Здравейте! В началото на годината за 15-ти път се връчиха годишните награди за фентъзи и хорър от клуб „Цитаделата“? Кога започна тази инициатива? Разкажете нещо повече за клуба и сайта!
Фентъзи клубът е създаден през 2001-ва година, а сайтът – 2003-та. Идеята на клуба дойде от писателя и издател Пламен Митрев, а от самото начало стана ясно, че в него се събираме хора, които обичаме да четем книги, но няма с кого да споделяме впечатления. Постепенно покрай общото хоби намерихме и много нови приятели. Сайтът пък е създаден от Васил Мирчев – младши в памет на баща му, големия режисьор Васил Мирчев /“Голямата победа“, „Неочаквана ваканция“ и много други хубави български филми/. Неговият девиз беше и остава да е от и за фентъзи феновете и макар от години основно аз да се занимавам с него, продължаваме да изпълняваме тази мисия.
Що се отнася до наградите, тях ги връчваме от самото начало, като първата церемония е началото на 2002-ра година. Идеята беше да отбелязваме най-добрите книги, издадени в България, от наши и преводни автори. Понеже феновете ни четат много и на английски, по-късно включихме награда и за непревеждани заглавия, а после включихме и награди за филми.
Кои бяха големите победители за 2015-та?
Големият победител тази година несъмнено е сборникът „Отвъд стената на съня“ от Х.Ф. Лъвкрафт, преведен от големия наш преводач Адриан Лазаровски. За жалост той ни напусна без време миналата година и ръководството на клуба взе решение да го почете с награда за тази книга. Освен нея наградени бяха още няколко талантливи български творци – Бранимир Събев спечели приза за Българска Книга на Годината, Сибин Майналовски бе избран за Български Автор на Годината, Донко Найденов и Силвия Петрова се поздравиха с победи в категориите за Злодей и Герой от българско произведение. Не всички награди обаче се решават в клуба – имаше и такива, които се гласуваха от феновете в социалните мрежи, като най-голямата е Филм на годината. Това звание бе спечелено от „Силата се пробужда“, последният засега Епизод от поредицата „Междузвездни войни“.
Клубът се занимава и с издаване на книги. Може ли да разкажете нещо повече за това?
Първият сборник на клуба е колекцията „Звяр Незнаен“, събрана от нашия основател Пламен Митрев. В нея влязоха някои от най-големите български автори в жанра, като Христо Пощаков и Любомир Николов – Нарви, а също и обещаващи млади таланти, някои от които по-късно претърпяха изключително развитие, като Иван Димитров например. Това стана през 2003-та година. След това имаше дълъг период на затишие, но за последните пет години сме издали четири антологии – „Мечове в леда“, „Мечове в града“ и „Мечове в морето“ и най-новата, която излезе преди броени дни – „Мечове в космоса“. Те събират букети от утвърдени и по-млади автори, които пишат разкази по предварително зададена тема. Според мен се получава много интересно.
Как се съчетават мечовете с космоса в новия ви сборник? Не са ли те представители на два доста различни жанра, каквито са фентъзито и научната фантастика?
Може би, но по мои впечатления днес най-добрите произведения не са от т.нар. чисти жанрове, а от автори, които смеят да експериментират. Лично аз обожавам когато митологичното чувство на фентъзито се смеси с безкрайния мащаб, който науката ни разкри за космоса. Точно това съчетание направи от „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас легенда и се използва успешно и от други поредици като филмите и анимациите за „Трансформърс“, бордовите игри Warhammer 40 000, книгите на британския писател Саймън Р. Грийн. На мен ми беше много интересно да видя какво имат да кажат българските автори по тази тема и те не ме разочароваха – събра се колекция от според изключителни разкази, най-доброто, което сме издавали досега. Аз също участвам в книгата с разказ за Тримата пазители, съвременни български супергерои, които този път се изправят срещу космическа заплаха. Ако трябва да изтъкна разкази от „Мечове в космоса“ обаче това ще са „Неподвластен на времето“ от Явор Цанев и „Холограмата на Титан“ от Донко Найденов, невероятно идейни произведения. Истината е обаче, че всички автори са се справили чудесно, а аз лично много харесах и творбите на Васил Мирчев, Петър Атанасов… дори имаме етнофентъзи с космически елемент от Димитър Цолов. За всекиго по нещо.
Казахте, че участвате в сборниците, но имате ли издадени самостоятелни произведения?
Така е, писането ми е хоби, което съчетавам с професията си на преводач. През 2007-ма година издадох самостоятелна книга – „Хрониките на Ралмия“, която е младежко фентъзи. Оттогава насам обаче съм се появявал все в сборници, като освен споменатите „Мечове“ имам участия и в хорър проектите „До ада и назад“ и „Вдъхновени от Краля“. За тази година се надявам да издам самостоятелна книга – „Сказания за ледената планина“, която е базирана на разказите ми в сборника „Мечове в леда“.
За финал: има ли свое място фентъзито в сърцата на българските читатели и как виждате бъдещето му?
Макар фентъзито и фантастиката да са недолюбвани от образователната си система като несериозни жанрове, те успяха да си извоюват читатели и днес герои като Хари Потър и Леголас от „Властелинът на пръстените“ са любими на по-младите читатели. Въпросът за мен е дали българските автори ще намерят своите читатели. Като гледам издаденото през последните години, мисля, че отговорът е „Да“.