Православните църкви се обявиха срещу еднополярността. След Българската православна църква от участие на Всеправославния събор се отказа и Антиохийската църква.
Константинополският патриарх призовава да се проведе събор и е подкрепян от Румънската православна църква. Йерархите на Константинополския патриархат и Еладската архиепископия обясняват проблемите с интригите между Българската и Руската православни църкви, пише „Независимая газета“. На 6 юни Антиохийската православна църква реши да се откаже от участието в събора, ако своевременно не бъдат отстранени препятствията по провеждането му, основните от които остават разногласията между църквите относно регламента, документите и неопределеността на ценностите му. Една от основните причини за решението на антиохийците стана неприемливото за тях предложение на Константинопол да разреши конфликта между Антиохия и Йерусалим относно юрисдикцията над Катар.
Същият ден прес-секретарят на Руската православна църква митрополит Иларион заяви, че проблемите трябва да се обсъдят. „Ние предложихме на Константинополския патриарх да проведе предсъборно съвещание, на което въпросите, заради които някои църкви се отказват от участие, да се решат. Ако ли не, по-добре той да се отложи“, заяви той.
Сред йерарсите и вярващите сред различните църкви не стихва и полемиката относно това какво се случва и кой е виновен за това. В Константинополската и в Еладската църкви самоотлъчването на българите се свързва с „коварството“ на Москва: например критският митрополит Евгений Политис заяви, че Московският патриарх Кирил „се държи“ като цар и е накарал българите да бойкотират събора.
Според митрополита на Месина Христоз Саватос от Еладската православна църква Москва специално е създала проблема, за да събере точки. Гръцките медии посочват възможна връзка между отказа на българите и заявленията на РПЦ, че съборът може и да не се състои в случай , че някоя от църквите не присъства.
Ловешкият митрополит Гавриил Динев в интервю опроверга подобни предположения и заяви, че решението на Синода на БПЦ не може да бъде предрешено. Той заяви, че няма смисъл да се устройва събор, ако важните решения на него се взимат от патриарсите на Москва и на Константинопол извън него.
В Русия, България и Гърция обвиняват Константинополския патриарх Вартоломей в това, че иска да бъде „православен папа“ и необосновано си приписва първенство в православния свят.
По този начин картината става следната: Вселенският патриарх иска всеправославен събор и се бори за него свсички средства. Той е еднозначно подкрепян от Румъния и Гърция, условно от Александрия , Йерусалим и Кипър. Самоотлъчили са се от него Българската и Антиохийската православна църкви, а срещу свикването му са Грузинската и Сръбската църкви. Мълчание съхраняват църквите в Албания и Полша. Москва иска предсъборно съвещание, но ако такова не се състои и тя ще се обяви срещу събора. В момента съборът има големи шансове да не се състои. „Историческото“ събиране на църквите загива под товара на противоречията в православния свят.