Самоубива се, след като разстрелва сръбски прокурор в Скопие
Восъчната й фигура стои редом с тази на убития от нея
Историята често си прави шеги. Една такава се случва в Скопие през 2011 г., след като за 20-ата годишнина от македонската независимост е открит музей на борбата за държавност и самостоятелност, на ВМРО и на жертвите от комунистическия режим. Оказва се, че исторически врагове стоят един до друг в музея. Самият македонски премиер Никола Груевски обяснява този парадокс пред парламента в Скопие с дълбокото си лично убеждение, че отделните личности може да са били враждебни един към друг, но всеки от тях има принос за историята на Македония.
Един от парадоксите е с восъчните фигури на смелата българка Мара Бунева и на сръбския прокурор по време на сръбската окупация на Македония Велимир Прелич. Статуи и на двамата има в музея. Велимир Прелич е назначен през 1924 г. за юрисконсулт на Скопското велико жупанство. Интересен факт е, че смъртната му присъда, издадена от ВМРО, се обявява още преди студентските процеси в Скопие. Причината е, че разкрива „шпионската афера“ на Димитър Гюзелев и другарите му, с което си навлича гнева на ВМРО.
Но голямата причина за смъртната присъда на Прелич е процесът, който той води срещу български студенти, членове на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) и излезли на протест за правата си. Тези младежи са подложени на истински изтезания през 1927 г. от хората на Прелич – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското им самосъзнание. Затова революционната организация осъжда на смърт юриста на скопската област сърбина Велимир Прелич.
Мара Бунева разстрелва Прелич на 13 януари 1928 г. на стария Камен мост над Вардар. Така 27-годишната българка изпълнява поръчка на ВМРО. След като го застрелва от упор в центъра на Скопие, Мара Бунева сама се прострелва в гърдите. Прави опит да се хвърли във водите на Вардар. Но албанският стражар, който е заедно с Прелич, предотвратява опита й. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“. Мара Бунева и Прелич са откарани в болница, но и двамата умират от раните си. Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите в Македония, френският вестник „Л’Йовр“ нарича Мара Бунева „Македонската Шарлот Корде“. Вестник „Ла Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае, е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ“. Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: „Свобода или смърт!“. Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство“.
И днес восъчните статуи на Мара Бунева и на Велимир Прелич стоят в един и същ музей в македонската столица. Всяка от тях струва по 15 хиляди евро. Македония плаща тези пари и за още десетки други восъчни фигури, които се изработват в Украйна. В музея има и статуи на българските възрожденци братя Миладинови, на Григор Пърличев, на Даме Груев, Яне Сандански, на Уилям Гладстон.
Мара Бунева е родена в град Тетово в Северозападна Македония през 1902 г. Тя е четвъртото от деветте деца в българското екзархийско семейство на Никола Бунев и Анна. По майчина линия революционерката е внучка на Захо – човек, за когото още се разправят легенди в града под Шар планина, как едва ли не сам е построил по турско време православен храм в града. Бащата на Мара Бунева – Никола Бунев, е деец на ВМРО, както и кмет на Тетово в периода 1915-1918 г.
Мара завършва икономическа гимназия и получава висше образование в Софийския университет. След това се омъжва за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. Мара Бунева се отказва от всичко, за да се превърне в първата жена камикадзе в името на свободата на българите в Македония. Преди да отиде към мястото на атентата, тя се сбогува със съпруга си, който дълго скърби за нея. Прощава се и със семейството си, защото знае какво ги чака, когато сърбите дойдат за отмъщение. Отказва се от спокоен живот в София.
Години след смъртта си Мара Бунева продължава да е повод за конфликти в Скопие. Всяка година нейната паметна плоча на моста над Вардар се изкъртва и маха, за да бъде поставена отново от хора с българско съзнание в Македония в навечерието на 13 януари. За пръв път паметна плоча е поставена след освобождението на Вардарска Македония през 1941 година. След поредната окупация на тези български краища след 1944 година паметникът е взривен от сръбския окупатор.
От 2002 г. ВМРО и македонските българи възстановяват ежегодното поклонение пред паметта на Мара Бунева на кея на Вардар, а с него и паметната плоча. Всяка следваща година поклонението събира все повече и повече хора.
Менча убива Тодор Паница през 1925 г.
Мелпомена Димитрова Кърничева, известна още като Менча Кърничиу или Кармен, също е определяна от някои историци като терорист, защото през 1925 г. убива Тодор Паница. Менча Кърничева е родена в Крушево в българеещо се влашко семейство, бащата на баба й е българин, бил е български свещенник в Крушево, убит е от турците. Баща й работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на Илинденско-Преображенкото въстание през 1903 година. През септември 1918 г. заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО, след като е отвлечена, изтезавана и разпитвана и на 15 март 1924 г. влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев.
На 8 май 1925 г. във Виенския Бургтеатър Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница. Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите й думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор – най-малкото наказание за убийство в Австрия, предвид тежкото й здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявява за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 г. тя е освободена и екстрадирана от Австрия.
На 25 декември 1926 г. Менча Кърничева се омъжва за Иван Михайлов, когото след 1934 г. следва в емиграция – Турция, Полша, Унгария. През 1941 г. се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 г. – в присъединената за кратко Македония в Скопие.
След 1945 г. остава до смъртта си през 1964 година с Иван-Ванче Михайлов в Рим.
Източник: в-к Уикенд