За последните 25 г. от около 400 българи няма ни вест ни кост
Отминалата 2012 година се оказва рекордна за последните 30 години по брой на безследно изчезнали българи. До средата на ноември 62 сънародници не могат да бъдат открити от своите близки и се водят в неизвестност.
Една такава мистерия е случаят с 29-годишната Ангелина Георгиева Андонова. Тя е родом от Свиленград, но е изчезнала в Лондон. За последно момичето е видяно от свои близки на 14 ноември и след това все едно се е изпарило. На 16 ноември Интерпол публикува информацията за издирването й. Ангелина е висока 174 см. и е с кафяви очи и кестенява коса.
От 6 ноември пък все едно в дън земята е пропаднал Красимир Кинчев Петров. Мъжът е 49-годишен и е живеел във варненския квартал „Васил Левски”. За последно е видят около 14 часа в деня на изчезването му.
От 31 октомври се губят дирите и на 17-годишната Татяна Стоянова Стоилова. Ученичката е от Старозагорското село Раднево.
Мрачната статистика показва, че за периода 1987 – 2003 г. безследно изчезналите са 45, от 2004 до 2006 г. са 70, за периода 2007 – 2008 година са 45, през 2009 г. броят им е 29, през 2010 г – 55, а през 2011 г. – 61. Криминалисти от отдел „Издирване” отчитат негативната тенденция, че през последните четири години има бум на изчезнали, като броят им се запазва относително висок.
Криминалистите нямат обяснения какви фактори движат бума на безследно изчезнали. Според тях всяка история е специфична, но откриват и много общи черти в отделните мистериозни случаи. Експертите приемат, че над 55% от жертвите вероятно са станали обект на организирани престъпни групи, а при останалите доминиращи са индивидуални причини. Най-разпространените неофициални версии са отвличане на момичета за проституция, за осигуряване на органи за трансплантации от млади донори, или деца за продажба и осиновяване. До сега обаче МВР не е разкрила нито един подобен канал и бандитска структура, занимаваща се с подобен престъпен бизнес. Криминолози твърдят, че около 25% от безследно изчезналите вероятно са убити, а труповете им добре скрити. За България – Добрич, Варна и София са градовете, с най-мистериозни случаи, които няколко десетилетия остават истинска загадка за близките и полицията.
Те са тези, които много хора може би отдавна са забравили. Те са онези, които винаги ще бъдат търсени… но ще бъдат ли намерени? Те са тези, които оставиха само сенките след себе си… и спомена за съществуването си…
Стотици български семейства не спират ден след ден да търсят близките си. Тези случаи така и не са разкрити, а някои са се превърнали вече в част от студените досиета.
Каква е съдбата на близките на безследно изчезналите, как минават дните им и въобще как протича животът им в постоянна орбита на неизвестност? За това почти нищо не се говори. Някои от тях инициират публични кампании по издирване и искат гласност чрез медиите. Други предпочитат да издигнат пред себе си бетонни стени или да станат невидими за света, най-вече за журналисти. Оправдани са, защото болката и страданието със сигурност са огромни и колкото и да е невероятно, някои от тях искат да забравят миналото с надежда да отворят нова страница в живота си.
Такива смесени чувства изпитват близките, роднините и приятелите на пловдивчанина Рангел Измиров, който изчезна мистериозно преди 15 години.
Преди това Рангел се прочу с грандиозно дарение, което направи на Аграрния университет – апартамент в замъка Маргаретен ам Моос край Виена. Впоследствие се оказа, че дарението е измама. Скоро след това името му скандално нашумя заради стопанисван от него имот на Ефория Зограф до Пешеходния мост. Наред с бизнеса Измиров се втурна в политиката, регистрира партия и бе на косъм да се хвърли в битката за президент на България през 1996 г., но в последния момент се отказа. Две години по-късно дирите му се губят в столичния квартал „Оборище”, където последно е живял. Каква е причината той да изчезне безследно? Дали е бил замесен в сделки за много пари и заради това да е отвлечен и убит, а следите за деянието са перфектно заличени? Дали, за да избегне заведени срещу него съдебни дела и за да не плаща огромни суми за обезщетение, не се е укрил някъде в чужбина? Това са въпроси без отговор. Каквато и да е причината, животът му през последните 20 години преди изчезването му е низ от възходи, падения и финансови авантюри, които могат да са перфектен сценарий за филмов шедьовър, и то по действителен случай.
Рангел Димитров Измиров е роден на 11 юли 1952 г. Зората на демокрацията го заварва главен счетоводител на Института по зеленчукови култури „Марица” в Пловдив. Това е последната му държавна работа. С падането на соцрежима пред него се открива хоризонт за частен бизнес, който върти на бързи обороти и все в различни посоки. Внос и търговия с парфюмерия и козметика, посредничество при реализацията на български плодове и зеленчуци на стоковата борса във Виена, собствен шивашки цех за мъжка и дамска конфекция в Пловдив… Това е част от неговия бизнес, регистриран под различни фирми.
В началото на 90-те години Рангел Измиров сключва брак със секретарката си Боряна Момчилова, 18 години по-млада от него, която му става втора съпруга. Двамата заминават за Австрия с намерение там да свият семейно гнездо. Измиров купува апартамент в средновековния замък Маргаретен ам Моос, намиращ се на главен път в околностите на Виена. За това не е имало проблем, тъй като след смъртта на последния наследник на аристократичната фамилия Батиани, която е живяла там, през 1951 г. имотът е станал частна собственост. Плановете на семейство Измирови да живеят в Австрия обаче се променят и те се връщат в Пловдив. В медиите гръмва сензацията, че пловдивският предприемач Рангел Измиров е направил щедро дарение на Аграрния университет – замъка Маргаретен. Идеята била наши преподаватели и студенти да обменят опит с австрийските си колеги и по време на престоя си там да отсядат в него, вместо да плащат за хотел. Дарението е направено под формата на продажба срещу 1 австрийски шилинг през 1994 г. Предварителния договор университетът сключва със сдружение „Интелектуален клуб ФИК – МЕР”, управител на който е Рангел Измиров, след решение на академичен съвет. По същото време ректор на учебното заведение е бил проф. Димитър Брайков. Никой от ръководството на тогавашния Висш селскостопански институт (ВСИ) не е подозирал, че Измиров е смятал да източи солидна сума от него.