Френският министър-председател Мануел Валс заяви неотдавна, че салафизмът „побеждава в битката“ за френския ислям. Аз смятам, че в някои райони забулването се превръща в белег на идеологическо и културно завоевание. Забулването – религиозен или политически символ? Забулването е по-старо от исляма и християнството: булото се е носило още през античността. То се е запазило в Средиземноморския регион до 20 век. Както отбелязва етнологът Жермен Тийон забулването е започнало да намалява и постепенно изчезва в резултат на засилването на светския характер на обществата в Средиземноморието. В Турция забулването е забранено през 1925 г. в резултат на реформите на президента Кемал Ататюрк. В Сирия и Ливан от средата на 50-те години намалява носенето на хиджаб, впоследствие тази тенденция се разпространява в градовете на Магреба и Египет. Няма ясно религиозно обяснение за забулването на жените. Това е било потвърдено и от мюсюлманските богослови. Султанът на Мароко Мохамед Пети, голям авторитет в ислямския свят, обяви забулването за реликва от миналото и представи на обществото своята дъщеря принцеса Лала Айша с непокрита глава. Завръщането към забулването се наблюдава сред мюсюлманите от Средиземноморието от 70-те и 80-те години на 20 век, които са белязани с успеха на иранската революция и разпространението на политическия ислям от „Мюсюлмански братя“. Днес забулването преди всичко има религиозно-политически характер, особено в Иран. Традиционните причини за неговото носене не са изчезнали напълно, но ислямистите се възползват от него като средство за изпращането на политическо послания за превземането на определени територии и умове на хората. Трябва ли Западът да се примири със забулването? Забулването може да има и практична цел, например, да се защити жената от мъжката агресия. Традиционно женският воал в Магреба е бял или цветен. Но при ислямистите той задължително е в тъмни цветове – черен, кафяв или сив. Днес все по-често забулването е политически символ, с който се маркира определена територия. „Мюсюлмански братя“ принуждават дори момиченцата да се забулват, макар че подобно нещо никога не е съществувало преди. Или те призовават девойките да ходят забулени на групи. Именно това се случи в един френски колеж през 1989 г. и предизвика огромен резонанс. Тогава ислямистите използваха три ученички, за да окажат дестабилизиращ идеологически натиск в района и върху медиите. Ако забулването беше личен избор, тогава може би нямаше да има причини за налагането на забрани. Но ако ние го разглеждаме като политически акт, който представлява заплаха за основните права на жените да се обличат както желаят, тогава нещата стоят по друг начин.
Няма ясно религиозно обяснение за забулването на жените. / БГНЕС Във Франция вече съществува забраната за забулвания в държавните учреждения и училищата. Забулването се е забранявало в определени периоди в някои мюсюлмански държави, например, в Турция при Ататюрк /1923-1938/ и в Тунис при Бен Али /1987-2011/. През 2006 г. тунизийският министър на външните работи дои заяви, че хиджабът е „политически лозунг на група, която се крие зад религията, за да осъществи своите политически цели“. Макар режимът да се дискредитира заради корупцията и жестокостта си, тази гледна точка се споделя от част от арабския и берберския елит. В крайна сметка увеличаващият се брой на забулени жени е най-яркото свидетелство за това, че даден район преминава под контрола на ислямистите. Те наричат това „ислямизация отдолу“. Носенето на хиджаб е много удобно за ислямистите: то не струва нищо, поставя жената на място и привлича вниманието. /БГНЕС
Прочети още на: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4421689/