Всички знаем, че Васил Левски не е обявен от православната ни църквата за светец. Все още! Но знаете ли, че ликът му присъства в стенописите на няколко български църкви?
Първата църква е „Свети Димитър” във Видин. Стенописът се намира в северната част на храма, където е престолът на свети Йоан Рилски. Сюжетът на библейската сцена е следният: цар Петър иска среща със свети Йоан Рилски и, когато светията му отказва тази среща, цар Петър му изпраща войници с дарове – плодове, злато и сребро. При срещата с войниците свети Йоан Рилски връща златото и среброто, за да послужат на народа, и в знак на смирение приема само плодовете. Подобна сцена е изографисана и в храм-паметника „Свети Александър Невски” в София. Но ако се вгледаме по-внимателно в образите на войниците във Видин, ще разберем с какво този стенопис е по-интересен. Лицата на войниците всъщност са лица на исторически личности – Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Георги Бенковски, Тодор Александров.
Според архимандрит Поликарп, председател на катедралния храм във Видин, този стенопис е уникален – в нито една друга българска църква не са нарисувани образи на национални герои. Няма точни данни кой е авторът на този уникален стенопис. Известно е, че изографисването на храма става от група художници с ръководител иконописеца Господин Железков. В нея са професорите от Софийската художествена академия Стефан Иванов, Никола Маринов, художника Илия Пефев, декоратора Георги Алексиев и назначения от настоятелството надзорник по живописта Тодор Ганчев.
Второто място е катедралният храм „Св. Димитър”, най-старата църква в Стара Загора. Стенописът, който ни интересува, е разположен вдясно от входната врата и има надпис: „През 1856 г. е образуван първият църковен хор под диригентството на даскал Атанас Иванов с участието на Васил Левски като ученик в петокласното училище и вуйчо му Архимандрит Хаджи Василий. Участват хористите – старозагорски революционери: Стефан Сливков, Кольо Ганчев, учителят Тодор Шишков, даскал Петър Иванов и др.“. Следват подписите на Никола Кожухаров и съпругата му Невена Кожухарова. Макар да е упомената точна година, прави впечатление, че централните сцени и текстът на надписа не се изчерпват с конкретното събитие – основаването на църковния хор през 1856 година. Никола Кожухаров е създал художествена композиция, която включва ученическите години на Левски в Стара Загора (1855-1858) и следващите му идвания в града, свързани с основаването на Старозагорския революционен комитет. Затова на стенописа като участници в църковния хор са изобразени личности, които са поддържали контакти с Левски в Стара Загора. Тук са учителите от Светиниколското училище – даскал Атанас Иванов и Тодор Шишков. Като хористи са изобразени съучениците на Левски и бъдещи революционери – Кольо Ганчев, Стефан Сливков и даскал Петър Иванов, съответно председател, подпредседател и член на местния революционен комитет. Самият Левски е представен едновременно и като певец в черковния хор, и като обединителна фигура сред революционерите съзаклятници. На стенописа са изобразени също и участниците в детския църковен хор, енорийски свещеници и членове на църковното настоятелство. Цялата композиция е подчинена на основната идея да се съхранят исторически доказаните факти за връзката на храма и града с една от най-великите личности в българската история – Васил Левски.
Стенописите са рисувани през 1959-1960 г., когато по повод 100-годишнината от построяването на църквата е извършена цялостна реставрация и изографисване на храма (Александров 1995: 36-55). Идеята за стенописите с историческа тематика е на старозагорския митрополит Климент.
Третата църква – “Света Богородица” – е в родния град на Васил Левски – Карлово. Според някои източници именно тук Васил Иванов Кунчев е ръкоположен за йеродякон. През 1997 г. Дечко Тодоров рисува върху северната фасада на църквата стенопис, изобразяващ именно ръкополагането./ПИК