Макар и да е невъзпитано и белег на ниска култура, от псуването има и някои неочаквани ползи, съобщава Би Би Си. То сближава, прави ни по-убедителни и ни помага да издържаме на болка.
Прави ни по-убедителни, особено ако е свързано с положителна изненада. Примерно: „Е… – вярно са увеличили минималната работна заплата!“ Проучване от 2014 г. на блог на несъществуващ политик сочи, че постовете с мръсни думи са по-четени и получават повече харесвания и коментари от културните, тъй като хората имат повече доверие на политик, който използва неформален език. Всъщност се оказва, че по-често псуваме онлайн, отколкото в реалния живот. С 64% – за да сме по-точни.
Друго, новозеландско проучване, показва, че псуването е форма на учтивост. То е проведено в завод за сапун. В един от цеховете работниците редовно се попържали помежду си, но избягвали да говорят така на колеги от други цехове. „С това те изразяват чувство на солидарност и скрепяват отношенията си“, заключават изследователите от уелингтънския „Виктория юнивърсити“. Все едно казват: „знаем се отдавна, толкова сме си близки, че мога даже и да те напсувам“.
Учените накарали студенти да държат ръката си в кофа с леденостудена вода. Тези, които крещяли мръсотии през това време, успяли да издържат по-дълго от възпитаните си колеги.
Оказва се, че при произнасяне на мръсни думи дори не се използва същият дял от мозъка, както при говорене. Това е описано в книгата на психолога Ричард Стивънс „Скритите ползи да бъдеш лош“. Според последните проучвания това поведение не е присъщо на нискокултурните и нискочелите. По-често нецензурен език си позволяват образовани и заможни хора, на които не им пука за социалните догми.
От друга страна спазването на социалните табута се свързва с невротизъм и сервилно поведение. /Труд