В путинова Русия нещата стоят така, както при всяка диктатура: борбата е не за победа на изборите, а за това да бъдат проведени тези избори. И затова аз не бих нарекъл това „политика“, защото в свободния свят може да не бъда разбран правилно. Това заявява пред „Ди Велт“ опозиционерът и бивш шахматист Гари Каспаров.„Аз имам активна позиция и навярно мога да бъда причислен към опозицията, въпреки че това е малко размито понятие, защото замислял ли се е някой какво означава в Русия „опозиция“… Повечето от онези, с които работех в Русия, или са в изгнание, или в затвора, а на някои им се случи и нещо още по-лошо – като случая с Борис Немцов… Така че опозицията в путинова Русия – това е нещо по-различно, отколкото опозицията в Германия или Франция. Ние сме опозиция не в смисъл, че искаме да спечелим следващите избори. „Опозиционерът“ в Русия е много ограничен във възможностите си“, казва Каспаров.
„В политическо отношение сега е по-добре, отколкото в Съветския съюз през осемдесетте години, но е по-зле, отколкото при Горбачов, защото тогава режимът се намираше в завършващия стадий на съществуването си, имаше обществена дискусия. Технически Русия в момента има демократична конституция, но системата се отнася към опозицията много по-жестоко, отколкото комунистите. Това е като при мафията. Има големи босове и по-малки босове и всеки от тях си охранява територията“, казва опозиционерът.
„Да кажеш нещо в Сибир срещу корумпираната местна власт е дори по-опасно – никой нищо няма да разбере за това, въпреки че сме в епохата на интернета. Този режим преживява последния стадий на диктатурата – нападни срещу външните противници. Когато вътре в страната няма никакви врагове и няма какви идеи да бъдат пропагандирани, са нужни по-силни „наркотици“, за да бъде държано населението в това зомбирано състояние. Крим, Украйна, Сирия – всичко това влиза в този модел“.
След това Каспаров сравнява пропагандния апарат на СССР и на днешна Русия: „В съветско време имаше опити да се разкаже на хората нещо за светлото бъдеще. Хората знаеха, че това е илюзия, но идеята беше в това – ето, ние се стараем сега, за да може сле
20-30 години да има мир, благоденствие и братство. Путиновата пропаганда не казва нищо за бъдещето. Има само мрак и смърт. Само врагове и конфронтация. Тази пропаганда е много интензивна и носи изключително негативен характер. И те използват съществено по-ефективни инструменти за това. Трябва да им признаем, че са построили добра пропагандна машина. Путиновата пропаганда е по-диференцирана. Има основна, мащабна пропаганда, която обхваща около 80 процента от населението. А има и такава, високоспециализирана област, насочена специално към средната класа в Москва. Тя е устроена много по-коварно. Там не разказват небивалици от сорта, че Русия е обкръжена от врагове и т.н. Вместо това има доста ловки агенти, които от една страна дори критикуват Путин, а за други въпроси откровено дезинформират хората“.
„Въпреки успехите на пропагандата в Кремъл много добре разбират, че ситуацията е много нестабилна. Хората бавно започват да разбират, че между анексията на Крим и хладилника може би има някаква връзка. Ние не знаме кога и в какво ще се прояви това, но от учебниците по история знаем, че някога това ще се случи… Путин, както всеки диктатор, отдавна е изгорил всички мостове. Той знае, че няма възможност просто да излезе в пенсия и да „предаде“ страната на наследника си, както направи Елцин. Той има твърде много кръв по ръцете си. Който и да дойде на власт след него, дори ако това са най-близки доверени лица, непременно ще им е нужен жертвен агнец. И Путин го знае това. Уверен съм, той инстинктивно разбира, че трябва да остане на власт до края“, казва Каспаров.
„Най-важната предпоставка за краха на този режим може да бъде геополитическо, военно поражение“, допълва той пред изданието. „Имам предвид не нещо, приличащо на случилото се в Берлин или Токио през 1945 година и не окупация, а поражение, което ще покаже слабостта на режима. Както беше в Афганистан. Съветският съюз не загуби войната, но оттеглянето му от там бе проява на слабост. След това режимът започна да се разпада“, отбелязва Каспаров.
Той признава, че се ядосва на политиката на Запада, която е допуснала руската операция в Сирия. „Това даде възможност на Путин да укрепи властта си вътре в страната. След украинската криза другите лидери изолираха Путин и му беше нужно подобно нещо, за да се върне обратно на масата на големите. И той си намери Сирия. А след като нахлуха там, той откри, че Сирия дава още един положителен ефект – бежанците. Защото една от най-важните му цели в момента е да отслаби Европейския съюз, а най-добре – да го унищожи“, казва още Каспаров.
„Историята ни учи: политиката на миротворчество убива повече хора от терористите. Знам, че хората ще намерят исторически аналози, но през тридесетте години бяха пропуснати много възможности да бъде предотвратено възкачването на Хитлер. Ако това не бе станало, сега щяхме да живеем в друг свят“, смята опозиционерът.
На въпрос на германския журналист означава ли това, че той сравнява Путин с Хитлер, Каспаров отговаря утвърдително и пояснява: „Не с този Хитлер, който го познаваме днес, а с Хитлер от 1935-1938 година. Винаги казвам: прочетете вестниците от онова време и вижте какво се е пишело за Хитлер. „Ню Йорк Таймс“ или „Льо Монд“: „Да, той не е демократ, но нали той отново ще построи Германия“. Не искам да знам какво ще стане, ако Путин започне да се развива по аналогия с 1940 година. Той засега не е атакувал нито една страна от НАТО, но ако се отчая още по-силно, не бих дал никакви гаранции за Естония. Не искам дори да мисля какво ще стане, ако в Нарва (на руско-естонската граница) започне хибридна война“, казва още Гари Каспаров.
Превод: БЛИЦ