейки за интересите на България.
Как се превръща в Индиана Джоунс?
1983 година е фатална за Александров. Докладите му предизвикват паника в родните служби и довеждат до инфаркт мнозина недосегаеми дотогава шефове на отделни корумпирани вип-дружинки. „Призракът” Александров е привикан от Центъра в София, за да разясни на място детайлите в страховитите си доклади от последните три години. Той пристига и обосновава пред Велко Палин докладите си, но неговите високопоставени жертви също не са спали.
Още след първите му убийствени доклади се мобилизира целият апарат на всемогъщата Държавна сигурност, по-точно тези звена, които са оглавявани от корумпираните генерали и продажни шефове. И самият Тодор Живков има принос за стягането на примката около Александров. С вродената си хитрост, Първия заобикаля Военния отдел на ЦК и започва проверка по свои канали, но тази „самодейност” улеснява престъпниците от Системата в селектирането на евентуалния източник на компрометиращата информация. И когато през 1983 г. Александров пристига в София за среща и разяснения с Центъра,
присъдата му вече е подписана.
За предизвиканата смърт на Александър Александров е използвана рутинна процедура – задължителните профилактични прегледи на всички наши нелегали. При обикновено изследване на белодробните му функции, неочаквано светилата отсичат, че единият му бял дроб бил необратимо увреден и се налагало да му бъде направена спешна операция. /?/ Операцията е извършена незабавно и „успешно”!..При контролните прегледи в Аржентина обаче, където живее семейството на Александров, се установява, че в България ненужно му е изрязана една немалка част от белия дроб, който се оказва… напълно здрав. /!/ Диагнозата е безпощадна –
остават му година и нещо, най-много две години живот.
Освен, ако не се направи нова, животоспасяваща операция. Александров започва да умува откъде да събере пари за нея. Свързва се с двама свои стари френски приятели и всъщност на тях им хрумва той да си заработи парите, като разкаже за експедициите си в една концепция за игрален филм. Французите се надяват да продадат текста на Холивуд, където имали връзки с най-големите продуценти. Александров сяда и написва суровия сценарий на първия филм за Индиана Джоунс – „По следите на изчезналия кивот”, в който като главен герой
пресъздава себе си.
Получава наистина солидна сума, с която се оперира, но операцията само отлага смъртта му във времето. След 10 ноември 1989 г. Александър Александров започва да изтегля семейството си към България. Първо изпраща у нас съпругата си, след нея синовете си, накрая пристига и той.
След унизително ходене по мъките, родината отказва да отпусне индивидуална пенсия на героя си. Това прави…фондация за испаноговорящи?!?
Когато през 1999 г. проф. Сачев потърсва Александров по телефона, научава от единия му син, че години преди това разузнавачът е починал от рак на гърлото.
Подготви: Славей КОСТАДИНОВ,ШОУ