Ексклузивно! Говори бизнесменът легенда Димитър Тадаръков: Категоричен съм: няма по-голям българин от Доган

Димитър Тадаръков е биз­несмен от „Голямото Добро утро” – бивш шеф на фонд „Земеде­лие” и „Булгарлизинг”, акционер в успешни компа­нии… Не само слу­жебните му дела обаче засегнахме в настоящото ин­тервю. Разпитахме подробно милио­нера легенда и за приятелството му с митичния Ахмед Доган, и за болез­нения развод с втората му съпруга.

На Тадаръков му личи колко нара­нен е от журналист­ката Светослава Рудолф, с която е де­лил покрив 17 годи­ни. Разочарован от нея, днес той не се и замисля за нова жена, посветил се е изцяло на работата и децата си.

–  Г-н Тадаръков, каква беше за вас 2015 година и как ви започна 2016-а?

– След многото празници отново започна сесията в УНСС. Помагам и на фир­мите, в които съм акцио­нер. Натовареността ми е голяма. Като цяло 2015-а за мен бе успешна по две причини. Едната е, че при­ключи продължителният развод с моята бивша съ­пруга Светослава и втората – че децата останаха при мен и продължавам да се грижа за тях. С малката ми дъщеря бяхме заедно на ски в Банско, а голямата за първи път от 20 години реши да прекара нового­дишната нощ с приятели и аз й разреших. Тепър­ва започват новите дела между мен и Светослава за подялба на имуществото. Тя направи уникална бит­ка в съдебното дело във Върховния касационен съд. Искаше да остане в малкия апартамент, съседен на големия, където съм с двете ни дъщери. Уж за да бъде по-близко до децата ни – това бяха логиката и правните й ос­нования, представени пред съда. Оказа се обаче, че след като спечели делото за жилището, отдаде под наем апартамента и из­чезна. Изведнъж се оказа, че парите са й по-голяма слабост. Отдаде жилището под наем на някакво се­мейство, вместо например да го даде на някое от де­цата. Ситуацията се оказа коренно различна от това, което представяше.

– Делото за подялба на имуществото ще се про­точи ли?

– Сигурно ще продължат дълго  делата. Но имам здрави нерви и ще чакам решението. Каквото каже Темида, това ще се случи. В крайна сметка имущество­то ни ще отиде при децата, независимо от решението на съда.

– Дъщерите ви били ли са някога разменна мо­нета в отношенията ви с майка им?

–  Не, никога не са били разменна монета. Още от раждането им съм ги поел финансово, бащински, и до днес продължавам да се грижа за тях.

– Откога не си говорите със Светослава?

– От 3 години. Написах й писмо, в което исках от нея да се разделим тихо, безшумно и по взаимно съгласие. Оттогава не сме си говорили.

– Интересува  ли   ви, как се развива животът й след раздялата ви?

– Не, разбира се. Чрез децата научавам частична информация – че има на­пример 12 татуировки по тялото си. Поддържаше някакви контакти с хора от рокерска група. Когато малката ни дъщеря стана на 16, без мое съгласие Светослава я заведе да й направят татус. Виждай­ки татуировката, я приех спокойно, защото човек трябва да бъде внимате­лен с една тийнейджърка, не бива да си позволява да стига до крайности. Разго­варяхме дълго.

– Плаща ли Светослава редовно издръжката, ко­ято съдът определи?

–  Не знам. Тя трябва да плаща само на малката дъщеря, която ме убеди, че майка й е отворила бан­кова сметка на нейно име и там щели да постъпват тези безценни 80 лева, определени за месечна издръжка. Детето ползва 80 лева само за едно излизане в съ­бота в града, в който учи. Представете си през друго­то време как се издържа?! Над 25 хиляди паунда го­дишно са нужни.

–  Кой ви помага в до­макинството, откакто сте без съпруга?

–  Една жена, моя съсед­ка. Тя от 15 години се грижи за мен, децата и домакин­ството, за чистене, готвене, гладене… Беше на 60, ко­гато започна работа у нас, сега е на 75. В определени моменти, когато двете ми дъщери бяха малки, сме имали и по две жени вкъ­щи да ни помагат. Аз съм плащал и тогава, и сега. По време на съвместното ни съжителство Светосла­ва не е дала нито лев за оглеждането, храненето, обличането и обучението на децата.

–  Има ли жена до вас в интимен план?

– Не. Много съм се опарил от двата брака, които съм имал. Свобадата е нещо изключително хубаво, когато човек трябва да размишлява и да търси спокойни решения, да про­дължава да се развива, да твори, работи и инвестира. Не ми остава време да съм самотен – натоварен съм доста в професията си, оби­калям света, имам и много приятели и познати.

– Кои са страховете ви?

– В личен план нямам та­кива. Чисто човешките ми страхове са за България. Страната ни четвърт век се управлява некомпетентно и затъва. За това време вече има 27% външен дълг, който години наред няма да можем да изплатим.

– Тази година ще изби­раме президент…

– Рано е да се каже коя кандидатура ще спечели. Хубаво е да бъде консенсусна личност,  която да мисли за България. Добре ще е, ако повече партии застанат зад тази личност, ако тя не е политически оцветена. Започнахме  с Желю   Желев,   минахме през Петър Стоянов, след това отидохме вляво, а сега пак сме вдясно. Ефектът от всичко това, уви, го няма за България.

–  Каква е оценката ви за мандата на правител­ството?

– Много отрицателна. Приемам,  че  за да  на­прави кабинет, Бойко Бо­рисов  е  търсил   компро­мисни варианти с всички тези партии в коалицион­ното управление, но това е     най-некомпетентното правителство. Че си пред­седател на дадена партия, не означава, че трябва да станеш министър. Вземете и министъра на туризма – огромна грешка. Човек, който е спал в хотел и се е хранил в ресторант, не е задължително да разби­ра от туризъм. Туризмът е наука, икономика, бизнес. Чак когато си го изучавал и практикувал, когато го по­знаваш в детайли, може да ръководиш този отрасъл.

-Това лично ваше мне­ние ли е, или до тази позиция сте стигнали и покрай разговорите си с вашия добър приятел Ахмед Доган?

– Всичко, което казвам, е лично мнение. Моите отно­шения с Ахмед вече 24-25 години са на база, че аз му споделям, какво мисля за икономиката, но той не е длъжен да се съобразява с това. Радвам се, че през го­дините възприема голяма част от идеите ми. Ахмед е мой съмишленик, негова болка е България.

–  Имали ли сте кризи в отношенията си с него?

– Не, никога! Той използ­ва моя ум,ако мога да бъда ценен в нещо, да му го дам. Аз от своя страна пък се обогатявам с неговата фи­лософия за развитието на страната, за живота. Из­ползвам я, за да видя как един гений мисли за добро­то на България. Най-ценното и уникално в нашето приятелство е, че ние през годините не сме имали финансови отношения.

– Ще се върне ли Ахмед Доган в политиката?

–  Има реален шанс това да се случи. Ако за Бъл­гария стане много опасно и се появят буреносни рискове и икономически трудности, Ахмед сигурно ще се върне и ще обясни на хората защо го прави. Мисля, че неговото завръ­щане в активната политика би било огромен шанс за България. На страната й е нужно повече от всяко­га експертното мнение на един световен ум, какъвто е той.

–  Наясно ли  сте  със случващото се в ДПС?

– Не, ние за 25 години никога не сме дискутира­ли ДПС. Това са си техни вътрешнопартийни работи, които не обсъждаме в раз­говорите си.

Самият аз съм земеделец вече четвърт век. ДПС са либерална партия, а земе­делците сме в центъра. За благото на България оба­че сме единомишленици с Ахмед Доган. През 2001 г. в икономическата част на програмата на ДПС по моя инициатива се включиха „Купувайте българското” и „Произведено в Бълга­рия”. Тогава за първи път се появи идеята „България – нестандартен път към Ев­ропа”, идеята за създаване на шест свободни икономи­чески зони у нас, за това да бъдем център на Бал­каните в сферата на търго­вията и взаимодействието със съседните държави. Уникална икономическа програма!

– Ахмед Доган почи­та ли и християнските празници и традиции?

– И мюсюлманските, и християнските традиции почита. Виждал съм го, когато е на среща с не­говите избиратели, да се моли, защото е един от тях. Но той не прави раз­лика между Хасан и Иван, според него и двамата са българи и еднакво достой­ни хора. От това, което лично съм наблюдавал с очите си през годините, мога да твърдя, че няма по-голям българин от Ахмед Доган.

– B края на 2015-а опонирахте  на  онези, които си позволяваха коментари по адрес на Доган – заявихте, че от 6 месеца той не е близвал алкохол…

–  Вече станаха 9 ме­сеца, откакто изобщо не е консумирал алкохол. Прави някакво житейско пречистване. Сам си знае защо, не сме обсъждали, макар че често сме си споделяли лични пробле­ми. Както е известно, ние сме и приятели, освен че съм негов съветник. Виж­дайки се с него, сме пиели навремето по 50 г мента или уиски, разредено с вода или ред бул. Аз са­мият не пия и не пуша.

–  Определят ви като бизнесмен на прехо­да…

–  Има някаква логика. Преживях прехода и всич­ки негови удари, без да се поддам и огъна. Не влязох в корупция, не тръгнах в посока да бо­гатея. Всичко, което съм мислил и правил, е било в интерес на работниците ми и на държавата. Сигур­но голям процент от това мое развитие се дължи на влиянието, което ми е оказало приятелството ни с Ахмед Доган.

– Стресовете, които сте преживели, отразиха ли се на здравето ви?

–  Не, поне досега. Мно­го съм благодарен, че се вслушах  в съветите  на Вера Кочовска и Ванга, Бог да ги прости. Много често в разговорите ни те ме напътстваха да за­пазя своето спокойствие, забраняваха ми емоциите да взимат връх в живота ми.

Приятелството ни с Вера продължи над 20 годи­ни. Тя и Баба Ванга бяха доказали се пратеници на съдбата.

–  Катастрофирали ли сте?

– Да, преди 20 години. Вера Кочовска ми се оба­ди по телефона и ми каза, че ми забранява да ходя в Бургас, където бяха ро­дителите ми. Наложи се обаче да отида във Варна. Чух се после по телефона с майка ми и брат ми и се разбрахме да отида да ги видя в Бургас.

– Значи сте пренебрег­нали предупреждения­та на Кочовска…

– Сякаш автоматически предупрежденията на Вера към мен изчезна­ха и тръгнах. На връща­не от Бургас, близо до Казанлък, един офицер с Шкода, докато шофирал, се обърнал към съпругата си на задната седалка, за да му подаде шише вода. И не видял, че го изпреварвам.   Шкодата се заби в моята кола. За щастие нямаше по­страдали, само смачкани ламарини.

–  Имали ли сте тежка лична загуба?

– Да, и двамата ми роди­тели са покойници. Баща ми почина през 1982-ра. Майка ми живя почти до 90 години. Преживях за­губата им много лично, разтърси ме. Родът ни е тракийски и всички в него сме много привързани един към друг.