Ламбо закопа Корнелия: Изхвърли се – щели сме да правим телевизия… Да гледаме истината в очите!

0
1471

Стефан Данаилов разказа за живота, бъдещето и политическите интриги така, както ги вижда навръх 24-и май. Той отправи призив към българите да се радват, да се гордеят, че са българи и да бъдат по-добри.

Ето какво сподели големият актьор и отскоро зам.-председател на БСП  в сутрешния блок на Би Ти Ви:

– Какъв беше първият ви 24-и май, помните ли го?

– Беше доста отдавна, смътно си спомням. Но знам, че имаше много цветя, люляк и божури, кичехме вратите с тях, беше вълнуващо. Последно си спомням, че когато бях министър на културата, правихме една манифестация заедно с тогавашния министър на образованието от НДК до библиотеката, носеща името на Светите братя Кирил и Методий.

– Защо постоянно си говорим за отпадане на произведения от учебната програма?

– Вероятно не ни стигат страниците в учебниците. А от всяко произведение нещо остава в главите на децата. Може да е по-повърхнвостно, но остава основното послание.

– Културата не е приоритет на държавата, защо е така?

– Вече става нахално години наред да се отделят 0.5 от БВП за култура. А нашата култура носи около 4% от произведените в страната стоки и услуги. Не може да се прави реформа без пари, казвал съм го на Орешарски и на други на силни позици, но нямаше ефект.

– Казахте на Корнелия Нинова по-малко да мечтае…

– Трябва да бъдем реалисти, а тя се изхвърли – щели сме да правим телевизия и други неща. Това е хубаво, но нека гледаме истината в очите.  Аз знам какво е да застанеш пред хората и да обещаеш нещо, а после не го направиш. Обещах преди време да възстановим Белене, да направим и други добри неща, но каква вина имам, че направихме кабинет, който не издържа и една година.

– Познавате ли хората, които сега са в ръководството на БСП?

– Да ,с повечето съм работил, но не с всички. Трябва да сме единни вътре в партията, за да ни повярват и хората отвън. Усещам, че има наплевателско отношение към свалените от постовете след конгреса, това не е редно.

– Много хора крият зад идеите си свои интереси…

– Виждам това и ме боли. Но трябва да преодолеем това и да вървим напред.

– Готови ли сте АБВ да се върне при вас?

– Няма как да стане, при това така наставнически, както те се опитват да го направят. Убеден съм, че ни предстои тежка битка на президентските избори, има много ляво мислещи хора, които трябва да спечелим. Затова смятам, че идеята за допитване вътре в партията е добра и трябва да се случи. Досега тесни кръгове решаваха какво да се прави, трябва да дадем думата на хората. Задкулисните номера ен са хубави, но за съжаление продължават.

– Добри актьори ли са политиците?

– Има добри, има и лоши. Стара истина е,че властта променя хората, но най-голяма вина за това имат хората, които са около намиращите се на власт. Те ги ласкаят, трудно е при това да намериш самооценката за себе си. Така се провалиха много хора.

– Говорите ли си с Бойко Борисов?

– Винаги съм си говорил с него, но сега рядко се виждаме. Ранният Бойко беше мой фен, гледахме заедно филми. Сега си има достатъчно дертове на главата.

– Ще оцелее ли кабинета до края на мандата си?

– Мисля, че трябва да има известно време покой, спокойстиве в държавата, всички вече сме уморени от това. Макар че би трябвало да кажа, че ще падне. Но мисля, че България се движи в правилна посока, но много бавно. Може би в началото на промените сме имали лоши съветници и всичко се съсипа тогава.

– Продължава ли спадът в БСП?

– Не, стига с това. Няма да доживея да станем трета политическа сила, да бъдем изместени от нашите бивши партньори в управлението от ДПС.

– Как минават дните ви напоследък, вярно ли е, че сте се изолирали от хората?

– Седя си в къщи, макар че и на мен ми се ходи на дискотека, както и моите студенти. Едно време ходих, щуреех, сега краката не ме държат, но това не значи, че съм се затворил и изолирал. Ядосвам се, че не мога вече да бъда този, който бях преди година и половина. Аз съм активен човек, но все нещо ме дърпа да си стоя в къщи.

– Страх ли ви е?

– Наясно съм, че колкото ти е дадено, толкова. Но почвам да се вглеждам в това, което съм правил. Има моменти, в които се страхувам и се питам-защо ми подскочи сърцето, защо ме болят краката.  Отскоро започнах да сънувам съпругата си Мери, говоря си с нея. Преди тъгувах, че не я виждам насън, сега съм доволен. Но не съм променил нищо след смъртта й./PIK

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук