През май 2007 г. една наглед съвсем невинна случка хвърли в потрес държавата и раздуха скандал, който се точеше с месеци. Основателят на СИК Младен Михалев – Маджо се оказа по-охраняван от президента, докато трябваше да даде показания в съда за убийството на Бай Миле. Нямаше как да остане незабелязана охраната, осигурена от НСО, снайперистите, разположени по покривите на сградите около съда и коридора за движение на колата му, по който по принцип минават само президент и премиер…
По-късно стана ясно, че Маджо е със статут на защитен свидетел и Румен Петков (по онова време министър на вътрешните работи) действал така, за да му подсигури защита след получен сигнал за готвен атентат срещу Младен Михалев.
Законът, който третира защитените свидетели, е в сила в България от 25 май 2005 г. Оттогава досега обаче програмата бележи повече неуспехи.
Равносметката – шестима загинали. Макар и пазени в пълна тайна, имената на останалите ключови свидетели по знакови дела също са известни. „Много дела щяха да се решат по съвсем друг начин, ако тези хора имаха усещането, че са наистина пазени.
По-често ни се случва те да дават показания и в хода на делото да ги променят. На въпрос дали ги заплашват отговарят отрицателно, но за всеки е ясно, че се страхуват за живота си и им е оказван натиск”, коментира магистрат, водил едно от знаковите дела за убийства у нас. Двама от свидетелите му са се отказали в хода на делото, обяснявайки, че изведнъж са изпаднали в амнезия. Те твърдят: защитените свидетели в България ги бият, убиват, палят им къщите и заплашват семействата им.
Малко след арестуването на Красимир Маринов – Големия Маргин всички се питаха с какви точно доказателства разполага прокуратурата срещу него по последните обвинения – организиране на престъпна група. Първоначално Маргина трябваше да бъде свързан и със смъртта на Боби Цанков, но това така и не стана. След това на бял свят беше изваден анонимен свидетел, който трябвало да даде шокиращи разкрития за престъпната дейност на братята.
Според закона за защитените свидетели те могат да фигурират в делото или под номер, или с имената си, но по тяхно желание лицето им не трябва да бъде разкривано. Още преди Иво Илчев да даде показания в съда, пред медиите вече бяха изтекли двете му имена, както и това, с което се занимава. Самият Илчев твърдял, че е бил до Цанков през последните седмици, преди той да бъде убит, и често е чувал от него как той споделял за различни престъпления. Малко по-късно на медиите бяха известни не само имената на свидетеля, но и места в мрежата, откъдето всеки можеше да си свали голи снимки на Илчев, публикувани в ескорт сайт за запознанства. При по-добро желание и малко търсене ставаше ясно, че Илчев се подвизава в мрежата с прякор, който преведен буквално от гръцки означава „Грозен”.
Иво Илчев все пак се появи в съда, но поиска да бъде разпитван зад параван. Там той обясни, че всъщност нямало какво чак толкова да добави и твърдеше, че нищо не знаел за братята Маргини. На въпрос на прокурори дали не е под натиск той даде уклончиви обяснения. Заради това се наложи прокуратурата да обяви, че ще повдигне обвинение срещу защитения си свидетел.
Източници твърдят, че първоначално Илчев е обещал, че може да разкрие имена и факти около престъпната организация на братята Маргини. Той трябвало да назове и имената на двама души, извършващи поръчкови убийства по заръка на Маргините.
„Наложи се да променя показанията си по делото срещу Маргините, защото получих обаждане на секретния телефон от австрийски номер. Това стана един ден преди едно от делата. Телефонното обаждане бе заплаха срещу мен”. Това обяви в предаването „Нека говорят” по бТВ Иво Илчев, който бе защитен свидел срещу Маргините. „Сега съм жертва на съдебен тормоз от страна на прокуратурата”, продължи Илчев. „Преди да ми започнат проблемите нямах бял косъм по главата си, а сега съм целия побелял. Определени хора от прокуратурата започнаха съдебен тормоз. Сега съм обвинен за неща, които не съм извършил. За седмица получих 11 обвинения за хулигански прояви. На магистралата съм изпреварвал кола, в която били служители на реда. Хората после дали показания, че били помислили и се уплашили, че мога да ги засека или да викна други хора. Така ме причакаха на пътя. Бяха запалили всички светлини на прожекторите. Спряха ме 3-4 коли без обозначителни знаци. Наскочиха ми хора и ме пребиха”, разказва Иво Илчев. След това той се сблъсква с факта, че срещу него има заведени осем дела – за опит за грабеж на пътя, за закана за убийство, няколко за хулиганство, за притежание на оръжие, за шофиране след употреба на алкохол, за това, че е карал без книжка. „Сблъскваме се с нелепости, защото ми приписват нещо, а после се оказва, че няма как да съм бил там, защото не съм бил в България. В един ден ми приписаха две нарушения по едно и също време, но на различни места. Пълни абсурди”, твърди още Илчев.
Като защитен свидетел по делото срещу Златомир Иванов – Баретата трябваше да фигурира и Тихомир Георгиев, по-известен като Доктора заради садистичните си наклонности. Именно той бе основният герой в писмо, разпратено от Боби Цанков до няколко медии. Според твърденията на друг анонимен свидетел Георгиев всъщност бил „резачът на уши”, покровителстван от братята Маргини. В миналото гравитирал около Таки, но след това напуснал боса си и се прехвърлил на хранилка при братята. Според твърденията и на Боби Цанков Георгиев стоял зад убийствата на непослушни дилъри и хора на Баретата.
Преди да стане защитен свидетел, Тихомир Георгиев даде показания по делото срещу Златомир Иванов. Според тях той чул няколко пъти как Баретата поръчвал убийства. След убийството на Цанков той поиска споразумение с прокуратурата, като обеща в замяна на това да разшири показанията си и да уличи в различни престъпни деяния братята Маргини. Тогава магистрати коментираха помежду си, че подобна наглост отдавна не са срещали.
Сред скандалните „защитени свидетели” е и Ивайло Серафимов. Първоначално той трябваше да е основният свидетел срещу Златомир Иванов – Баретата. Впоследствие се отказа от показанията си и твърдеше, че Димитър Вучев – Демби го е заплашил, че ще се саморазправи със семейството му, ако не пропее срещу Златко. Серафимов излезе от програмата за защита на свидетелите и се стигна дотам, че прокурорите го заподозряха като „къртица”. Според тях не било изключено Ивайло Серафимов да е станал защитен свидетел, за да разбере как действа самата програма. Случайно или не, малко след като се отказа от показанията си, беше отвлечена 7-годишната му дъщеричка Бранимира Серафимова. По-късно се оказа, че всъщност не било отвлечено, ами заминало доброволно с баба си и дядо си на море, но забравило да предупреди майка си. Случаят имаше щастлив край, но продължи да буди съмнение.
„Липсват средства. Ако трябва да бъде изпълнена както трябва Програмата за защита на свидетелите, само за един човек са необходими десетки хиляди лева, как да отделим такива пари?!”, признава магистрат от Софийска градска прокуратура. Недостигът на средства се отчита и от главния прокурор, който твърди, че за съжаление в България тази програма все още не работи както е заложена в закона.
Законът предвижда още за осъществяване на програмата за защита към министъра на правосъдието да се създаде Съвет по защита на застрашени лица. В него освен министъра влизат заместникът му, зам.-шефът на вътрешните работи, висш магистрат от Върховния касационен съд, заместник-главен прокурор и заместник-директор на Националната следствена служба.
В България този съвет е формиран, но в момента на отчет към него се водят едва десетина души, разкриват източници
До този момент нито един от българските защитени свидетели не се е възползвал от мерките, предвидени в закона, нито пък е поискал смяна на самоличността.