Олигарх си, Иво, олигарх си

Съвсем неочаквано Иво Прокопиев си призна по телевизията, че е олигарх. Направи го, разбира се, в стилистиката на „Капитал“, в която основен принцип е да кажеш половината истина и след това да я полееш с цялата удобна за тебе лъжа.

Та казва Прокопиев, че олигарх е онзи, който се възползва от властта. Това е признанието по същество, защото и червеногушата гъска знае как той здраво се възползваше от властта от 1994 до 2000 г. Да не досаждаме с припомнянето на едрите, но евтини приватизационни сделки, водопадите от рекламни поръчки от държавни и контролирани от властта фирми за вестниците му, кабинета му в Министерския съвет – с една дума, за охолния му живот на олигарх.

След признанието в изказването му следва поливането на истината с дебела лъжа. От петнадесет години медийната му група била опонент на властта. Вярното е, че бяха опонент на властта само в частта й, която не бе инсталирана от тях.

В правителството на НДСВ например групата “Икономедия” си имаше личен вицепремиер – Лидия Шулева – въобще не е опонираха. В правителството на Бойко Борисов назначиха трима министри – фамозния вицепремиер Дянков, Плевнелиев и Трайчо Трайков – към тях “Капитал” беше в постоянна ръкоплясна готовност.

В днешното правителство пак си имат вицепремиер – Румяна Бъчварова – нямам думи.

Малко е мястото да изброим и десетките зам.-министри, шефове на агенции, главни секретари и други играчи от много важния втори ешелон на властта, трайно внедрени от Прокопиев и компания още от средата на 90-те години. Безспорна е тяхната роля на “Ариел” в постоянно въртящата се пералня на “Икономедия” и другите компании от групата на Прокопиев.

Това е класическата форма на олигархия.

Да добавим милионите, получавани от чужди фондации, шльопнали по един смокинов лист върху държавните си гениталии, и картинката става съвсем ясна.

Възползва се от властта г-н Прокопиев вече двайсетина години и пътьом успя да оплюе и омаскари десетки български компании и личности. Но трябва да му се признае, че го прави по стандартите на западната журналистика, или поне такива слухове вървят из София./Труд