Изваждаме от тавана грамофона на баба

Виниловата плоча вече тайно се завърна и в България

„Ритон“ и Лили Иванова копираха новите си албуми на плочи, но производството им е в чужбина, както преди 100 години

Момче и момиче, тийней­джъри, излизат от со­фийски оказион с грамо­фон в ръце. Стар, но работещ. И купчина грамофонни плочи, които са си харесали – с музи­ка от младостта на родителите и бабите им. Новата мода го налага. В интернет има всичко, но друго си е да държиш богато илюстрирана обложка, под коя­то да се крие диск, в пъти по-голям от миниатюрното сиди. Той възпроизвежда малко странен звук – с шум, леко наподобя­ващ пуканки, но това изне­надващо не дразни. Някак си по-топъл и прегръщащ е. Неслучайно социалният живот в първата половина на миналия век се е въртял около грамофона. Който го притежава, е длъжен да го носи на танцови забави. Или не може да се отърве от гости. Както бе с видеомагнетофоните през 80- те.

Повече от десетилетие насам в света, а наскоро и в България пак се издават ал­буми и на грамофонни пло­чи. Прекъсването в родната звукозаписна индустрия е от около десетилетия. В момента дует „Ритон“ дуб­лират на винилова плоча най-новия си албум. Изби­рат цвят червен за пластма­сата, различно от класиката в черно. Такава възможност им предлага фабриката в Италия и те не се отказ­ват, защото продукцията е с любовно заглавие – „Пътят към своето сърце“. Отсега Катя и Здравко планират да пуснат и жълта плоча – с лайв-записа на концерта си „Ритон латино“, който ще се състои на 6 април. На самото събитие в НДК феновете на винила ще могат да си купят от червената плоча. Последният винилов албум на дуета излиза през 1988 г.

Носталгия или екзотика, но грамофонната плоча на­истина се завръща. През 2015 г. Лили Иванова дуб­лира актуалния си албум „Поетът“. Тя се довери на завода в Чехия. За разли­ка от родния „Балкантон“ чехите не си разпродават производствените мощности на плочи и предвидли­востта им е възнаградена. Те не могат да насмогнат на поръчки от цял свят, вклю­чително и от САЩ.

Първата българска гра­мофонна плоча с естрада, която бележи завръщането на жанра върху добрия стар звуконосител, е авторска на поетесата Надежда Заха­риева. Съдържа компила­ция от златни песни от ми­налото в съвременни вер­сии, както и съвсем нови. Изпълнителите са Стефка Берова, Силвия Кацарова, Александър Александров. Албумът „Има чудо“ излиза през 2013 г. и е представен в НДК.

Още не е напълно сигур­но дали новата амбиция на грамофонната плоча ще се реализира трайно в епохата на дигитализацията, но тя остава звуковият носител №1 на XX век.

Каква е накратко историята й

През 1877 г. България тръ­пне дали ще бъде освободе­на в Руско-турската война, докато в това време Томас Едисън създава записващ и възпроизвеждащ звук апа­рат. Пред смаяните погледи на своите сътрудници той изпява детската песничка „Мери има малко агънце“ и малко след това създадена­та от него машина я повто­рила, макар и със скърцане. Същата година заявка за патент на подобно устрой­ство изпраща до френската академия инженерът Шарл Кро. Административно про­такане на заявката му за разглеждане се оказва фа­тално. Чакайки 8 месеца до отварянето на плика, той дори не подозира, че Едисон вече популяризира из­обретението си и в крайна сметка го патентова пръв пред света – на 19 февру­ари 1878 г. С което започва ерата на фонографа, чийто триумф е на Парижкото из­ложение през 1889 г.

Междувременно се раз­работва друг уред, който не записва гласа върху цилиндър, покрит с кала­ено фолио, а върху диск. Това е първият същински грамофон. Негов създател е Емил Берлинер. Първите плочи са произведени през 1893 г.с диаметър 17 см. На всяка от страните им има по 3 минути полезен запис. Материалът е ебонит, цинк или целулоид, по-късно те се заменят с шеллак, про­извеждат се и 25-сантиметрови плочи. По този повод Едисон ехидно заявява, че грамофонът на конкурента му няма бъдеще, но тъкмо неговият фонограф остава завинаги в историята.

Усъвършенстван модел на грамофона „дръпва на­пред“ с въведеното удоб­ство: плочата да се зад­вижва от пружинен мотор, вместо слушателят да върти непрекъснато задвижва­щата ръчка. В началото на века никнат една след друга фирми за грамофони и гра­мофонни плочи. През 1926 г. размерът на плочите дос­тига 30 сантиметра. Диско­вете се въртят със скорост 78 оборота в минута.

През 1946 г. са разра­ботени първите плочи с „микро“ запис – с увеличен брой на тънките бразди, по които се носи игличката, ко­ето позволява да нарасне времетраенето на записа. Чупливият материал вече е сменен с по-пластичния поливинилхлорид. Те се по­явяват на световния пазар за първи път през 1948 г.

У нас – едно десетилетие по-късно. Оборотите са 33 и 45 – всеки грамофон вече се произвежда по новия стан­дарт, а някои все пак пред­лагат и трета опция – за отживелицата 78 оборота. Грубите стоманени иглички са сменени от такива със сапфирен или диамантен връх. Честотната харак­теристика е максимално подобрена – от 30 херца докъм 20 килохерца. Шу­мът от възпроизвеждането е снижен максимално.

Качеството на звука започва да зависи пре­димно от потребителя, т.е. да си купи по-добър гра­мофон и да се грижи за правилното съхранение на плочата. Ако това е налице, тя се води за практически вечен носител. За разлика от аудиокасетата (където регистрацията е върху магнетофонна лента), която временно детронира плоча­та през 90-те, а след нея същото го прави и компакт­дискът.

В исторически план пър­вите записи на български език пуска френската фир­ма „Пате Маркони“ – още през 1904 г. Тя идва със свой екип, който записва софийския учител по музи­ка Димитър Попиванов да изпее „Майка Стояна лю­ляла“. Матрицата се прави от восък (след години прак­тиката налага среброто) и отива за производство във фабриката във франция. Други чуждестранни компании също завладяват нашия пазар с етике­ти и произведения на български – „Одеон Рекорд“, „Фаворит Ре­корд“, „Парлафон“, „Грамола Рекорд“… Продук­цията е в жанровете фолклор, маршови и па­триотични песни, както и модерната за времето си музика за танцуване в балните салони.

Популярните шлагери на 30-те и 40-те години днес се наричат „стари градски“. Записват се и оперна и симфонична музика. През 1934 г. е създадена първата родна фабрика за грамофонни плочи – „Симонавия“. Неин собственик и основател е авиаторът Симеон Петров, известен с това, че пръв пилоти­ра самолет над България – през 1912 г. Произ­водствените мощности се намират в халета на бул. „Христо Ботев“. Записите се правят в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“. Продукцията носи серийно­то име „Орфей“ – с гласа на имена като Аспарух Леш­ников и Гюрга Пинджурова. Според друга информация първите български плочи са на „Пинкас“ – от 1931 г., но са тиражирани в чужбина.

В края на Втората све­товна война компаниите в България са 4. От тях фали­рат „Арфа“ и „Микрофон“, а държавата национализира „Симонавия“ и „Балкан“.

Кой е с най-високите тиражи в „Балкантон“?

През 1952 г. се създа­ва монополистът от вто­рата половина на XX век „Балкантон“. Негов пряк началник е държавната институция „Радиопром“. Първите плочи излизат също с името „Орфей“ и са на 78 оборота. Най-търсени от тази епоха са песните на естрадните пионери Ирина Чмихова, Леа Иванова, Мария Косева, Димитър Йосифов, Мими Николова, Маргрет, Лиана Антонова… За ре­дакционната политика отговаря композиторът Йосиф Цанков.

Първоначално„Балкан­тон“ записва в БНР, а в края на 60-те създава свое студио. Грамофонната ни фабрика създава колоса­лен фонд от всички музи­кални жанрове, издават се и плочи с художествено слово и драматизации.

Александър Йосифов, ди­ректорът от края на 60-те до края на 80-те – най- ползотворният, казва, че преизпълнявал производ­ствените планове с естра­да – Емил Димитров, Бо­гдана Карадочева, Лили Иванова, Мими Иванова, Йорданка Христова, Беро- ва-Марчинков, Хранова, включително и с по-кръчмарските песни на Тодор Колев. За да замаже очи­те на висшестоящите над него (за провинението, че дава превес на „лекия жанр“), редовно пускал плочи с конгресните речи на БКП.

През 80-те най-големите тиражи са на Братя Аргирови, Роси Кирило­ва, Кеца, Кичка, Георги Христов, Мая Нешкова, „Ритон“, „НЛО“…, от групите – „Щурците“, „Диана Експрес“, „Сигнал“, „Тоника“, „Ел Зет“… Колкото до ФСБ, тя е създадена именно като студийна група за продукцията на грамофонната къща.

При ръководството на Йосифов е надхвърле­на цифрата от 1 милион произведени екземпляра – през 1972 г. Следващи­ят рекорд е през 1978 г. – 3 милиона. След което плочата навлиза в десетилетието на своя залез. Оказал се временен.

Източник: в-к Уикенд