Българско либертарианско общество, или накратко БЛО е едно от многото НПОта, функциониращи на територията на България, които лансират неолиберални политики в общественото пространство. Въпреки че реториката, опорните точки и целите на този тип организации са сходни, в тази статия ще разгледаме подробно именно БЛО (а не ИПИ, Институт за радикален капитализъм „Атлас“ или др.) заради особените методи на пропаганда, които използва, както и поради специфичната група, таргетирана от тази организация, а именно студентските среди и изобщо младите хора.
БЛО бе създадено през 2012 г. под името “Либертариански клуб” в УНСС като скоро след това създава свои клонове в СУ, ИУ – Варна, Американския Университет в Благоевград, в Габрово, Пловдив и Русе. Целта на организацията е пропаганда на консервативни икономически политики сред студентите чрез организиране на кампании, лекции, дискусии, участие в младежки форуми, организиране на конференции и т.н. Позициите на БЛО най-общо могат да бъдат характеризирани като крайно десни, пропазарни, авторитарни, крайно индивидуалистки, антидемократични, антиекологични, антисоциални, антифеминистки, а нерядко и расистки и ксенофобски. Членовете на БЛО варират от десни консерватори през монархисти до привърженици на Пиночет и крайно дясната диктатура. В това число не се включват масата неориентирани и аполитични студенти, които често не са съвсем наясно в какво точно членуват.
Кой създава такава организация в България?
БЛО е създадена като част от от SFL (“Студенти за свобода”), базирана в САЩ. SFL, организацията майка на БЛО, е създадена през 2007-2008 г. от студенти, членове на Institute for Humane Studies (“Институт за хуманни проучвания”), съкратено IHS. Тук става интересно (поне за българските читатели, тъй като тези организации са добре познати на запад). Институтът е финансиран отKoch Family Foundations (“Фондацията на семейство Кох”), а негов председател е самият Charles G. Koch(“Чарлз Кох”).
Милиардерската династия Кох са собственици на втората по големина корпорация в САЩ – Koch Industries, Inc., реализираща годишни приходи от$115 млрд. от глобалната си дейност в множество сфери като производство, преработка и разпространение на нефтопродукти и химикали, финанси, търговия и много други. Отскоро корпорацията се превърна и в един от най-големите играчи в бизнеса с фракинг в САЩ (което обяснява антиекологичните позиции на институтите и НПО-тата, финансирани от Кох, включително и на БЛО).
Интересен факт е, че семейство Кох забогатява след кражба на патентза технология за преработка на нефт. Още по-интересен факт е, че бащата на братя Кох, стария Фред Кох, развива успешен бизнес както със Сталин (на който предоставя крадената технология за преработка на нефт и участва в първата сталинска петилетка) , така и с Хитлер. Обратно в САЩ, Фред Кох, участва като основен дарител и член на борда на “Общество Джон Бърч” (John Birch Society) – расистка, крайно дясна организация създадена от бонбонения магнат Робърт Уелш (Robert Welch).
Днес Koch Industries Inc. е не само сред най-големите мултинационални корпорации, но е и сред най-големите замърсители на околната среда (което още веднъж обяснява антиекологичната пропаганда на финансираните от Кох НПО-та), като се нарежда сред една от трите компании в ТОП 30 на замърсителите на американските въздух, вода и климат, зедно с ExxonMobil и American Electric Power. Компанията е 13-та в класацията за токсично замъсряване на въздуха като по този показател задминава гиганти като Valero, Chevron и Shell.
Идеите, разпространявани от династията Кох, чрез нейната мрежа от институти и НПО са не по-малко токсични. Кох имат над стогодишна традиция в сферата на лобизма, борбата срещу социалните политики и против данъчното облагане на богатите. Tехните кампании през годините включват атаки срещу публичното образование, срещу социалните помощи, както и финансиране на учени, които отричат климатичните промени, дело на индустрията.
Днес Кох са сред най-големите политически лобисти в САЩ. След неуспеха им със създаването на американската Либертарианска партия, която остана маргинална, семейство Кох се насочват към финансова подкрепа за Републиканската партия и финансиране на мрежа от организации, проповядващи пазарен фундаментализъм. По официални данни, семейство Кох са инвестирали в тях повече от $100 млн. до 2010 г. Според проучване от 2013 г., НПО-та на Кох са събрали повече от $400 млн. за изборите през 2011-2012 г. Тези суми могат да ни послужат, за да добием някаква бегла представа за степента на участието им в моделирането на общественото мнение, но реалния размер на финансите, течащи от Koch Industries към НПОта, тинк-танкове и институти е трудно да бъде определена, тъй като династията предпочита да дарява пари на организации, неразкриващи своите донори.
Въпреки милионите, наливани в студентски организации, НПОта и институти, консервативните идеи на т. нар. “либертарианство” не успяват да спечелят сърцата на младите. На конференцията на IHS през 2008 г. (когато е създадена SFL – организацията майка на БЛО) присъстват едва 40 студента.Въпреки че с времето (и парите) конференциите увеличават своета посещаемост, те остават маргинални в студентските среди в САЩ, което кара семейство Кох да обърнат поглед навън. В годините след 2010 г. “либертариански” организации са създадени в Южна Америка, Африка и … България. Това е началото на Българско либертарианско общество, което въоръжено с пари, литература и ноу-хау от американската мрежа на Кох започва активна дейност у нас.
Какво представлява организацията?
Българско либертарианско общество е йерархична организация, управлявана от председател и борд на директорите, които взимат всички решения в рамките на организацията. Всъщност организационната структура на БЛО е пример за неолибералната форма на организация, която неговите членове пропагандират като желан модел за цялото общество. Забравете за лични качества и постижения. Йерархията в БЛО е според финансов ценз. За 30лв получавате членска карта и право на участие в събранието на организацията веднъж годишно. За 60 лв получавате възможност да участвате в борда на директорите, а за 100 лв получвате възможност за среща с донорите на организацията (подобно на “meet and greet с някоя рок-звезда – бел. ред.).
Защо се наричат “либертарианци”?
Името на БЛО също е взето от централната им организация в САЩ, която се опитва да лансира идеите за пазарна икономика и краен индивидуализъм (т.е. егоизъм) чрез термина “либертарианство”. Поради антисоциалния характер на тези идеи и цялостната им непривлекателност за младите хора в университетите, милиардери като Кох и останалите апологети на неолиберализма, правят опит да ги облекат в красива опаковка. Но тъй като дясно-консервативните кръгове традиционно не блестят с креативност, те естествено прибягват до кражба. Терминът либертарианство е заимстван от левите, антиавторитарни среди, които го използват още от 19 век. През последните два века като либертарианци се определят различни леви течения – анархисти, либертарни социалисти, синдикалисти и т.н. Десните кръгове в САЩ си присвояват термина през 20 век заедно с голяма част от реториката и символиката на антиавторитарното ляво. Крайното течение в рамките на неолиберализма използва същата тактика, като започва да се самоопределя с оксиморонното “анархо-капитализъм”. Кражбата на термини е съпроводена и с кражба на символика. “Анархо”-капиталистите вземат традиционния анархистки флаг, като променят червения цвят с жълт. Те често използват в своята пропаганда и символа на анархизма (главно А в кръг).
Въпреки неговите исторически и филосфски корени в индивидуализма и либерализма от 19 век, неолиберализма или дясното “либертарианство” е по-скоро маркетингов продукт, отколкото истинска идеология и школа на мисълта. Неговата теория и практика са съставени от облепянето с красива опаковка на консервативни идеи и политики, промотирани от платени философи, платени активисти и дори музиканти и артисти, служители в спонсорирани от едрия бизнес институти и тинк-танкове, лишени от всякаква автентичност.
Как БЛО разпространява неолибералната доктрина?
Освен привлекателния външен вид заимстван от противоположния лагер, десните “либертарианци” са принудени да използват и част от тактиката и дори от каузите на левите. Докато крайният индивидуализъм, комерсиалният начин на мислене и пазарните отношения превърнати в култура виреят добре в определени обществени сегменти, например в така наречените “чалга среди” в България (или сред реднеците в САЩ), то тяхната имплементация сред студенти и изобщо млади хора, позиционирани извън тази рамка е по-трудна и изисква по-сложна външна интервенция. За целта активистите на БЛО, както и техните менторски организации в САЩ, хвърлят големи усилия и средства в автореклама чрез участие в популярни сред младите каузи, като например борбата за демкриминализация на марихуаната. Обсебването на подобни в действителност хубави каузи е перфектно за целите на БЛО, защото полират техния имидж на младежка организация, резонират с опита им да се лансират като “борци за свобода”, а в същото време са достатъчно безобидни, за да не засегнат интересите на държавата и на частните им спонсори и ментори.
Освен в университетите, интересите на БЛО са насочени и към алтернативното и субкултурно обществено пространство. Например, през последните години, с комерсиализацията на “Беглика Фест”, той веднага беатакуван от неолибералите от БЛО, които вече две поредни години изнасят лекции на фестивала. Същата съдба сполетя и фестивала “Broken Balkanz”.
Друг способ за привличане на внимание към неолиберализма е опитът им за представянето му като антидържавна идеология. Техните статии и изказвания изобилстват от жлъч срещу държавата, като наблягат предимно на повърхностна критика на някои нейни инструменти. За да поддържат “антисистемния” си имидж, те отново прибягват до кражба от левите антиавторитарни среди, лансирайки тези като “държавата е насилие” и “данъците са кражба”. Всъщност, един по-задълбочен прочит на техните позиции по темата разкрива, че те съвсем не са противници на държавата и насилието изобщо, а само на някои техни проявления, а именно на тези, които ощетяват или регулират бизнеса. Неолибералите нямат нищо против най-насилническите държавни проявления, като полицията и армията, дори напротив. За тях те са задължително насилие, което трябва да налага частната собственост (защо семейство Кох да плаща за охрана, като правителството може да му осигури такава с парите на данъкоплатците) и да държи нямащите или имащите нищожна такава в подчинение. За да сме точни, исторически тази идея на неолибералите претърпява някои изменения. Докато първите десни “либертарианци” от началото на 20ти век се придържат към твърди етатистки позиции що се отнася до репресивния апарат, техните съвременни наследници започнаха да развиват теории за приватизацията му. В писанията им откриваме мечтите на спонсорите им за създаването на частни полиции и частни армии, които да изземат ролята на държавните такива. За съжаление, тези болни амбиции не остават само на хартия, дори напротив. С разпространението на неолиберализма в световен мащаб наблюдаваме тяхното постепенно приложение чрез частните армии като Black Water, все по-разрастващия се сектор на частни охранителни фирми и разузнавателни агенции, а в САЩ и на нечовешки експерименти, като частните затвори, в които затворниците са предоставяни за експлоатация на частни корпорации.
Защо го правят?
След всичко изписано дотук, някои ще се запитат “кой изобщо би членувал в подобна организация?”. Всъщност желаещи не липсват, защото търговията със съвест се оказва доста доходоносен бизнес. Участието в подобна организация води след себе си редица ползи и привилегии. Мрежата от институти и НПОта на Koch Industries осигурява както пряко финансиране на дейността им, така и множество стипендии, стажове и менторски програми за техните членове. За млади юпита от студентските среди, каквито са повечето членове на БЛО, те осигуряват възможност за стабилен доход, полезни контакти с едри бизнесмени, а нерядко и примамливи служби в техните корпорации.
Добра илюстрация на комфортната среда в сферата на НПО активизма ни дава биографията на председателя на Българско либертарианско общество – Стоян Панчев. От 2011 г. до днес неговият професионален опит се изчерпва с участието му в различни НПОта, разпространяващи неолиберални политики в България. През 2011 г. го откриваме като стажант в ИПИ (Института за пазарна икономика). През 2012 г. е стажант в подобен институт в Англия (IEA, институт по икономически въпроси), през 2013 г. се завръща в ИПИ, а в края на годината вече е в EMD. През това време става председател на БЛО и член на Института за радикален капитализъм “Атлас”. Няма данни дали някога изобщо е работил каквото и да било. Въпреки това, той е чест гост-анализатор в медиите по теми като трудовото законодателство, пенсионното осигуряване, бизнес средата и т.н.
Подобна картинка наблюдаваме и сред други членове на организацията. Когато споменахме „търговия със съвест“, не би трябвало да ни учудва, че най-известният ментор на Българско либертарианско общество е бившият агент на Държавна сигурност, а понастоящем съветник на икономическия министър – Владимир Каролев.
Естествено, в никакъв случай не трябва да изключваме и личните убеждения на членовете на подобни организации. В страна като България, където 45 години тоталитаризъм и контрол над мисълта доведоха до трайни увреждания сред политическото съзнание на населението, неолиберализмът има всички предпоставки за своето развитие. Членовете на организации като БЛО виждат в разпространението на неолибералната доктрина не само лична изгода и възможност за кариерно развитие. Някои от тях действително са убедени в нея, надявайки се, че с послушание и всеотдайност за каузата на богатите, един ден ден ще се наредят сред тях. В същото време, за голяма част от младите хора в България е трудно да идентифицират неолибералната пропаганда, продавана от организации като БЛО, поради широкоразпространената аполитичност и дълбокото неразбиране на икономическият експеримент прилаган в България през последните 26 години.
източник: lifeaftercapitalism.info