Изобретател 16 години води съдебни дела вместо да печели от патента си

0
1424

Патентен парадокс

 

Правната зашита на патентопритежателите е задължение на патентното ведомство на Р. България. Това е записано и на гърба на самия документ. В него е указано, че касае 20-годишен период напред във времето след издаването на сертификата. Посочва се също така, че изо­бретението не може да се ползва от трети лица без съгласието на патентопритежателя. За „право на използване“ се счита всяко производство, продажба, както и прилагането на патентования метод. В същото време най-долу на удостоверението пише: „Споровете във връзка със създава­нето, закрилата и използването на изобретенията и полезните модели се разглеждат и решават по административен, по съдебен или арбитражен ред“. Така на практика се оказва, че хора като Емил Минев априори са обречени на самотна битка да доказват по съдебен път неща, които са дотолкова спепифични, че обективно погледнато не можем да виним чиновниците от различните институции, че не ги разбират. Става въпрос за изобретения, а не за широко популярни познания. Ето защо би било едно улеснение поне вещите лица в съда да бъдат препоръчани от патентното ведомство и да отговарят на съответната компе­тентност, за да бъдат в помощ на обективното отсъждане. „Иначе за каква защита говорим?!“, реагират и други засегнати патентопритежатели във форуми по темата.

Врачанинът Емил Минев е управител на фирма „Химем“ ЕООД. С покойния му съдруж­ник – Георги Иванов, са патентовани автори на метод за обезводняване на етилов алкохол. Ме­тодът им се използва в органичния синтез във фармацевтичната про­мишленост, в електро­никата, в захарни заводи, заводи за производство на спиртни напитки и др. Патентът обаче важи са­мо за България, защото държателите му навремето нямали пари да си платят патентно право и в чужбина. Оказва се обаче, че правата им са силно ограничени и у нас. От 2000 г. насам Минев не само не е получил сто­тинка от изобретението си, ами „изважда“ от джоба си, за да води дела с предприятия, които го ползват, но с вносни ма­шини. Според съда в този случай нямало нарушение, а от патентното ведом­ство вдигат рамене, че не могат да се застъ­пят, понеже спорът е комплициран.

Според Емил Минев заведените от него дела до този момент били над 200, което най-вероятно е хипербола, но той смятал в това число и безбройни­те писма, които е писал тук и там, до различните съдебни инстанции, орга­ни и институции. Стигнал е чак до Страсбург, но безуспешно. По времето, когато подава жалбата си, двама еврокомисари се произнасят по допусти­мостта на иска. Между­временно правилата се променят и става – един. Този един обаче, румъ­нец, не допуска иска на българина.

Част от съдебните дела, които занимават ума на Минев, вместо да продължи да работи и да изобретява, са за използ­ване на метода от трети лица, а другите дела са с данъчните служби – за възстановяване на акциз за времето, в което с ко­легата му са били освен изобретатели, и произ­водители и са купува­ли алкохолосъдържаща суровина. В съда Минев се защитава сам, без адвокат – наложило му се да изучи и правото. От 2007-а е спрял про­изводството си и се по­свещава на битката си с нарушителите на патент­ното право и данъчните. Разочарованието му от незачитането на изобре­тението му от страна на държавата е толкова голямо, че написа Отво­рено писмо до „хората от цялата планета”, в което пише: „Уважаеми хора на планетата, в Р. България няма никакъв правов ред, съдът си прави каквото иска, без да се съобра­зява с разпоредбите на източниците на правото. Страхът на хората тук е много голям, много мал­ко хора честно и искрено се борят за промени, за правова държава, поради което постоянно биваме поставяни под тор­моз.” В друго писмо, до съдия Панайот Генков от Върховния администрати­вен съд, Минев пише: „От­кровено и чистосърдечно заявявам, че безкрайно се зарадвах, когато за първи път бяхте в дело с моето дружество преди няколко години. Тогава вие със своите думи ме подкрепихте. Жалко, че и вас ви промениха, което ме кара да оттегля моето уважение към вас!…” . Ето какво още разказа самият Емил Минев:

– Г-н Минев, по всички дела ли се защитавате сам?

– Да, нямам средства за адвокати. Освен това става дума за специфи­ка, която трябва да бъде обяснена вещо, за да кон­трира неверните твърде­ния. Съдът е толкова некомпетентен в подобна материя, че за вещо лице на едно от делата вместо химик ми бяха назначили машинен инженер!

– Доколкото схванах, методът е ваш, но те го използват чрез машини, внос от чужбина… Т.е. технологията според тях се дължи на машината…

– Точно така. Случаят е много комплициран и в съда очевидно не го разбират. Същото се получава и с данъчните. Върнаха ми някакви ак­цизи в началото, и дотам. Водя дела за връщане на парите с лихва, а те и горницата не искат да ми върнат.

– Колко са българските предприятия, които ви грабят?

– Основно две. Едно от тях още навремето ми предложи сделка – по 1 стотинка на литър етилов алкохол, и аз отказах, за­щото ми се видя смешно малко, но сега съжаля­вам – щях да си докарвам едно 9000 лева на месец. Не исках да се продам, но сега съм доведен до нулата, а ми трябват пари за делата. Вместо да се съсредоточа да работя, аз съм затънал в книжа, с които се опитвам да ограмотя чиновниците – да разберат за какво става въпрос.

– Ще назовете ли все пак предприятията, от които можехте да пече­лите?

– Основно „Захарни за­води” – Горна Оряхови­ца – те ми предложиха стотинката, и „Евроетил”, Алфатар. В сайта на „Ев­роетил” например има цех за молекулярни сита. Това означава, че в него са регенерирали зеолита, който е в основата на патентования от нас химически процес. Ве­щите лица от СГС обаче изготвиха такава невярна експертиза, че за да ги оборя, поисках лаборато­рен експеримент.

– Материята е доста специфична, но вероятно с това се сблъскват и други изобретатели. Раз­брах, че си имате ядове и с данъчните…

– Още преди 14 години почнах да се самообра­зовам относно акцизите. После 3 години чаках едно удостоверение от Министерството на здра­веопазването и като го получих, почна битка­та ми с данъчните. Те първоначално чистосъ­рдечно си признаха, че – да, трябва да ми се възстанови акцизът върху суровината, но не знаели как?!? – И тук се натъкнах на чиновническа неком­петентност. Да се смее ли, да плаче ли човек!… Възстановиха една част от сумата и продължиха да се правят на ударени. И до момента. Вместо да ми се извинят, взеха да ми пращат ревизии. На човек не му побира умът какво да направи, че да получи разумно обяснение на случващото се. Като ги гледам как възприемат моите обяс­нения, оставам с впечат­лението, че по-скоро ме мислят за луд, понеже не разбират какво им говоря.

– След като спирате собственото си производ­ство и не получавате до­ходи от патента, с какво се издържате?

– Не питайте. Затънах в кредити. Израсъл съм без баща и всичко съм пости­гал с акъл и твърдост на характера. Няма да спра да се боря каквото и да ми струва. Жалко само, че хабя таланта и енер­гията си в дребнотемие, а не в ползотворна умстве­на работа. Но всъщност за кого ли и да го правя?! – Май не си струва!…

Източник: в-к Шоу

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук