Цецка Цачева e завършила право в Софийския университет „Св. св. Климент Охридски“..
На кметските избори през 2007 г. е избрана за общински съветник на ГЕРБ в Плевен.
Преди това в продължение на близо 8 години е юрисконсулт в община Плевен.
На парламентарните избори през 2009 г. е водач на пропорционалната листа и мажоритарен кандидат на ГЕРБ за 15-ти многомандатен избирателен район в Плевен. Печели мажоритарния вот с убедителна преднина пред бившия министър на вътрешните работи и ключова фигура на БСП по това време – Румен Петков
Цачева е председател на 41-ото и 43-ото Народно събрание.
Интервю на Ивайло Крачунов
– Г-жо Цачева, при Вас пристигна доклада за Корпоративна търговска банка. Има ли нещо в него, което обществото да не знае за фалиралата институция?
– Докладът за КТБ пристигна в Народното събрание с писмо от финансовия министър Горанов. Документът е предоставен със съгласието на „Алекс партнърс“ – дружеството, което има договор с КТБ за изготвянето на въпросния доклад.
С моя резолюция докладът бе депозиран в секретната секция на парламента с възможност народните представители да се запознаят със съдържанието му при спазване на съответните условия за конфиденциалност.
Не мога да ви отговоря какво конкретно има в доклада, защото той е много обемен – близо 600 страници.
От вчера имаше голям интерес от страна на народни представители да се запознаят със съдържанието на доклада. Надявам се в тази минута да има такива, които вече го четат.
– Фалитът на КТБ и дупката в бюджета от над 4.3 млрд. лева ли бе най-големия проблем на държавата за 2015 година?
– Това е проблем, който едва ли се измерва със сроковете на една календарна година, тъй като размера на средствата, които държавата осигури за обезщетяване на вложителите е наистина голям за икономика като тази на България.
Естествен е интересът на обществото да се получат отговори на въпроса – как се стигна дотук.
Вие знаете, че в парламента бе създадена комисия по темата за КТБ, която излезе със специален доклад, който след това бе публично оповестен.
– Банкерът-беглец Цветан Василев нападна председателката на комисията „КТБ“ Десислава Атанасова и обяви, че е жертва на заговор с участието на парламента и прокуратурата. Вие като председател на Народното събрание смятате ли, че тази комисия е действала тенденциозно спрямо него?
– Нямам никакво съмнение, че парламентарната комисия на Десислава Атанасова е свършила съвестно работата си, съобразно нейната компетентност.
Що се отнася до изявления на лица, които се намират извън границата ни и са търсени от българската правоохранителна система, считам че е най-коректно да дойдат тук и по надлежен начин да дадат отговор на въпросите, които очаква от тях българското общество, в частност става въпрос за г-н Василев.
– Да, но Василев постави условие да бъде гарантирана неговата сигурност и настоя за справедлив процес. Редно ли е един обвиняем да поставя условия пред българските правораздавателни органи, при положение, че предстои да отговаря пред закона за тежко престъпление?
– Това са претенции, които могат да бъдат уредени. Важно е да се спазват действащите закони в държавата и всеки гражданин тогава, когато е потърсен от правосъдието, да откликне и да даде информацията, с която той е запознат в отговор на въпроси от компетентните служби.
– Какви законодателни инициативи да очакваме от Народното събрание през новия пленарен сезон?
– Народното събрание е работеща институция. Тогава когато държавните институции вършат работата си съгласно компетенциите им по конституция, има стабилност в страната.
Обстановката е динамична, но от тези два месеца, в които работи парламента през 2016 година е свършена не малка по обем законодателна дейност.
Удовлетворена съм от факта, че в сравнение с предходни мандати, този състав на Народното събрание успява да формира мнозинства, които на пръв поглед са немислими.
В края на миналата година приехме изменение на конституцията с конституционно мнозинство, което се постига трудно в такъв пъстър парламент, какъвто е настоящият.
Въпреки това с много диалог и с много усилия между парламентарните групи изменението на конституцията е факт.
Успяхме да изберем главен съдебен инспектор. От миналата седмица са избрани и инспекторите към инспектората на ВСС отново с квалифицирано мнозинство. Това за мен е знак, че парламентът работи.
Разбира се станахме свидетели и на първите дебати по вота на недоверие срещу правителството. Тук нямаше драма, нищо изключително.
Това е най-силният момент на всяка опозиция, упражниха се, но аргументите им не получиха подкрепа от страна на мнозинството и това предопредели резултата от неуспешния вот срещу кабинета Борисов по политиките на здравеопазването.
– Всяка седмица председателствате заседание на председателите на парламентарните групи, които са осем. Случвало ли ви се е да имате инфарктни моменти?
– Линейки не са идвали (усмихва се за първи път от началото на интервюто). Не сме имали медицински проблеми.
Разбира се, че това е мястото, в което в началото на седмицата се чува становището на всички парламентарни групи. Но до момента сме успявали да постигнем разбиране и консенсус по отношение на актовете, които влизат в пленарна зала.
Доволна съм от всички колеги. Понякога е трудно, но постигаме съгласие.
–Очертава ли се прегрупиране на парламентарното мнозинство през следващите 2 години от мандата на правителството, защото виждаме, че ситуацията е динамична и се променя почти всяка седмица.
– Безспорно е така. В парламентарната група на нашия коалиционен партньор – Реформаторският блок в момента има интересна конфигурация. Част от народните им представители ни подкрепят и участват в управлението, има и друга част, която също участва в управлението, но се е обявила за опозиция.
Въпреки това смятам, че мнозинството е стабилно, тъй като по различни законодателни инициативи намираме подкрепа и от останалите парламентарни групи. Тогава когато се изисква държавническо решение, а не такова на тясно партийна основа получаваме подкрепа и от парламентарните групи на нашите опоненти.
– Ефективна ли е промяната в Правилника за работа на Народното събрание, с която бе забранено на независими народни представители да създават нови парламентарни групи?
– За първи път правилникът бе променен по този начин от 41-ото Народно събрание. След това бе възпроизведен и при следващия парламент.
Народни представители, които са напуснали парламентарните си групи или са били изключени нямат възможност да сформират самостоятелна парламентарна група, но техните права са гарантирани и имат възможност да участват в дебатите и разискванията в пленарната зала.
Всеки един народен представител зад когото стоят български избиратели има поле за изява в парламента, макар и да не членува в парламентарна група.
– Какъв е Вашият паралел между първото и второто правителство на Бойко Борисов. Кога бе по – тежко за ГЕРБ, когато партията управляваше еднолично или сега, когато е подлагана на изнудване и то от коалиционните си партньори?
– Между двата мандата на премиера Борисов управляваше правителството на Пламен Орешарски в рамките на 42-ото Народно събрание. Тогава ГЕРБ бяхме в опозиция, извървяхме своя път и си направихме не малко изводи.
Има не малко разлики между първото и второто правителство на Борисов.
В 41-ото Народно събрание бе налице еднопартийно управление. ГЕРБ имахме достатъчно голяма по численост парламентарна група и бе по-лесно да се прокарат политиките на кабинета.
Сега, с коалиционната формула на управление – двустранна коалиция между ГЕРБ и РБ с подкрепа на още две парламентарни групи на управлението, се изисква повече диалог и съгласувателни процедури.
Не бих казала, че сега е по-трудно, но се полагат повече усилия, за да се достигне до решението, което е държавнически вярното.
– След като подаде оставката си като премиер, Борисов заяви, че този период му е бил полезен с това, че партията се е прочистила от нелоялните хора. Вие не бяхте ли изкушена да слезете от влака на ГЕРБ при излизането на партията в опозиция?
– Нито за миг този въпрос не е стоял пред мен! Аз съм човек, който тръгне ли веднъж по пътя, който е избрал, го следва неотклонно!
– От началото на годината сме свидетели на ескалация на престъпността. Двама бизнесмени бяха разстреляни, станаха серия въоръжени грабежи и други тежки престъпления. Смятате ли, че вътрешният министър Румяна Бъчварова е в състояние да се справи с ортанизираната престъпност?
– В различни периоди от време действително се наблюдава както вие казахте – ескалация на престъпността. Добре би било, ако службите за сигурност в спешен порядък стигнат до извършителите на престъпленията.
За мен по-важен е въпросът защо се стига до подобни престъпления? Явно някъде се нарушават частни интереси и отговора е в политиката на правителството.
Аз не бих искала да коментирам изпълнителната власт, но мога да кажа, че се полагат усилия и има разкриваемост на престъпленията. Но разбира се българските граждани очакваме по-голяма бързина, повече възмездие чрез правосъдната система и справедливи актове на съдебната система.
Работи се активно за справяне с престъпността, но винаги може да бъде и по-добре.
– Как ще коментирате твърдението на министър-председателя Борисов, че има заговор между определени бизнесмени, които имат проблеми с правосъдието и които са недоволни от ударите, които им нанася правителството за пресичането на контрабандните канали на акцизни стоки?
– Вярвам на факти и обстоятелства, за които имам пряка информация. По пътя на логиката при тази по-голяма събираемост на акцизите при контрола, който се въведе на митниците, безспорно са засегнати частни интереси.
Може би това е първичният начин на реакция на засегнатите, които явно искат да се съхрани статуквото.
Считам, че няма да им се получи на тези сили, ако има такива, защото правителството е достатъчно стабилно и от последните действия на премиера Борисов виждам категорична решителност да справим с онези язви по линия на корупционни практики, които от много години са бич за обществото.
В този смисъл, знаете че се работи много активно по т.нар. антикорупционен закон.
Очаквам в скоро време той да бъде внесен от Министерския съвет в Народното събрание. Върви диалог с парламентарните групи от мнозинството за това как трябва да изглежда едно антикорупционно бюро, правилата, по които то да работи и компетенциите, с които да разполага.
До края на тази пленарна зала смятам, че този закон ще влезе за обсъждане в пленарна зала.
– Защо власта превръща страната ни в заложник на докладите от Брюксел? Ни би ли следвало България да има една по-силна и независима позиция?
– Докладите са едната страна. За мен като народен представител е по-важно мнението на българските граждни и на българските избиратели тогава когато в обществото се очаква да се получат по-конкретни резултати в политиките, които се наблюдават и от Европейската комисия.
Това е нещото, което основно трябва да ни мотивира, за да продължим работата в тази посока.
Има набелязани инициативи по посока изменение на конституцията. Всеки момент в парламента ще влезе и Законът за съдебната власт и поправките в него. Ще бъде обсъдено разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии и за правомощията му, които частично са застъпени в конституцията.
По всички тези, които аз намирам за добронамерени от страна на Европейската комисия се работи от страна на правителството и Народното събрание.
Разбира се, че не е приятно, когато те посочват с препоръки в дадени сфери, но явно не сме си свършили достатъчно добре работата и продължаваме в тази посока.
– Казвате, че правителството е стабилно, но мнозина анализатори предричат избори 2 в 1 през есента. Възможно ли е да се стигне до такава развръзка?
– На този етап от погледа ми като председател на Народното събрание, аз не мога да направя такъв извод.
Що се отнася до ГЕРБ, мога да кажа, че нашият лидер и министър-председател Борисов нееднократно е заявявал, че ние сме поели отговорност за това управление и в рамките на редовния мандат на този парламент и на правителството ще положим максимални това да се случи.
Разбира се до есента има много време.
Източник: pik.bg