Климент Денчев се жени 2 пъти в Канада, но умира само и самотен

0
9140

Напуска България омерзен

Климбо е луд по Невена Коканова, но тя така и не се развежда заради него

Бате Климбо е идол на няколко поколения българчета – сегашните 40-50-годишни. Ходили сме прави под масата, когато той е бил главно действащо лице на „Рекси“. С какво удоволствие гледахме приказките му за „Лека нощ“ по телевизията. Някои имаме и реални спомени от него на сцената на Сатирата в „Двамата веронци“, но всички сме го гледали и помним от киното – „Басейнът“, „Козият рог“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Тайфуни с нежни имена“.

Не само децата, но и куп актриси бяха влюбени в бате Климбо. След няколко брака и многобройни любови той така и не намира идеалната жена.

Климент Денчев скан­дализираше пуританите с доста неща. Бе обожаван от жените, а и самият той доста влюбчив. Този из­ключително жизнен, буен, красив мъж лети от любов по магнетичната Невена Коканова. Бате Климбо е човекът, който я насърчава да започне да рисува. Голя­мата дама на нашето кино обаче за пореден път не се решава да напусне съпруга си Любомир Шарланджив заради някой мъж. Двамата се срещат пред бившето кино „Славейков” в 3 часа следобед, след репетиции, за да не събудят подо­зрение. Актьорът взима и помещение на приземния етаж в блока, в който тя живее, за да си направи ателие.

Не една и две актриси са негови любими. Климент не крие връзката си с краси­вата Северина Тенева, дъ­щерята на Драган Тенев, която след това се жени за Асен Агов.klimbo09-3

За малко е женен и за Доротея Тончева, а заради Катя Паскале­ва напуска тогавашното си гадже. Въпреки многото си любовни похождения Кли­мент така и не успява да намери точната жена. Има две канадски съпруги, но умира абсолютно сам и самотен.

Колегите му от ВИТИЗ от класа на проф. Желчо Мандаджиев Мариана Аламанчева, Славчо Пеев, Жоржета Чакърова и досе­га не пропускат да отбележат неговия рожден ден – 26 май. Така е всяка година. Климбо умира в Канада, в хоспис, преди 7 години. Но в спомена на своите прия­тели той още слуша джаз, свири на банджо и се раз­хожда из света с каубойска шапка и мустак.

Ние бяхме сред щаст­ливите малки зрители на „Лека нощ, деца”, но къс­мет извадиха и канадските деца. През 1975 и 1976 г. Климент Денчев ходи по за 6 месеца на турнета да забавлява хлапетата отвъд океана. И си идва тук с ка­надска съпруга. Която, ес­тествено, не издържа дълго в родината ни. Така Климбо се озовава окончателно в Монреал на Бъдни вечер през 1978 г. Играе какво ли не – американски шпиони, руски попове, агенти на КГБ. И съвсем между дру­гото печели два „Оскара” в класацията за анимацион­ни филми. При това първото му филмче е преразказ на автентична българска при­казка!

Рисуването по прозорец сам си го измисля, докато още е студент при проф. Желчо Мандаджиев и ре­петира някаква приказка. Хрумва му, че ще стане по-интересно, като вкара картинка, докато разказва. Спомня си за Леа Ивано­ва, която му е казвала, че много неща могат да се случат, докато говори.katq-paskaleva-koziqt-rog

Като дете рисува нелошо и започва да тренира вкъщи, по прозорците. Майка му обезумява: „Леле, как ще изчистя, ти не си добре!”. „Джамовете не стигнаха, почнах да рисувам и по сте­ната. Добре, ама майка ми поръчала гардероб и идват няколко работници да го носят. Влизат в стаята, аз шаря навсякъде. Тия мъже с гардероба зяпнаха, па го изтърваха на земята. И майка ми вика: „Ааа, не се притеснявайте. Тука имаме един квартирант, малко луд, ще прощавате”.

Климбо не успя да се върне нито за погребението на майка си, нито на баща си – известния журналист отпреди 9 септември Денчо Денчев, който лежи по затворите като „шпионин”. Умът на бай Денчо сечеше като бръснач и разказва­ше неща, които никой не знаеше. Страхът му беше непознат и дори когато Климбо си тръгна от ро­дината. Бащата на актьора разказваше как му се оба­дил от Канада, какъв виц му е разказал и какво прави в момента момчето му.

„Баба ми навремето каз­ваше: Живей, чедо, с карар – на турски мярка. Тя каз­ваше още: „Акъл имаш, фа­кир (разсъдък) немаш.” И вярно, безразсъден бях в младостта си. Права е баба ми за мярката в нещата. Оп­итвам се да следвам своето чувство за мярка. Възпитан съм в дисциплина, в респект към другите, уважа­вам табутата на живота, не се вземам за някой друг и си следвам пътя. Аз от малък си бях вътрешен емигрант. От дете живея с индианците. Отраснах с духа от книгите на Карл Май и Майн Рид. Просто не бях тук – каквото и да правех, си представях живота там, в Северна Дакота”, казва за себе си Климент Денчев.img2399-1024

Преди да замине окон­чателно, Радой Ралин го среща на улицата и му казва: „Клименте, не нада Канада!”. А после, след демокрацията, Радой срещнал майка му и й ка­зал: „Диана, кажи му да си доди!” но след известно време пак я видял и й рекъл:

„Сега му кажи да ни си идва, че много е лошо”. Истината е, че на него не му е идвало и наум да се върне. „Нося Бълга­рия в душата си”, казва Климбо.

Причината Климент Денчев да напусне страната е прословутият му конфликт с отрядник, който му откраднал стълба. Но всъщност дълго време Климент таи в себе си страхотно неразбиране. Ръководството на Сатирата така и не му поверява нито една значима роля. Въпреки че напуска родината легално, тъй като е женен за ка­надка, в годините на комунизма поголовно лепват клеймото „бягство” на всеки, който излезе от тук. А имигранта го наричаха „невъзвращенец”. С излизането си Бате Климбо създаде проблем на „Българска кинематог­рафия” – десетина игрални филма с негово участие станаха „трудни” за излъчване по те­левизията. А кой шеф на телевизия би дръзнал да излъчи „Лека нощ, деца” с него?

Българинът рисува смешни човечета и в Кана­да – играе в театрална постановка по приказката „Храбрият шивач” и рисува направо върху ку­лисите. После ги разрязва и подарява парчетата рисунки на зрителите. Друг път кара малчугани от публиката да облекат бели тениски, строява ги едно до друго и започва да рисува върху тях – листа, клончета и накрая, когато приключи, по децата се вижда цяла гора. С гордост разказ­ва, че гостувал на един художник, който прави спецефекти за филмите на Спилбърг – латексови маски със сложни гримове, които се изработват в Канада. И този млад художник, Адриен, му се изповядва: „Влязох в тази професия заради тво­ята телевизионна емисия, Климбо. – Влюбих се в твоите рисунки по джама и се зарекох, когато порасна, да правя нещо като теб”.

Казват, че един мъж намирал щастието си, когато построи къща. Климент Денчев сам си построява къща от другата страна на океана. „Смея да кажа, че съм строител, защото построих една къща – моята. Вярно, че е от дърво, но и бетон съм пи­пал, и зидария. Един американски дърводелец ми е учител и от него знам, че когато строиш, трябва да го правиш бавно и с любов, защото ще го гледаш цял живот и ако не е изпипано, ще те дразни”, споделя той. Така че неголямата дървена къща на два етажа със скосен алпийски е построена по мерак от актьора. Подът й реди с каменни плочи – неравни, с неправил­ни форми. Но истинската му слабост е дворът. Коси тревата, сече дърва за камината, работи в зеленчуковата градина и е убеден, че пипането на земя е полезно за душевното здраве.17(18)

Мариана Аламанчева: Страдаше много, че няма деца

Бяхме много близки приятели с Климбо. Като бяхме по разпределе­ние в Добрич, учеше децата на коле­гите на страхотни номера. Например да купят от книжарницата лепило. И да напълнят патька на бащата с ле­пило. Като свърши представлението, всеки бърза да се облече и да изчез­не. И стъпва таткото в лепилото… Той правеше такива неща…

Липсва ни Климбо. Нашият курс на­правихме плоча на стария му адрес на бул. „Левски” на входа на коопе­рацията. Този скулптор такъв чичка е сътворил… Няма одухотвореността на Климбо. Прилича на деде.

Стояна се видя първа с него в Ка­нада. Дойде и каза: „Прилича на Дядо Боже”. Обаждаше ми се по веднъж в седмицата. Все му виках: Климбак, много се накисна бе, братче. Накрая на живота му, когато никой не знаеше, че е изтекло времето, много страшна носталгия го друсаше. Така разбрах какво е. Не че искаше да се върне в България. Дойде да снима филм с Иглика Трифонова. И беше потресен от цялата ситуация тук. И в същото

време страшно изненадан от факта, че хората по улицата го помнеха. Явно навсякъде много са го обичали, защото страхотно изпращане на Климбо е било в Канада. Цялата българска диаспора, всичките му приятели бъл­гари и канадци са дошли.

Климбо беше голям детешар. По едно дете имаше закачено за него сякаш с безопасна игла. Било то род­нинско или махленско. Не можеше да живее без деца. И страдаше много, че нямаше свои. Така му се стече животът…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук