За близостта на бай Пеко Таков (бащата на Янчо Таков) с народните маси навремето се носеха легенди. Табиетът му на народен трибун се запази и когато стана член на Политбюро на ЦК на БКП. Самият Тодор Живков е разказвал как веднъж Таков закъснял за заседание на Политбюро. “Тръгнал Пеко към Партийния дом, но видял, че пред ЦУМ се е събрала огромна тълпа от хора, които чакали да си купят нафтови печки – разправял през смях Тато. – Печките били малко, а хората – много! Като видял митинга, министър Пеко Таков се качил на една пейка и произнесъл дълга пламенна реч. Говорил на хората за борбата против фашизма за международното положение, за строителството на социализма, за Априлската линия и т.н. Говорил час и половина, а времето било студено и хората започнали да се разотиват. Само най-упоритите 20-30 души останали да слушат речта на министъра на търговията. Като видял, че публиката на митинга намалява, бай Пеко наредил на директора на ЦУМ да даде на всичките по една печка! Ха-ха-ха!”. Като министър на вътрешната търговия Пеко Таков имал правото да разрешава закупуването на автомобили без ред. За младото поколение звучи идиотски, но навремето беше така – за да си купиш заветния „Москвич” или „Лада”
трябваше да чакаш с години. Композиторът Панчо Владигеров решил също да си купи кола. Посъветвали маестрото да иде право при министъра за разрешение. Уговорил си той среща и в определения ден и час бил пред кабинета му. Секретарката го поканила да влезе, но бай Панчо забравил името на министъра и поздравил от вратата:
– Добър ден, другарю Тако Пако! – Но веднага усетил, че нещо не е наред и се обърнал кръгом да излезе. – Няма кола, няма кола… – смотолевил композиторът.
Пеко Таков го успокоил: “Ще има кола, бай Панчо, ще има!”. Подписал му молбата и двамата се почерпили.
retro.bg