Пловдивският Рамбо – бодигард в най-горещите точки на планетата

Пазил съм гърба на двама от най-маститите бизнесмени под тепетата, твърди Красимир Панчев

Желязна психика, дисциплина, съобразителност, дипломация, дискретност, мускули и владеене на бойни изкуства. Плюс готовност да се раздели с живота си, за да спаси друг, във всеки един момент. Такива са основните качества, които трябва да притежава съвременният бодигард, за да е добър в професията си. Това твърди пловдивчанинът Красимир Панчев, който от 8 години работи като телохранител в най-горещите точки на света. В промеждутъците между опасните мисии в Ирак, Афганистан, Ливан и други размирни държави поема частни поръчки и у нас. Признава, че е стоял зад гърба на двама от най-маститите пловдивски бизнесмени, както и на столичен бос. В момента Красимир е инструктор в стрелкови комплекс край село Войводиново, където идват да подобряват уменията си гардовете на много от местните величия.

„Още от малък имах мечта да стана военен“, разказва роденият в Стамболийски мъж. Затова след завършването на гимназията се записал да учи във Военното училище в Шумен. В биографията му следват 12 години в редовете на Българската армия – започва през 1996 г. от поделението в Трилистник и стига до последните 4 години от службата си като зам.-командир на взвод за специални операции в 68-а бригада специални сили под тепетата. Зад гърба си има и участие във военна мисия в Ирак с Трети пехотен батальон, където е бил снайперист във взвод за охрана, съобщава „Марица“.

Скоро след напускането на армията през 2008 г. Панчев минава в охранителния сектор и пътищата на съдбата отново го отвеждат в раздирания от войната Ирак. Започва работа в охранителна група, чиято задача е да пази американската военно-въздушна база в град Балат, на 70 километра от Багдад.

„Сега мястото е превзето от Ислямска държава, но преди 8 години там вреше и кипеше. Беше истинска мелачка за месо. Всеки ден бойци на Ал Кайда ни атакуваха с минохвъргачки и често загиваха хора”, разказва пловдивският Рамбо.

Нападателите действали бързо и чевръсто, като дълго време били неуловими. Минавали край базата, спирали колата, вадели от багажника минохвъргачката. За една минута изстрелвали няколко мини към американците, после прибирали оръжието и изчезвали. Накрая обаче охраната им хванала цаката. Военните уредили дрон, с който да наблюдават действията им.

Красимир си спомня една такава операция по задържането на нападател. Онзи пристигнал с джип, заложил миномета и произвел кратка канонада. После си прибрал оръжието и потеглил към къщи. Окото на дрона обаче го следяло от небето. То заснело как терористът спокойно спира пред дома си, влиза, потупва булката си по задника за „добър ден” и сяда да обядва. В същия момент военните нахлули в къщата му и го задържали