Изграждането на вътрешно европейски граници, предлагано от Австрия и страните от Вишеградската четворка, означава не решаване на проблема с бежанците, а прехвърлянето му на съседа. Това заяви в предаването „Очите на четвъртата власт“ на Радио София Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, дипломат от кариерата и бивш заместник-министър на външните работи. Ако се затвори т.нар. западнобалкански маршрут, бежанците ще потърсят друг подход и опасността те да се започнат да преминават по алтернативни маршрути през България е напълно реална, подчерта Кючуков.
Според него последната среща на върха Турция – ЕС в Брюксел е дала възможност да се мисли за по-цялостно решаване на въпроса, защото, на първо място Гърция вече става част от решението и се очертава възможност да не се използва балканският маршрут, а бежанците да бъдат транспортирани по въздуха в европейски страни, които желаят да ги приемат. Постижение е и това, че Турция се е съгласила да приеме обратно бежанци от Гърция – това ще облекчи южната ни съседка, а друго обнадеждаващо решение е връщането в страните по произход.
Според Кючуков в преговорите си с ЕС Турция търси „развързване на ръцете си“ от Европа – Европа да не се меси във вътрешните ѝ работи, заедно с това тя иска да гарантира интересите си по отношение на кюрдския въпрос. Кючуков определи създаването на независима кюрдска държава като „турският кошмар“.
В анализа си бившият зам.-министър на външните работи отбеляза, че по бежанската криза досега „имахме Европа не на две, а на 28 скорости – всяка страна-членка търсеше собствено решение“. България е сред най-заинтересованите от общоевропейска политика по този въпрос, каза още Любомир Кючуков, като подкрепи тезата на евродепутата от ЕНП Мария Габриел, която също се включи в предаването.
Любомир Кючуков подчерта, че България трябва да настоява за солидарност и да отстоява правата си като член на ЕС, включително осигуряването на необходимите ресурси – които сега се насочват към Турция и частично към Гърция. Освен това страната ни не би следвало да снема от дневния ред въпроса за членството си в Шенгенското пространство, но на този етап би било по-добре да се фокусираме върху приемането ни във въздушното пространство на Шенген.
Дипломатът от кариерата се спря и на икономическите ефекти от бежанската криза. Тя оказва огромен натиск върху гръцката икономика и общество и този натиск се усеща вече повече от година – това усложнява и без друго тежката и продължаваща вече 5 години икономическа криза в страната, отбеляза Кючуков.
********
В предаването с кореспонденция от Гърция се включи и Мая Стоянова, която описа ситуацията в гръцката столица (по думите ѝ „единствената евростолица със спящи в палатки бежанци в градинките на самия център„). Представете си все едно в София на площадите „Възраждане“ или „Македония“ да се създадат бежански палаткови лагери„, каза Стоянова и добави, че много улици в Атина са пълни с мигранти, обменящи информация или търсещи трафиканти.
Картината на хуманитарна криза се допълва от факта, че в Гърция има над 42 хил. мигранти. До 2-3 седмици обаче те могат да достигнат 100 хил. В халето на пристанището на Пирея днес пребивават почти 4 хил., а други 7 600 мигранти чакат да ги доведат там от островите. Бежанците в Идомени са 12 хил., като близо половината от тях са деца, по данни на местните медии.
И още: Помощите за бежанците не е разрешено да се дават от гръцките държавни институции, а от неправителствени организации, което е довело до „печалбарското хоро“ – доста местни бизнесмени правят състояние на гърба на бежанците. /bnr.bg