Защо без санкции от ООН? По думите на представителя на Асоциацията на американските юристи при европейската щаб квартира на ООН е Женева Алехандро Тейтелбом, Карла дел Понте* » фактически признава, че и е било изключително трудно да предприеме стъпи, които да с в разрез с интересите на Северноатлантическия съюз.(* Карла дел Понте — бивш прокурор на Международния трибунал за Югославия в Хага (ICTY). А елцинска Русия тогава не е била страната, която е способна да се застъпи за братята си и вечните съюзници.
По информация на властите на Съюзна република Югославия (СРЮ) от 24 март до 10 юни 1999 година общата цифра на загиналите граждански лица надхвърля 1 700 души, в това число 400 деца, и около 10 хиляди тежко ранени. Така, по време на войната на НАТО срещу Сърбия на 12 април 1999 година при бомбардировка на железопътния мост в района на Грдлица самолет F-15E от войските на НАТО унищожавасръбски пътнически влак Белград- Скопие.
Над половин милион души остават без покрив над главата. Смъртността в резултат от рязкото влошаване на условията за живот не подлежат на оценка.
Унищожени и повредени са 82 моста, 422 сгради на образователни учреждения, 48 медицински обекта, ударени са важни животоосигуряващи обекти и инфраструктурата, над 750 хиляди жители на Югославия стават бежанци, 2,5 милиона остават без необходимите условия за живот. Общата материална загуба от агресията на НАТО надхвърля 100 милиарда долара. Отнетите животи и разбити съдби не подлежат на изчисление.
Достатъчно красноречиви цифри, въпреки че, нищо не може да се сравни с човешкия ужас, когато семействата губят малките си деца, когато трагично загива млада жена, носеща осем месеца нероденото си дете, което никога няма да се роди и да каже «мамо».
Тълпи от хора започват да излизат на мостовете, които планират да бомбардират, за да защитят родните си градове с телата си.
Тогава масово разпространение получават нарисуваните мишени, които хората закачат на дрехите си с подпис «Аз съм сърбин, убийте ме». В символ на страданието се превръща тригодишната Милица убита на 17 април 1999 година.
Изгаря телевизионния център, загиват 17 журналиста, но никой от световните лидери тогава не излиза на улиците като в Париж с надпис « Аз съм Белград».
До сега в центъра на сръбската столица стои разрушения Генерален щаб- забележителност за туристите и напомняне за местните, как изглебда интеграцията в западния свят.
Защо бомбардираха Югославия? Нали сърбите не са устройвали атентати в Париж или Брюксел. Опитаха да ги обвинят в геноцид ту над босненци, ту над албанци- но явно без каквито й да било доказателства, имайки предвид, че някой от делата в Хага продължават и до днес. А от бомбардировките над мирните жители вече изминаха 17 години.
Причината за агресия към суверенна държава става стремежът й да съхрани южния си край — Косово и Метохия.
Историческата родина на сърбите, обилно полята със славянска кръв, възпята в старата» книжовност», обсипана с православни църкви и манастири построени през векове, които не се споменават в историята на страните бомбардирали Сърбия.
Косово- сърцето на Сърбия. Така казват на Балканите.
Но се оказа, че да се воюва срещу радикалите за страната си е престъпление.
По-късно имаше всичко: признаване на «независимостта» на Косово, въпреки подписаната в резолюцията на ООН 1244 териториална цялостност на Сърбия, погроми в сръбските храмове, оскверняване на светините, прогонване и убийства на сръбските жители пред очите на «миротворче, незаконна търговия с човешки органи, лагер за подготовка на терористи от ИДИЛ. Съгласно Конституцията на Сърбия, Косово се явява нейн автономен кра, но де-факто власта на Белград там е нищожна.
Сърбите продължават да живеят предимно на север, а по другите части компактно са събрано в анклави около църкви, а да излизат от там е просто опасно.
А косовските бандити продължават да получават подкрепа от западните държави, които ги пробутват в различни международни организации. В частност, през ноември миналата година лобито на Русия и Китай спаси от опита за членство на «Косово» в ЮНЕСКО: някой не шега искаше да допусне престъпници разрушавали църкви и да им повери да пазят древните православни светини!
Разстрелът на Югославия беше първит сигнал, първото звънче- или нет, камбанен гръм от косовските цъкви- който възвести идването на агресивната политика на западния свят. След бомбардировките в Белград, в Европа се случи първата «мека» революция, президента на Сърбия Слободан Милошевич умра в Хаагски затвор. Така «меко» беше отделянето и на Черна Гора.
После последва плеяда от оранжеви преврати в други държави, но вече по изпитаната схема, бомбардировките в Ирак и Либия.
И все пак, в поредицата сложни политически събития, горящия Белград- ето това е истинското лице на западната «демокрация» и «хуманизъм»
В градовете на Сърбия и Черна Гора днес ще се проведат възпоменателни акции и ще почетат паметта на жертвите, а тази година темата излъчва особена актуалност.
Всички акции ще се проведат в контекста на широка АНТИ-натовска кампания. Днес хората ще излязат на улиците за да напомнят на властите, до какво в действителност води и»интеграцията» в западния свят, и с какви палачи от прозападните правителства установява дружествени контакти.
Оксана Сазонова, редактор News Front Сърбия