Не мога да повярвам, разплаках се!
Отиде си един от най-добрите ми приятели. Един от хората, на които винаги можех да разчитам. Вчера (петък – б.р.) говорихме по телефона, смяхме се. Никога няма да го забравя от първия ден, в който влезе в съблекалнята на ЦСКА, до последния ни мач с националния отбор.
Какви голове само вкарваше! Като нападател му завиждах. И волето срещу Уелс, и главата срещу Русия. Знаеше кога трябва да е на мястото. Напусна ни един велик българин. Един от тези, чиито врати винаги бяха отворени за всеки. Не мога да говоря повече, много ми е мъчно.Сбогом, приятелю!/Труд