Изпрати ни шампанско с надпис: Вместо куршум
Съпругата на Христо Калчев Ели е най-близкият човек до писателя, когато той пише пророческите си романи за подземния свят в България. Тиражът на поредицата му за престъпните групировки надхвърля 500 000! Рекорд, който едва ли някога ще бъде подобрен.
Днес се навършват 10 години от смъртта на Калчев. Той си отиде от този свят на 61 години. За читателите на „България Днес“ Ели Калчева разказва за отношенията на писателя с някои от неговите герои, както и за приятелите му.
ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме УТРЕ в хартиеното издание на „България Днес“!
– Госпожо Калчева, вие бяхте най-близкият човек до Христо, когато той започна да пише своите книги за мутрите и престъпния свят в България. Как се реши да нагази в тази опасна територия?
– Бяхме на море, когато той реши, че трябва да напише книга за мафиотските босове в България. Под формата на роман, искаше да разкрие какво наистина се случва в нашата страна. Тогава никой нямаше смелостта да изрече истината на глас. Христо казваше: „Не живеем в години, в които се пишат книги като „Мадам Бовари“. Искаше да стисне здраво времето за гърлото и да разкаже за мутрите. Те безнаказано вилнееха през 90-те. И така в Созопол седна в един бар и написа първата от своята поредица книги за мафията в България. Първоначалният му замисъл беше да създаде трилогия. Но първият роман предизвика огромна сензация и така започна една голяма поредица.
– Христо си отиде на 61 години, имаше ли идеи и за други подобни книги?
– Планираше да пише за банковите афери и за далаверите в българския футбол. Това със сигурност щеше да предизвика нов бум. Вероятно пак щяха да го обявят за пророк. Доста неща беше нахвърлял и по двете теми. Голяма част от тях се потвърдиха впоследствие.
– Имал е доверени информатори, които са му разкривали тайните на подземния свят. Кого допускаше до тези хора?
– Никого. Когато се срещаше със своите информатори, той пазеше мен и сина ни Александър далеч от тях. Казваше ми: „Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Искам да бъдеш силна“. Страхуваше се не за себе си, а за семейството си.
– Христо Калчев беше човекът, който накара мутрите да четат. Какви бяха отношенията му с големите босове на силовите групировки като Васил Илиев и брат му Георги Илиев?
– Иван Славков-Батето запозна Христо Калчев и и Васил Илиев. Бяхме на рожден ден на сина на Пламен Тимнев-Ганди в ресторант „Мираж“. Пред това заведение на 25 април 1995 г. показно беше разстрелян Васил Илиев. Два дни преди запознанството на Христо с Васил бяха откраднали колата ни. Босът на ВИС обеща, че ще намери колата, а ако не я намери, „ще я изгради“. Точно така се изрази. Малко след това беше убит и не можа да изпълни обещанието си.
– Какво се случи след това?
– По-късно Христо се срещна в Созопол с Георги Илиев. Той му казал, че ще спази обещаното от брат си и ще подари БМВ на съпруга ми. Христо отказал подаръка. За сметка на това на един рожден ден на Ицо той получи мафиотско предупреждение.
– Какво точно се случи?
– Празнувахме в едно заведение в Балчик. На масата се появи бутилка много скъпо френско шампанско. На етикета беше написано: „Вместо куршум“. Имаше индикации, че Георги Илиев е ядосан и иска Христо да спре да се рови. Точно тогава съпругът ми пишеше книгата си за Жоро Илиев.
– Христо изплаши ли се тогава?
– Два дни след това изчезна синът ни. Оказа се детска лудория. Въпреки това, Христо ни скри за известно време. Намеси се тогавашният министър на вътрешните работи Николай Добрев. Той ни гарантира, че няма опасност за сигурността ни. Излязохме отново на светло.
– Христо Калчев как гледаше на своите герои? В книгите образите са реалистични, не е спестено и това, че по техния кодекс те са мъжкари, мъже на честта…
– Не одобряваше това, което правят хора като Васил и Георги Илиеви. Но имаше и респект към качествата, които притежават. Като свои литературни образи той си ги обичаше.
– Споменахте, че се е познавал и с Иван Славков-Батето. Какви бяха отношенията между тях?
– Бяха приятели. Допадаха си заради чувството за хумор, което и двамата имаха. Не съм ги чувал да говорят по злободневни теми. Сядаха на маса и се забавляваха. Просто двама бохеми един до друг.
– Христо имаше доста приятели приживе, сега те сещат ли се за него?
– Болезнено е да говоря за Христо в минало време. Водили сме спорове за неговите приятели. Той твърдеше, че са много, а за мен бяха малко. Брояха се на пръстите на едната ръка. С тези пет души още поддържам връзка. Останалите избягаха. Христо казваше, че когато някой умре за него, той отваря едно чекмедже и го прибира там. Наричаше го чекмеджето на покойниците. Там попадаха хората, които са го предали. Аз продължавам да пълня неговото чекмедже с такива „приятели“.
– Знае се, че на неговата маса винаги е било шумно и накрая той винаги плащал сметката…
– Така е. Нямаше начин Христо да е в заведение и да не се съберат поне три маси около него…
– Десет години след смъртта му чувствате ли го близо до себе си?
– За мен той не е спомен. Защото, ако беше така, и аз трябваше да си тръгна заедно с него. Христо продължава да бъде с мен.
Пророкът на мафията
Наричат Христо Калчев Черния пророк. В книгите той предрича убийствата на Васил и Георги Илиеви, на Илия Павлов и Косьо Самоковеца. Всички те са протопипи на герои от неговите вулгарни романи.
Самият Калчев бяга от тази своя слава.
„Никакво шесто чувство няма в мен – казва приживе писателят. – Но е вярно, че много от мутрите са се допитвали до мен дали са поръчани и кога идва техният ред. Това са все неща, които човек би могъл да знае, ако пие вода от двата източника – от самите мутри и от т.нар. преследвачи – полицията.“
Кристиан ИВАНОВ