Територията на България се топи с поне пет стадиона на година. Само Черно море отхапва по 25-26 дка от страната ни, сочат данните на Института по океанология към БАН във Варна. Дунав също изяжда българския бряг, като за последния век реката е погълнала около 6 хил. дка.Като цяло свлачищата в страната ни се увеличават застрашително през последните години.
През 2014 година са регистрирани 65 нови, а през 2015 г. броят им е нараснал с още 210. Така към края на миналата година на територията на страната има общо 2075 свлачища, съобщиха от Министерството на регионалното развитие, пише „Телеграф”.
Пролетта е времето, когато на много места земята се раздвижва под влияние на валежите и снеготопенето. Експертите изчисляват, че общата сума, необходима за укрепване и контрол на критичните райони през периода 2015-2020 г. възлиза на 892 135 000 лв., като повече от половината трябва да бъде насочена към Северна България. Най-много свлачища са регистрирани в областите Велико Търново, Плевен, Габрово, Враца и Варна.
Абразията по Черноморското крайбрежие продължава от 10 000 г. и е резултат от покачването на водата. През това време нивото се е повишило с близо 100 метра, обясни проф. Веселин Пейчев, и.д. директор на Института по океанология по БАН във Варна. Така около 30-40 км. от сушата се превърнали в дъно на море. По северното крайбрежие скалите са по-слаби и там скоростта на разрушението е по-висока, допълни проф. Пейчев.
Най-видимо е влиянието на вълните при Крапец и Шабла, където скоростта на разрушението е от порядъка на близо 2 метра на година, докато около Балчишкия и Варненския залив има по-здрави вулканични-магмени скали и скоростта на абразията е около 10-15 см. Южно от Бургас тази скорост е средно по 8 см. на година.
В другия край на България земята също се свлича и руши. Благоевградска област е сред най-застрашените от свлачища. Силно пресечените местности, в които се събират планините Пирин, Рила и Родопите, представляват постоянна опасност за пътните артерии и за населените места в областта. Най-често свлачища затрупват главния път Е-79 в района на малкия тунел на Кресненското дефиле, първокласния път Симитли-Банско-Гоце Делчев в района на прохода Предела и около село Места. Неведнъж свлачища се стоварват на пътя Разлог-Якоруда-Велинград, както и на пътя Дъбница-Сатовча.
През ноември миналата година научно-експертен екип с ръководител проф. Атанас Тасев представи иновативна технология за укрепване и стабилизиране на ерозирали терени, свлачищни зони и депа за отпадъци. Тя е включена в нормативните документи на Агенция „Пътна инфраструктура” и в момента се прилагат в участъците от пътя Симитли-Разлог-Гоце Делчев.
Новата технология се състои в използване на компост от пречиствателната станция край Благоевград. Рисковите места се покриват с него и не след дълго готовата за ново свличане земна маса се покрива с гъста ниска растителност,която възпрепятства активиране на нови свлачища.