Човекът, който през целия живот на Ванга е в най-голямо духовно единение със светицата, се казва Петър Баков. За петричани той е лечител, мъдрец, чешит, чудак, особняк и пр. Пророк, художник, зограф, дърворезбар, мъдрец, поет, писател, музикант, омайник…дипломиран математик от Софийския университет. Написал е куп книги, между тях и „На колене пред Ванга”. Увенчал пететажната си къща с църква, чийто кръст напира към небето от 45 м и 72 см височина.
Петър Баков със сигурност е от малкото българи, които имат право да говорят от името на Ванга, защото от 18-годишен все е около светицата.
Попивал е всяка нейна дума, жест, стон, вопъл, болка…превъплъщение. Петър Баков е единственият пазител на автентичното, все още неразгадано слово на Ванга, съхранено в десетки аудиокасети, скътани в старинен шкаф в ъгъла на личната му одая, където не всеки е желан. В нея миротворстват една до друга саби и икони. Петър Баков днес има право да каже: аз знам за Ванга това, което никой друг не знае. И от живите и от мървите.
В последното си интервю за „ШОУ” Петър Баков някак уморено тегли чертата на познанието, натрупано в дългото общуване с пророчицата. Защото, когато си стигнал края, трудно се връщаш към началото.
– Темата, с която най-много се спекулира, са връзките на Ванга с Людмила и Тодор Живков. Знаеш ли коя е била първата среща между Ванга и Тодор Живков? Кога, как и защо се е случила?
– Как да не знам, как да не помня. На тази среща съм присъствал лично. Срещата беше в Банкя. Шофьорчето от УБО, което трябваше да ни вози, се беше сменило тайно с негов колега, чието детенце беше болно. Разбираш ли, искаше Ванга да му гледа. Тоя, прекия път още не беше готов, та се минаваше по шосето за Белград и се свиваше там на Милино ханче. Качили сме се, возим се, фалшивото шофьорче тъкмо завива и изведнъж Ванга му избоботи от задната седалка: „Това дето си го намислил да се смениш с колегата ти, само и само да ти гледам, нема да стане!”
Момчето щеше да изпусне кормилото. А Ванга веднага добави: „ Ама айде, понеже си добър човек, ке ти кажа. Детенцето ти ке се оправи, недей да се кахъриш”.
Пристигаме при Живков и той я подкара направо: „Ще те призная, ако ми кажеш едно нещо, което само аз си знам.” А тя му вика: „Седни сега да не паднеш. Ке ти кажа не едно, а две неща. Помниш ли, вика му, кога те гонеха полицаите и ти се скри в една драчка. Кротуваш, ослушваш се, ама по едно време усещаш, че отзад некой ти опрел нещо в главата. Един войник се скрил в драчката и те взел на мушка право в главата. Ти почна да викаш не, не…Войничето те гледа, гледа, па отмина и те остави в драчката.
После му каза още нещо, ама така на ухо. Тогава Живков вдигна телефона и директно се разпореди в ИСУЛ да я запишат за научен сътрудник, да й отпуснат черна волга и шофьор и да я вози, където си иска. Разбра ли ме сега, каква е истината? Това й беше първото признание от властта.
– Бил ли си и на други срещи между Ванга и Тодор Живков? От какво се интересуваше първият човек в държавата?
– Бил съм. Живков се интересуваше от земните неща. Питаше за народа. За себе си питаше, ще го бъде ли на власт и докога. И от кого да се пази. Ванга му казваше всичко. Живков искаше и съвети от нея, ама тя се скъпеше да дава акъл.
– Казвал си ми, че си присъствал на много от техните разговори и тя му била предрекла всичко. Предсказа ли му какво ще се случи на 10 ноември 1989 г.?
– Пред мен му го каза. Всичко. Ти не виде ли, че он не трепна на оня 10 ноември. А всичко чу. Само да си беше мръднал кутрето, нищо немаше да стане. Ония, нашите от службите мразеха Луканов, нищо, че Кремъл беше зад тоя шпионин, ама Тодор Живков, ако искаше немаше да стане нищо.
Ония от Кремъл беха казали на Луканов ние сме зад тебе, ама не беха толко силни, никакви ги немаше тука, не знам що щеше да стане, ако Живков беше казал, не, нема да стане – оставам! Поне сега нема да стане, оти ке тръгнем по път за никъде. Той немаше чувство за вина. Знаеше кои са му душманите. И знаеш ли какво ни приказваше, кога ни викаше при него? Викаше ни, абе що сте се оклюмали, бе. Тая мойта служба ще бъде на мандат за пет години. Народа ще избира некой. За пет години. Кой ще изберат? Мене, бе! Кой ще се справи, бе? Аз, бе! Значи той си верваше, че и при новото положение поне първите пет години той ще изведе България напред, а всички после ще го имитират. А Тато да ти кажа, имаше двама абсолютни двойници. Всички си имаха. На Чаушеску му убиха двойника, ама той имаше дванайсет.
– А на пленума на 10 ноември Тодор Живков ли беше?
– Он си беше.
– Що тогава сдаде така лесно властта?
– Пак ти казвам, че си мислеше, че и после той ке биде. Избран от народо, при новата система, верваше си. Това за пръв път го казвам.
– Е, как щеше да стане това, като Луканов беше подработил всичко. Сто пъти беше ходил при Горбачов, а на оня понеже му беше писнало от него, когато не го приемаше Луканов обикалял секретарите и членовете на Политбюро на ЦК на КПСС за подкрепа. Ония му казвали, ние няма да се месим директно, но сме зад вас, действайте. Това ми го е споделял лично Стоян Ганев, бившият външен министър и председател на Общото събрание на ООН, който издебнал Горбачов на някаква конференция в Средна Азия и той за пет минути му обяснил как стоят нещата с десетоноемврийския преврат?
– Виж какво, Тодор Живков, ако искаше, можеше да ликвидира и Луканов, и другите с един замах. Руснаците тогава изобщо не беха толкова силни, а Живков знаеше съветски тайни, за които и Луканов и Младенов представа си нямаха, да не говорим за другите ни величия. Ти знаеш ли, че Тодор Живков беше първият българин, който виде иноземците и корабите им на Луната. Американците ги видеха първи, а руснаците им следеха целото слизане и стъпване на Луната и му беха пратили записите. В ония времена руснаци и американци се дебнеха едни други, а Живков имаше друг статут и го посвещаваха във всички съветски тайни. Та тогава, в началото, едните си мислеха, че съоръженията са на едните, а другите си мислеха обратното. Аз съм ги видел при него тия снимки. Показвал ми ги е. Това беше много преди 1989 г. Засекретиха ги дълбоко, но Живков вече знаеше много, от което никой тук си нямаше и хабер. И други работи знаеше. Ако искаше, можеше да ги използва и да си е „цар”, докато иска. Но не го направи.
– А Ванга, вярно ли е, че по свой си начин е наблюдавала слизането и стъпването на американците на Луната?
– Верно е. Знам. И сега за пръв път го казвам, щото 4 байпаса имам, та нема за кога да крия – на мене ми е казвала това, дето само НАСА и руснаците го знаят, ама го крият. Ония горе, дето са ги видели американците, са им казали – дотук! Следващите 50 години нема да стъпвате на Луната. Американските астронавти ем са ги видели, ем нищо. Пазят се само първите снимки, промъкнали са се до Земята само съвсем малка част от тях. После ония като с нож са отрезали запис, звук, картина. Ванга знае и повече, но мълчи. Да си чул некой да се е засилил сега към Луната!?
Само Ванга знае що е станало, без да са й прожектирали записите. Знае и повече, но мълчи…мълчеше. Щото оно е смешно, тя отдавна си приказва с тия горе, що ново за нея? А кажи ми сега как става това, дето ке ти кажа. Пази се да не паднеш. Баш от затворо бех излезнал. Освободиха ме на 19 март 1987 г., три месеца врех в катрана на комунистическите дяволи. На 11 април бех на Рупите при кера Вангелия. Пълно с ченгета. Дебнат и нея, и мене.
Вкараха ме зад решетките, щото покрай Ванга и Людмила бех баш у каймако и ония от службите ме набедиха, бил съм шпионин. Та на Рупите пълно с ченгета, влезох при Ванга, говорихме за това-онова, лека-полека ми описа години напред що ке ми се случи. И за царо каза, че ке си дойде, за НАТО, за Европейския съюз…Мина време. Две години. Пак бех при нея. Целият разпран отгоре до доле с четири байпаса. Оплаквам се, а тя мълчи…Изведнъж ми избоботи с нейния си глас, оня…Литни, чедо, фъркай доде можеш, доде се слееш с Дълбината и станеш невидим. Не им се плаши. Само тялото ти виждат, нищо друго…Нищо не усетих, ни болка, ни блаженство. Само видех пазача, че се показа на вратата, щото много се забавихме. Замръзна като вкаменел на рамката от ужас.
– И защо се вкамени?
– Щото така. Направо издъхна, не умре, но се вкамени. Усетих се и аз. Щото в тая момент кога е влезъл, ръцете на кера Вангелия са били в корема ми. Мушнала ми ги и нещо ме оперираше ли оперираше. Ама нема болка. Радост некаква. В съзнание съм и гледам – разтворила ми е корема с двете си ръце, извадила ми е карантиите отвътре и човърка ли човърка, некак навътре, навътре, най-дълбоко. Гледам, не съм заспал и пак не вервам, нищо не усещам, даже блаженство некакво почна да ми се разлива по телото.
Гледам и усещам какво прави. Чисти ме. Кога най-после простенах, какво правиш, кера Вангелийо, каква е тая кръв по тебе, по ръцете ти, тя само рече, ааа, нищо. Потърпи. Като нов ке бидеш. Не му се плаши, Пеше. Не бой се, леля. Свършвам вече. Ама търпи и недей да се месиш у Боговите дела. Свърши се. Некаква страшна лекота усещам. Е, препрограмиран си вече, Пеше Соколе мой…А за Людмила, ако искаш да ти разправям, тя е съвсем различно нещо от баща си. Истината за Людмила тук (чука се по челото – б.а.) и там, отива и чука върху шкафа с купищата касети, запечатали разговорите на Людмила с Ванга в негово присъствие.
Само че да знаеш, Тодор Живков си беше човек на своето време, усещаше много неща, но Людмила беше от извънземието. Бил съм на много срещи с нея…И с други. Ако не съм бил, кера Вангелия ми ги е разправяла. Людмила е съвсем друга история, тя немаше нищо общо с всички ония, дето се видели Ванга през крив макарон. Пеше, тя е една от нас, изпусна се един път пред мен Ванга.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ.ШОУ