Чл. кор. проф. Петър ГЕЦОВ: Български „джиесем“ търси живот на Марс

0
1666

Приборът ще бъде използван и във втората част на мисията „ЕкзоМарс“ през 2018 г.; НПП „Космос“ в Стара Загора се самоиздържа, казва още, директор на Института за космически изследвания и технологии-БАН

– Проф. Гецов, преди дни българска апаратура, наречена „Люлин-МО“, отлетя за Марс. Какви са особеностите на това наше участие в международния проект „ЕкзоМарс“?

– Новото в тази мисия е, че за първи път в историята на междупланетните мисии е възложена задача да се търсят следи от живот на четвъртата планета от Слънчевата система – Марс. Нашата апаратура е по проекта „ЕкзоМарс“, който е съвместен между европейската и руската космически агенции. Първата част на мисията е свързана със спътник, който беше изстрелян на 14 март. С ракетата Протон той беше изведен на извънземна орбита. Спътникът се отдели от ракетата успешно и пое пътя си към Марс. Полетът ще продължи около 7 месеца.

Спътникът представлява т. нар. Трейс Гас Орбитър (ТГО)

Основната му мисия е да стигне до Марс, да премине на кръгова орбита на около 400 км височина и да започне да се движи около планетата. Основното предназначение на апаратурите, които се намират на спътника, е да изследват съдържанието на газове в атмосферата на Марс и евентуално да се регистрират тези от тях, които имат биологически произход. Ако се открият такива, би означавало, че на планетата е имало живот или продължава да има някакви живи организми. Освен това, спътникът ще проведе и картографиране на подпочвения лед, до 1 м дълбочина.

Българската апаратура, която е на този спътник, е

прибор за измерване на космическата радиация

изцяло изработен у нас. Той има четири полупроводникови сензора, които отчитат преминаването на заредени частици. На базата на тази регистрация се отчита и каква е интегралната радиация по време на полет. Това е много важно. При евентуалното изпращане в близкото бъдеще на астронавти космическата радиация е важен параметър, който може да възпрепятства такава мисия. Затова е от голямо значение да се види

с какви дози биха били облъчени космонавтите

при полет от Земята до Марс, както и каква е радиацията около самата планета.

– Кога е разработен „Люлин-МО“?

– Този прибор за пръв път е разработен за полета на нашия втори космонавт Александър Александров. Той беше с много по-големи габарити. Усъвършенства се през годините и в момента е

с размерите и теглото на един джиесем

Той е едно от успешните направления на института и е летял на много европейски, руски, американски спътници, както и на индийски. Новото за него е, че участва в Марсианска мисия. И ние сме особено радостни, че българска апаратура лети на такъв сериозен международен проект.

Същият прибор ще бъде използван и във втората част на мисията „ЕкзоМарс“. Това се предвижда през 2018 г., когато ще се изстреля междупланетна станция, която ще достигне до Марс и

ще достави там марсоход и платформа

за работа на апаратурата на самата повърхност на планетата. Там ще бъде и същият тип български прибор – „Люлин-МЛ“, който е предназначен за изследване на радиацията на повърхността на Марс.

– Какви нови проекти се разработват след присъединяването на България като кооперираща страна на Европейската космическа агенция (ЕКА)?

– Да, новината е, че вече сме кооперираща държава и

на 10 март страната ни внесе членския си внос към агенцията

Междувременно миналата година бяха открити конкурси за проекти, имаше повече от 30 предложения, от които бяха одобрени 5. За нас е радостно, че 4 от проектите са на Института и ще бъдат финансирани от 1 май. Единият от проектите е именно за изследване на космическата радиация и ще спомогне за усъвършенстване на апаратурата. Другите два проекта са в областта на дистанционните методи за изследване на Земята от космоса, а четвъртият проект е свързан с разработване

организацията на работата на български фирми към ЕКА

През ноември ще бъде открит следващ конкурс за проекти. Всички в България – научни организации и представители на бизнеса, ще могат да участват отново. Финансирането на тези проекти връща задължително 85% от членския внос и колкото активността и проектите са по-хубави, толкова ще получаваме повече, отколкото сме внесли като членски внос. България вече има потенциална възможност да участва във всички проекти на ЕКА. А те са доста, като се отчете, че

годишният й бюджет е в порядъка на 4-5 млрд. евро

Ако в България има фирми, научни колективи на ниво, те могат в значителна степен да подпомогнат своето развитие, т.е. зависи от нас. Нашата вноска е 1 млн. и 200 хил. евро. В първите години тези 85% от членския внос ще бъдат инжекция от страна на държавата и в науката, и в бизнеса. И ако станем по-активни, ще можем да получим повече средства от членския внос през следващите години.

Хубавото е, че тези средства не се раздават, а

трябва да се участва с конкретен проект

който се рецензира, класира се по точки и едва тогава се финансира. Няма субективен фактор по отношение на класацията.

Институцията, към която се подават проектите, е министерството на икономиката. Нашият институт е базова организация и основен консултант на министерството при решаването на теми и задачи, свързани с космическите изследвания.

– Как се развиват проектите ви в Стара Загора. Имахте намерение да регистрирате по Търговския закон научно-производственото предприятие „Космос“?

– НПП „Космос“ си работи. Не го регистрирахме по Търговския закон, имаше проблеми. НПП „Космос“ доста добре се справя, успява да се самоиздържа.

По-интересно е горе на „Аязмото“, където е обсерваторията

Най-напред искахме да правим бизнес-инкубатор заедно с ТПП-Стара Загора, но не успяхме. След това искахме да направим планетариум и национална  изложба за космическите изследвания, както и зелена пътека до града и т.н. За съжаление, тези проекти не можаха да се реализират.

Сега

отново ще водим преговори и с Общината, и с ТПП-Стара Загора

с надеждата да направим интересен обект, от който цялата общественост, училищата, университетът в Стара Загора ще имат полза. Той може да стане основна база на Старозагорския регион в областта на изучаването на астрономията, космическите изследвания и високите технологии. Искаме да съчетаем това хубаво място както с туризъм, така и с гледане на звездите, представяне на изложби, провеждане на конференции. Може да стане нещо много интересно, особено за младите хора.

НБП, Радослава РАШЕВА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук