Фолк звездата Андреа е родена под щастлива звезда – има визия и кариера, които са мечта за мнозина. Преди обаче да достигне своя личен Олимп, Теодора Андреева прескача високо препятствие, на всичкото отгоре и опасно – то е можело да коства живота й.„Бях на 15 години, когато се явих на първия конкурс за красота – „Мис София”, и го спечелих. Не бях ходила на курсове за модели дотогава, започнах след това. На 17 се явих на един конкурс в Кюстендил, спечелих и него, след което ми предложиха договор от агенция „Ексграунд”. Наградата беше участие в конкурса „Супермодел на България’2005”. Това беше един от най-трудните конкурси, изтормозиха ни…”, разказва за неприятния спомен Андреа.
Тя и останалите момичета изживяват изтощителни седем дни преди конкурса.
Една седмица не им дават храна
„Хранеха ни само с по една салата на ден”, с ужас си спомня Андреа. След това се унася в диетите и стига до момент, в който припада от недохранване. По спешност е приета в „Пирогов”, а състоянието й направо отчайва лекарите, които впоследствие споделят на семейството, че дъщеря им е била на косъм от смъртта.
За да я спасят, й поставят 4 системи, по две на всяка ръка, за да могат да я поддържат. Опърничавата Теодора обаче отказва да стои за по-дълго в болницата и сама си тръгва, подпирайки се на стените на болничното заведение, до таксито отвън.
Това е единственият кошмарен момент от живота на днешната звезда Андреа. Родена в богато семейство, след като родителите й няколко години опитват да имат деца, така че появата й е повече от желана. Майка й кара тежка бременност и от началото, та до съдбовния ден лежи в болницата.
Детството си Андреа свързва най-вече с дядо си Александър и баба си Тодорка, на която всъщност е кръстена. „С тях израснах. И двамата вече починаха – дядо ми, когато бях на 16, а баба ми, когато бях на 18”, разкрива изпълнителката.
Родата й
до девето коляно са все хора на изкуството
– дядото е бил рокаджия, китарист в група, свирел е и на акордеон стари градски песни. „Прадядо ми, неговият баща, пък е бил първият човек, който е внесъл акордеон в България. А прабаба ми е била оперна певица. Пяла е в хор „Кавал” заедно с Мими Балканска.
Сестрата на дядо ми пък е завършила Консерваторията. Баба ми е била прима балерина, 30 години е работила и като суфльорка в Народния театър. Била е и модел навремето”, споделя блондинката.
Баба й я записва на балет в Двореца на децата. Налага се да прекрати, след като всяка вечер плаче от болка. Андреа е дюстабанлийка, което й пречи да се изявява в това амплоа. След балета записва спортни танци, но и от тях се отказва, заради непосилната болка в долните крайници. Временно ходи и на айкидо, но единственият спорт, който практикува по-дълго, е плуването.
Семейството на Андреа забелязва таланта й да рисува и още от 4-годишна възраст я записва на частни уроци. „Не искам да се хваля, но имам дарба. Учителките по рисуване в училище много ме мразеха, защото когато си нарисувах моето, отивах да рисувам и на другите деца, а те после го представяха като свое”, смее се изпълнителката на „Полудей”.
Естествено, голяма мечта й е
да кандидатства в Художествената гимназия
заради това ходи на уроци шест години. „През цялото време рисувах, докато другите деца си играеха навън. Една седмица преди изпита седях по шест часа и рисувах, без да ставам. Схванах се, появиха ми се болки в гръбначния стълб, ръката ми изтръпваше… Даже и дупето ме болеше! Ставах само за да изям един сандвич и сядах обратно”, жалва се музикалното откритие на Людмил Иларионов-Люси.
Макар че изкарва добри оценки, накрая приемат други деца, по съвсем различни критерии. „Много ме заболя. Все пак шест от тогавашните си четиринайсет години бях посветила изцяло на рисуването. Само това исках, само към това се стремях и изведнъж…
Голям шамар беше за мен. Заключих се вкъщи, спрях да ям, да спя, плачех по цял ден в продължение на седмица”, споделя още тя.
Стиска обаче зъби и бързо се преориентира към Първа частна английска гимназия. Там се сблъсква със съвсем различно обкръжение – все нечии деца, свикнали на по-различен от нейния живот. Там се запознава и с Мис България 2005 Росица Иванова, с която седят на един чин.
Като ученичка
Андреа често се бие с връстниците си
Не ги подбира момчета или момичета са – дава наред. В пети-шести клас се бие с групичка момчета, с които се харесват и по този начин показват симпатиите си. Цялата се прибира в синини. „Ама и аз се биех, и то много сериозно – раздавах здрави шамари и тупаници.
Най-често удрях и бягах. Наистина прекалявахме, докато една моя приятелка не си удари сериозно главата – от играчка стана плачка”, разказва Андреа за преломните моменти от своето детство.
Троши джип с няколко катастрофи
Андреа шофира тайно от 16-годишна. Много обича високите скорости, което й докарва много проблеми с баща й. Първата кола, на която се учи да кара, е малко джипче „Сузуки”. С него прави няколко катастрофи, защото кара като побесняла. И все не й идва акълът.
Веднъж обаче сънува току-що починалата си баба. „Толкова реален беше сънят, все едно баба наистина беше в стаята. И ми каза: „Моля те, не карай така повече! Обещай ми”. Обещах й. И спрях да карам толкова бързо”, казва тя.
Любовчийка е от 15-годишна
В живота си Андреа има три сериозни връзки. Влюбва се за пръв път на 15, а Димитър е с цели 8 години по-голям от нея. Запознават се покрай братовчед му, който е връстник на Теди. В началото крие от баща си връзката с Митко. С течение на времето семейството й го приема. Двамата преживяват бурна любов, която трае три години.
Красимир КРАСИМИРОВ,БЛИЦ