Окончателно е приключило делото, с което Мюсюлманско изповедание – гр. София, заяви претенции срещу Община Добрич за право на собственост върху част от ОУ „Христо Смирненски”. Това отговориха от правния отдел на общинска администрация в отговор на запитване от Topnovini.bg.
Оттам съобщиха, че Върховният касационен съд е оставил без разглеждане жалбата, която изповеданието заведе. Тя бе срещу решението на Апелативния съд във Варна, който потвърди заключението на окръжните магистрати в Добрич, че претенциите върху общинския имот се отхвърлят.
След това решение на ВКС влизат в сила предходните две решения, а изповеданието е осъдено да плати на Община Добрич 10 982,54 лева юрисконсулстко възнаграждение.
Юристи коментираха пред Topnovini.bg, че по този начин са стопирани претенциите на Мюсюлманско изповедание, което е разчитало след създаване на прецедент със сградата на училището, да предяви претенции и към други имоти в Добрич и областта.
Припомняме, че искът бе за сграда със застроена площ от 630 кв. м, както и на 1975 идеални части от терена, в който е построена, с площ 4 782 кв.м.
Претенцията бе предявена на основание на Закона за вероизповеданията. С него на вероизповеданията са дадени права да реституират имущество, отнето им в периода 1944 – 1989 г., ако докажат, че претендираната собственост е притежавана от техни структури, съществували до 1949 г. Според съда, това в случая не е доказано. Вторият аргумент на магистратите е, че изповеданието претендира, че е владяло имота след Освобождението на България до 1960 г., но липсват документи за периода до 1941 г., включително, когато територията на Добрич е в границите на румънската държава и на нея се прилагат румънските закони.
Магистратите са заключили, че турската общност е организирала вероучение и образование на родния език на своите членове, като е създала и поддържала частно турско училище като образователна институция, но не е придобила собствеността на сградата, в която е провеждан образователен процес. Съдът отхвърля третия аргумент на ищеца за придобиване по изтекла давност, защото след Освобождението на България през 1878 г. въпросните имоти са със статут на държавна собственост. По българското и по румънското законодателство над тази собственост е наложена забрана за придобиването им. След 1944 г. и до 1991 г. училищата в страната са само държавни и не може да бъде правен довод, че съществуването на частно училище, обуславя и частното притежание на сградата му.