Здравейте! Миналата неделя за 15-ти път се връчиха годишните награди за фентъзи и хорър от клуб „Цитаделата“? Кога започна тази инициатива? Разкажете нещо повече за клуба и сайта!
Фентъзи клубът е създаден през 2001-ва година, а сайтът – 2003-та. Наградите връчваме от самото начало, като първата церемония е началото на 2002-ра година. Идеята беше да отбелязваме най-добрите книги, издадени в България, от наши и преводни автори. Понеже феновете ни четат много и на английски, по-късно включихме награда и за непревеждани заглавия, а после включихме и награди за филми.
Кои бяха големите победители през тази година?
Големият победител тази година несъмнено е сборникът „Отвъд стената на съня“ от Х.Ф. Лъвкрафт, преведен от големия наш преводач Адриан Лазаровски. За жалост той ни напусна по-рано тази година и ръководството на клуба взе решение да го почете с награда за тази книга. Освен нея наградени бяха още няколко талантливи български творци – Бранимир Събев спечели приза за Българска Книга на Годината, Сибин Майналовски бе избран за Български Автор на Годината, Донко Найденов и Силвия Петрова се поздравиха с победи в категориите за Злодей и Герой от българско произведение. Не всички награди обаче се решават в клуба – имаше и такива, които се гласуваха от феновете, като най-голямата е Филм на годината. Това звание бе спечелено от „Силата се пробужда“, последният засега Епизод от поредицата „Междузвездни войни“.
Колко хора членуват във вашия клуб, колко хора участват в гласуванията за наградите?
Посещаемостта на клуба ни варира в зависимост от темата на срещата. На събития като големите награди или представяния на книги идват към 50 човека, но на редовните сбирки около четири-пет. Иначе в социалните мрежи имаме над 1 000 фенове, но малко от тях гласуват – около 30-40 за наградите на публиката. Журито, което определя останалите призове е от десет човека.
Клубът се занимава и с издаване на книги. Може ли да разкажете нещо повече за това?
Първият сборник на клуба е колекцията „Звяр Незнаен“, събрана от нашия основател Пламен Митрев. В нея влязоха някои от най-големите български автори в жанра, като Христо Пощаков и Любомир Николов – Нарви, а също и обещаващи млади таланти, някои от които по-късно претърпяха изключително развитие, като Иван Димитров например. Това стана през 2003-та година. След това имаше дълъг период на затишие, но за последните пет години сме издали три антологии – „Мечове в леда“, „Мечове в града“ и „Мечове в морето“, като за тази година готвим четвърта – „Мечове в космоса“. Те събират букети от утвърдени и по-млади автори, които пишат разкази по предварително зададена тема. Според мен се получава много интересно.
Вие също участвате в сборниците, имате ли издадени самостоятелни произведения?
Така е, писането ми е хоби, което съчетавам с професията си на преводач. През 2007-ма година издадох самостоятелна книга – „Хрониките на Ралмия“, която е младежко фентъзи. Оттогава насам обаче съм се появявал все в сборници, като освен споменатите по-горе имам участие в хорър проектите „До ада и назад“ и „Вдъхновени от Краля“. За тази година се надявам да издам самостоятелна книга – „Сказания за ледената планина“, която е базирана на разказите ми в сборника „Мечове в леда“.
За финал: има ли свое място фентъзито в сърцата на българските читатели и как виждате бъдещето му?
Макар фентъзито и фантастиката да са недолюбвани от образователната си система като несериозни жанрове, те успяха да си извоюват читатели и днес герои като Хари Потър и Леголас от „Властелинът на пръстените“ са любими на по-младите читатели. Въпросът за мен е дали българските автори ще намерят своите читатели. Като гледам издаденото през последните години, мисля, че отговорът е „Да“.