За човек, който е тръгнал да променя политиката, обществото, морала, банковата си сметка (ненужното да се зачертае), Слави Трифонов определено се държи твърде непрозрачно.
Не подобава на фолкветеран да е обвит в такава политическа мистерия. Предполага се, че човек, който е изпял „Няма да те питам на-на-най-на, искаш ли да правим на-на-най-на“, вече няма от какво повече да се срамува и може да си каже всичко. Очевидно обаче около Дългия има някаква тайна, нещо недоизказано, непрозрачно, нещо скрито надълбоко, че си струва да подълбаем и да видим какво той и свитата му не искат да си признаят дори пред себе си.
Тия дни дойде поредната порция храна за размисъл с бърза доставка от Мъгливия Албион. Сценаристите от Шоуто на Слави бяха на посещение в Лондон и се срещнаха със студенти в Кеймбридж. Оставяме настрани в качеството си на какви бяха там и трябва ли да чакаме и сценаристките на Николета Лозанова да направят шопинг воаяж до Кралството, за да разкажат на местната българска общественост всички тайни на нейния грим и какъв номер прашки носи.
Но на срещата имаше един интересен момент. Някой от присъстващите доста невъзпитано ги попита: „Ще правите ли партия?“. Изключително резонен въпрос. Но дали той получи подобаващ отговор, или пак се размириса на нещо гнило. Тук сценаристите отговориха с контрапитане: „А вие бихте ли направили?“.
Защо не искат да си признаят? Защо увъртат по тази тема? Ето това са загадките, които тормозят ума на всеки български гражданин, който наистина иска да знае какво се случва в държавата, а да не вярва на телевизионните митове, които като пуканки всяка вечер се опитват да му натикат в мозъка.
Истината е, че още от зората на своето съществуване Слави Трифонов и сие в различни форми се опитват да намерят път към тази проклета политика, която ги привлича, все едно е луксозна колгърла с дълги крака. Някъде в началото на този век, след ерата „Костов”, всички хора на Слави подкрепиха изчезналата в кенефа на историята партия „Гергьовден“, която оцеляваше в различни превъплъщения доскоро.
Греда! Въпреки че бяха в коалиция с ВМРО, партията така и не влезе. Тогава времената обаче бяха други, хората още вярваха в идеи, а не в телевизионни фантоми, макар че демонът на отчаянието се промъкваше отново и отново във всеки протестен вот. След това същите хора, абсолютно същият екип, които иначе са големи майстори на моралистичните къчове от малкия екран, се свиха в естествените си чалга граници. Очевидно обаче това е било тактически ход. Те са чакали своя шанс.
И така, на хоризонта изгря фигурата на Бойко Борисов. И понеже днес очевидно паметта е най-голямото средство за реална съпротива – нека да припомним как Слави Трифонов чупеше кръста първоначално пред столичния кмет, а след това вече и пред премиера. От екрана на шоуто се лееха едни полубожествени литании в името на Борисов, рейтингът му бе обгрижван системно и целенасочено.
И тук идва първата пукнатина. Нещо в този тандем се обърка. Гръмотевиците изпепелиха рая. Слави Трифонов изведнъж самообяви себе си като отчаян антибойковист. Но има една малка подробност. Той и досега не е казал защо се получи този разрив. Какво толкова имаше да делят двамата? Наистина ли е искал влияние върху цялата партия ГЕРБ? С каква цел го е искал?
Потърсете интервюта на дългия водещ. Ще видите, че те са богати на патетика и бедни на отговори. Слави избягва тази тема като анорексична манекенка китайски ресторант.
След ерата „Борисов“ преживяхме любовта на шоумена към Меглена Кунева. За пореден път от сценарния му екип бяха решили да се изживяват като политически факири, които вадят зайче от ръкава. Сега вече всички знаем какво мисли народът за Кунева (кой друг министър си е печелил звукоподражателния прякор Кукунева?), но си спомнете как лично Слави Трифонов се опитваше да я продава като нова марка прах за пране по време на президентската кампания през 2011 г.
Но и тогава номерът не мина. Българите са като гърмян дивеч. Усещат отдалеч, когато някой се опитва да ги вземе за мезе и да им пробута поредното политическо ГМО, все едно е лакомство от градината на баба.
Заради всичко това няма да сгрешим, ако тълкуваме опита за организирането на референдум като отчаян и последен ход на политическите шмекери все пак да се доберат до кокала на властта, използвайки цинично гражданската сфера за алиби.
Ето защо сценаристите на Слави в Кеймбридж мълчаха, а ще мълчат вероятно още дълго пред горещите въпроси – дали ще правят партия, какви идеи ще защитава тя, откъде ще дойде финансирането й. Иначе вече е очевидно какво се цели – да се осребри един телевизионен вот за нечии интереси и властови амбиции. Проблемът в момента е, че никой не си го признава, а в същото време политическата похот, която се чете в очите на Слави и компания, надминава тази на средностатистически порноактьор.
Може би за тях е от изключителна важност да запазят тази тайна поне до датата на провеждане на референдума, ако такъв има. Защото това допитване, което няма да реши дори и един кьорав проблем на обществото ни, всъщност е само експеримент за оплитане в мрежите на заблудени политически души. Опит за зарибяване на електората с кофти дрогата на кофти въпросите, които обаче звучат популистки зализано.
Хищният поглед на поредните политически инженери се е втренчил като в потенциална плячка в това допитване, за да се види на практика има ли реална база за нов политически проект. Тоест да се разбере дали тези, които са привикнали на диетата от обещавани, но неизпълнявани чудеса, пак ще се наредят за новата си доза пред урните. Съжалявам за грубото сравнение, обаче в този процес екипът на Слави удивително напомня на наркопласьори, които се опитват да пробутат нова стока на неподозиращи нищо гимназисти. Този номер е минавал толкова пъти по време на прехода, че вече е изперфекционизиран до изящество.
Но, по дяволите, това е Слави Трифонов, един милионер, който пет пари не дава нито за вашето желание за промяна, нито за някаква различна България. Това е борбата на едно огромно медийно его да получи поредното си доказателство колко е велико и да се пенсионира я като депутат, я като министър, я нещо като спасител над спасителите.
Но нека за миг да си направим един мисловен експеримент, колкото и ужасяващ да изглежда на пръв поглед. Представете си само за миг, че учиндолският кандидат за политик успее да събере повече от един стадион хора, които не са дошли да гледат танцьорки, а да го чуят и да му повярват. И после че същата тази тълпа вземе и го направи министър-председател. Като имате предвид как води своята програма, как се държи с подопечните си и ги хока като животни, как постоянно самоизтъква своето его, как се опитва да изпъкне пред всички, дори пред гостите си от Холивуд, то представете си Трифонов като управленец.
Знам, това е идея като мозъчен зъбобол, но може би си я заслужаваме да ни сполети наяве. България обаче не е телевизионно шоу. България не е чалга концерт. България трябва да бъде кауза, а не адреналин или поредната татуировка на един нарцис.
Окей, всеки има правото да се бори за промяна. Но когато един човек тръгне да се прави на месия, той е длъжен честно да осветли сенчестите петна в своята житейска и професионална биография, да бъде искрен какво се опитва да прави и защо го прави. А тръгне ли да шикалкави и да дава яснота на час по лъжичка, то тогава просто търсете политическата дрога, която се опитват да ви инжектират. Поне това трябва да сме научили за толкоз години.
Тези, които минават за чудотворци, най-често се оказват я педофили, я поредните изнасилвачи на народа и вярата му.
Източник: pik.bg