България и Македония не искат Балканите да се превръщат в буферна зона между ЕС и вълната от мигранти, напиращи към сърцето на Европа.
Това става ясно от телефонен разговор, проведен между премиера Бойко Борисов и германския канцлер Ангела Меркел, както и от изявление на македонския президент Георге Иванов по време на дискусия в рамките на международната конференция за сигурност в Мюнхен.
„Труд“ припомня, че преди няколко седмици се появи идеята за създаване нова „резервна европейска защитна линия“ по северните граници на Гърция с България и Македония цел да се спре потокът от бежанци по т.н. Балкански път.
На практика това би означавало преместване на външната граница на ЕС на север към Централна Европа. Унгарският премиер Виктор Орбан дори няколко пъти предложи да се издигне стена по границата на България и Македония с Гърция.
Разговорът с Меркел
Разговорът между премиера и Меркел е бил иницииран от самия Борисов, съобщават от правителствената информационна служба.
“Премиерът запозна канцлера с позицията на България за предстоящата утре в Прага среща на държавите от Вишеградската четворка и потвърди още веднъж солидарността на България към гръцката страна и несъгласието за изграждане на граница между Република Македония и Гърция.
Премиерът подчерта необходимостта от това Европейският съюз да действа като едно цяло и призова за търсене на общо европейско решение за справяне с мигрантския поток, като засвидетелства готовността на страната за сътрудничество в опазване на външната граница на Европа с усилие за редуциране на нелегалната миграция.
Премиерът подчерта важната роля на европейската солидарност и отражението й върху европейската кохезионна политика. Борисов призова канцлера Меркел за подкрепа в усложнетата ситуация на българо-гръцката граница, където поради протестните действия на гръцките фермери страната търпи икономически загуби всеки всеки ден”, се посочва в съобщението.
Риск за България
Междувременно евродепутатът Светослав Малинов предупреди, че има сериозен риск за България от решения, взети на срещата на Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия, Унгария), която предхожда срещата на върха на ЕС, и на която страната ни ще е наблюдател. Четворката настоява за мерки за затягане на граничния контрол на Балканите, включително в България и Македония, с цел спиране на бежанския поток към Европа.
Въпросът с Македония
Република Македония няма да се превръща в светофар за мигрантите, това заяви пък македонският президент Георге Иванов в Мюнхен. “Няма да поемаме отговорността и да сами да решаваме кого да пускаме и кого не от мигрантите и бежанците”, подчерта той.
Той припомни, че Македония е първата държава, която е обявила извънредно положение и е изпратила армията да охранява границата. „Македония успя на 99% да регулира целия мигрантски поток. Притежаваме всички данни за опасностите свързани с бежанците“, заяви президентът и предупреди, че този проблем ще продължи дълго време.
В дискусията в Мюнхен участваха президентите на Хърватия и Словения – Колинда Грабар Китарович и Борут Пахор, както и премиерите на Черна гора и Косово – Мило Джуканович и Иса Мустафа.
Сръбската позиция
Ако Австрия затвори границите си за бежанци и мигранти Сърбия ще бъде принудена да направи същото. Това каза сръбският вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич и добави, че неговата страна „до момента е имала честен и конструктивен подход към този въпрос, за което е получила хвалебствия от целия свят“.
„Миналата година през територията на Сърбия минаха 600 000 мигранти. Притеснени сме от липсата на единна позиция на ЕС, както и от неяснотата какво да се прави в бъдеще. Мерките, които се вземат от отделни държави, ни поставят в трудна ситуация“, каза още Дачич пред Дойче веле.
Поведението на Сърбия ще зависи преди всичко от мерките, които ще вземат страните от т.нар. Балкански път, поясни Дачич и припомни предупреждението на австрийския външен министър Себастиян Курц, че властите във Виена ще приемат до 37 500 мигранти. „С една дума трябва да видим какво възнамерява да направи Австрия – дали ще затвори границите си. След това дали същото ще направят Словения и Хърватия. В такъв случай Сърбия ще бъде принудена просто да затвори границата си, защото ние нямаме възможност да приемем толкова много хора“, подчерта Дачич./Труд