Опасни люлки и пързалки дебнат хлапетата на новите детски площадки. Рисковите съоръжения са внос от Китай и са абсолютно менте. Игрушките са направени некачествено и това е причината да не са особено издръжливи.
Децата обаче масово се забавляват тъкмо на опасните съоръжения, които примамват с атрактивния си вид. Въжетата на китайските люлки са с метални нишки, но не издържат големи товари, въпреки че правилото изисква да носят до 10 деца, обясняват специалистите. Затова, щом на седалките се качат повече от двама малчугани, товарът става свръх.
Опасност дебне децата и при игра на старите люлки и пързалки от времето на соца, все още запазени около по-старите блокове. В престижния столичен квартал „Лозенец” няколко метални пързалки с остри ръбове са истинска заплаха за малките. Повечето от катерушките са ръждясали и счупени, от тях стърчат опасни железа и е въпрос на време някое хлапе да си строши главата.
За инцидентите на детските площадки обаче невинаги са виновни некачествените съоръжения. И люлки, и пързалки се ползват вандалски от по-малките и по-големите деца, като най-често агресивните тийнейджъри си правят експерименти – скачат върху тях, хвърлят камъни или засилват седалките докрай.
Такъв именно е и последният инцидент с 10-годишната Ида, която се преби на люлка в чисто новата детска площадка в Докторската градина, след като се скъса поддържащото я въже.
Шефът на дирекция „Сигурност” към Столичната община Красимир Димитров обясни, че охранителните камери в градината са заснели как на люлката са се накачулили деца, а голямо момче върху нея я засилва с всичка сила. Секунди след това люлката се е обърнала, едното й въже се е скъсало и децата са паднали. Общинските полицаи винаги реагирали, щом има сигнал за тийнейджъри вандали. Те обаче нямало как да озаптят обезумели родители, които люлеят като луди децата си.
След инцидента с 10-годишното момиче. Възникнаха и два въпроса – кой гарантира, че площадките са безопасни, и кой трябва да носи отговорност за децата.
Миглена Давидкова люлее сина си Кристиян на люлка на детска площадка почти всеки хубав следобед. Една от люлките обаче наскоро е станала по-висока заради скъсване. Майката казва, че повечето детски площадки не са безопасни, затова не изпуска сина си от поглед.
„Много малка част от тях са безопасни. Има такива, но са малко. Има такива, които са заградени с настилка, която предполага това детето да бъде оставено да играе само. В зависимост от това на каква възраст е детето има различни площадки, на които би могло – тази не е една от тях със сигурност”, категорична е майката.
Когато една площадка се монтира, преди да бъде пусната в употреба се проверява нейната безопасност. „Правят се физически огледи, на които с определен вид апаратура, инструменти, проверяват се отвори, болтове, винтове, всяко едно нещо детайлно”, обяснява Ралица Маджарова от Дирекция „Зелена система” към Столичната община.
На подобна люлка преди десетина дни дете пострада тежко. Според преподавателката Величка Стоименова в случай на инцидент отговорността е лично нейна. „В този случай, след като аз съм довела децата тук в градинката, отговорността е моя на първо място. Затова аз следя с какво се занимават на площадката, какви игри играят, на каква люлка се люлеят”, обяснява преподавателката в занималня.
Докато една площадка е в гаранция, вината е споделена между фирмата-изпълнител и Столичната община. Стойността на една нова детска площадка е десетки хиляди левове.
„Всякакви инциденти и злополуки се случват с и без нашето внимание и аз съм далеч от мисълта, че трябва да контролираме на 100% средата, в която играят децата, защото ние не сме способни да ги защитим от всичко. Така че мисля, че сега се преувеличава”, коментира майката Мария Станимирова.
Ако хората обърнат малко внимание на местата за детски игри в западните държави, там игрушките изглеждат досущ като мястото в Докторската градинка, където момиченцето пострада. И там десетки родители крещят: „Не се люлей толкова силно“, „Не ритай онова дете в лицето“, „Слез, това е много високо за теб“. И там падат деца, и там се получават неприятни травми, и оттам линейки вдигат пострадалите.
Разликата с положението в другите държави и у нас е в последващите действия на всички засегнати страни. В тези други страни осигуровката на детето не само ще покрие лечението му, но по всяка вероятност допълнителен фонд (в който родителите редовно правят вноски) ще изплати обезщетение за преживените болки и стрес. Хората няма да си мислят, че общината е виновна, а самите общински служби ще проверят защо се е стигнало до скъсването и ще увеличат сигурността или ще сложат жива охрана, която да не позволи три деца (независимо от възрастта им) да се люлеят на една люлка.
Защо Столична община изпадна в положение да се оправдава с всички сили? Независимо дали детският кът е построен по всички нормативни правила, общото недоверие на всички хора към държавни институции е неоспорим факт. Подозренията са, че изпълнителите на съоръжението са крали от всичко, включително от стоманените нишки, които държат люлката. Яростта идва от съзнанието, че няма кой да наложи справедливо наказание при нарушение, а безсилието – от факта, че става дума за деца.
Само преди дни полицай смаза на тротоара бебе в количка и вече е пуснат от ареста. Както прокуратурата обясни, защитата се кани да докаже, че колата е била с изцяло неработещи системи за управление, всичко й е отказало точно в момента на сблъсъка, че водачът не е пил алкохол и че в крайна сметка бебето е виновно, че си е седяло в количката. Това, че въпросният полицай е с няколко предишни акта за каране с несъобразена скорост и пиян, не е попречило да продължи да си бъде полицай.
Е, в държава, в която полицаите, които премазват деца по тротоарите и са опасни от години, ги пускат, как някой да вярва, че някаква си детска площадка може да бъде изградена според нормативните правила? Всъщност от тук насетне, наместо да спазват изискванията за тегло и възраст, възрастните още по-настървено ще започнат да изпробват съоръженията – ако не паднат с тях, значи стават и за хлапетата им.
И самите деца знаят, че всички нарушения могат да се вършат от всекиго, защото няма кой да ти държи сметка.
Затова са и ежегодните случаи на удавяния по канали, язовири и водоеми с табели „Къпането забранено“. Няма такъв орган, който да наложи санкция за системното неспазване на забраните. Възрастните нарушават, кметът го прави, селският полицай го прави… Децата също и… някои от тях потъват завинаги.
Изкривяването на проблема идва обаче отново от възрастните. Идеята на лекаря от „Пирогов” всички площадки да бъдат забранени, е равносилно да пожелаем всички деца да се раждат на средна възраст и по възможност с вече установени ставни проблеми. Повече от всякога малчуганите се нуждаят от игри, от движение, от физическо натоварване, от спорт.
Само в ездовия клуб в Ихтиман децата ездачи надхвърлят 40 и са на възраст между 7 и 16 години. Поне 10-ина от тях притежават собствени коне, което е сериозен ангажимент, голямо физическо натоварване и винаги крие риск от някакъв инцидент: дори едно случайно настъпване може да счупи крака на детето, защото и най-лекото конче е около 350 кг. Всяко дете ездач е задължено винаги да носи каска, повечето са и със защитни жилетки. Това не значи, че не падат, а понякога се и контузват. За тези случаи обаче казваме, че отговорността е на родителите, които ги поощряват да тренират конна езда. На никого няма да хрумне да обвини община Ихтиман за падането.
Да слезем по-нисичко и да погледнем към ските. Хиляди родители водят децата си на ски училище и после заедно с тях летят по пистите. Дали и там не стават лоши инциденти? Естествено! Но вината не е на ски курорта, просто се е случило.
В романтичните филми (най-често американски и европейски) мил спомен, свързан с детството, е от люлка автомобилна гума, вързана на дърво. Хей така – гума, без технически паспорт, въже без стоманени нишки и хлапе с щастливо развени коси. Понякога гумата се залюлява над езеро и детето скача в хладните му води. И във филмите обаче стават опасни неща с тези люлки. 
Оказва се, че ние сме склонни да разберем защо едно дете се наранява, когато практикува спорт, когато кара колело, когато само се катери на дърво, когато е напалило огън и с другарчета мята в него дезодоранти, та силно да гърмят, но пострада ли хлапе на детска площадка, където е заведено от родителите си, вината е на общината.
Онова, от което Столична община не трябва да отстъпва, е изграждането на съоръжения, където да играят не само деца, но и родителите им. Колкото повече места за спорт бъдат направени, толкова повече ще са активните семейства. Може би е добра идея общинските охранители, които сега дремят по подлезите, да започнат да излизат на открито и да следят за реда по новите съоръжения. Вярно е, че всички хлапета искат да се люлеят бясно, да висят по пет на едни халки, да постигат всички физически невъзможни неща и все в нарушение на правилата. Това са си децата. А възрастните, след като са направили една добра инвестиция, могат да се грижат за нея, а не да изпадат в положение да се оправдават с нелепици.