4 февруари! Годишнината, която никой не помни

0
978

4 февруари е дата, която помнят предимно историците, журналистите и тези, които зъзнаха по барикадите през зимата на 1996-1997 г. На 4 февруари 1997 г. покойният Николай Добрев връща на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на правителство на БСП. Преди този акт България вече е изпаднала в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос, пише столичен всекидневник.В началото на февруари страната е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лева. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтича на 21 януари 1997 г., отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж. Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила разпръскват и преследват демонстрантите. Десетки са ранени.

На 28 януари 1997 г. новият президент Петър Стоянов връчва мандата на БСП, но Николай Добрев и Георги Първанов го връщат на 4 февруари. Така се стига до служебното правителство на Стефан Софиянски и парламентарни избори през април, спечелени от СДС. На 21 май 1997 г. 38-то Народно събрание одобрява новия кабинет, оглавен от лидера на СДС Иван Костов. На 1 юли 1997 г. в действие влиза Закон за валутния борд с фиксиране на българския лев към германската марка в съотношение 1 марка за 1000 неденоминирани лева.

През 1997 г. изглежда, че втората демократична революция след свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. наистина осигурява светло бъдеще на България. Само че през 2016 г., 19 г. след събитията, почти никой не помни датата 4 февруари 1997 г. Професор Искра Баева обяснява тази забрава така: „Резултатите от мечтания преход от протестиращите през януари 1997 г. предимно млади хора не се харесаха на повечето българи.

Протестите срещу повишените цени на парното при правителството на Жан Виденов доведоха до реформи, които не намалиха, а още повече повишиха цената не само на парното, а и на електричеството и т.н. Какво стана след реформата вздравеопазването? Медицинските услуги не станаха нито по-евтини, нито по-качествени. А образованието? Нима то стана по-достъпно или образованието на българите се повиши?

Няма нужда да изброявам и другите обществени сектори, достатъчно е да спомена за състоянието след толкова години реформи на Българските железници. И се оказа, че големите надежди, предизвикани от втората демократична революция, бяха излъгани. Постепенно хората загубиха доверие не само в СДС и Иван Костов, а и в демокрацията, също както преди това я бяха загубили в социализма. Резултатът се изрази в пролетната политическа буря, предизвикана от появата на бившия български цар Симеон Сакскобургготски“.

Николай Добрев – рак или убийство?

Николай Добрев, министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов, е натоварен да състави ново правителство от социалисти. Но той, заедно с Георги Първанов, се осланят на разума. Поне така казва самият Добрев. И връщат мандата за съставяне на кабинет.

Николай Добрев умира скоро след тези събития – през април 1999 г., от рак. Но и до днес не престават спекулациите и подозренията, че в бързата му смърт има нещо нередно. Българското издание на руския вестник „Правда“ излиза със статия през 2011 г., в която без да назовава имената на източниците си, твърди, че Георги Първанов е наредил Николай Добрев да бъде убит.

Причината е, че Добрев единствен разполагал с пълното досие на Първанов, в което имало факти, които биха го свалили от президентския пост. Самият Георги Първанов нарича тези твърдения пълна измислица, нямаща нищо общо с реалността.

Георги Първанов е другият активен участник в събитията на 4 февруари 1997 г. Той обаче има възходяща политическа кариера. Цели 10 години е на най-високия държавен пост, избиран от мнозинството българи. На този пост обича да повтаря, че е президент на всички българи.

Три години след напускането на просторния кабинет на „Дондуков“ създава своя партия, като отцепва една немалка част лидери на БСП в своята Алтернатива за българско възраждане. Остава силна фигура в политическия живот, независимо от всички компромати от личен и служебен характер, които почти редовно се появяват срещу него.

Петър Стоянов – нашият човек по света

На 4 февруари 1997 г. Петър Стоянов е новоизбраният президент на България, подкрепен от Обединените демократични сили. Работи заедно с правителството на Иван Костов. Именно едно от неговите обръщения към премиера Костов остава в историята, а и в политическата култура на България.

„Иване, кажи всичко откровено. Иване, те ще те разберат“. С тези думи президентът се обърна към премиера Костов чрез медиите на летището, след като кацна от Германия през 2000 г. Призивът бе предизвикан от изявления на ексминистъра на вътрешните работи Богомил Бонев срещу премиера.

През 2001 г. пак с Бонев е свързано друго действие на Петър Стоянов, което го проваля в усилията му да спечели втори президентски мандат. По време на телевизионен дебат с участието на кандидат-президента Богомил Бонев Стоянов изважда секретна папка, в която Бонев е уличен в контакти със съмнителни лица. Действията на Стоянов отблъскват много от гласоподавателите и Георги Първанов печели гласовете на колебаещите се. След като напуска президентския кабинет, Петър Стоянов чете лекции в големи университети. Избран е за депутат в българското Народно събрание, но се оттегля. От 2010 г. е президент на Центъра за глобален диалог и сътрудничество във Виена. /БЛИЦ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук