Нахлуваме по министерствата, вкарваме ги по затворите, защото тези хора са национални предатели, казва в интервю заФрогнюз историкът Костадин Костадинов
интервю на Ана Кочева
– Защо решихте да пишете алтернативен учебник по история във Варна?
– Учебникът по история не е случаен учебник. Историята е идеологическа дисциплина, с нея започва изграждането на националното и гражданското самосъзнание. Детето влиза в училище като малък човек с вече изградени ценности, но те са човешки, докато в училището то става гражданин и българин. И като изпразниш тези учебници от съдържание или пренасочиш важното само в горния курс, когато вече детето се е изградило, тези неща вече много не го интересуват. Сега учебното съдържание стана само повод отново да се повдигне темата за учебниците. Преди две години по този повод аз говорих с тогавашния министър Анелия Клисарова. Тя тогава каза, че учебниците трябва да се променят, но това ще е дълъг и сложен процес, който ще отнеме години. Питам защо! Нямала парламентарно лоби. Но когато човек е министър, най-малкото трябва да задвижи нещата. Дойде следващият кабинет, видях се с Румяна Коларова тогава, тя каза, че са за кратко, само за два месеца, а процесът бил много дълъг, щял да отнеме години. Дойде новият министър Тодор Танев, и с него ходих да се срещам. И той ми каза същото едно към едно – процесът ще отнеме години, но все пак ще гледаме до 2016-2017 да има нови учебници. Сега виждам, че и тогава няма да има нови учебници, защото много дълго време трябвало да мине. Казах им тогава: Правилата са такива каквито вие ги напишете. Ако вие напишете правила, че можете да издавате учебници веднъж на 10 години, хубаво, но ако напишете правила, даващи възможност да издавате учебник веднъж на една година – пак добре, от вас зависи. Правилата се променят от хората. Ако човек има желание, намира и начин, няма ли желание, търси оправдание. В случая те търсят оправдание. Сега най-вероятно няма да има нови учебници или пази боже, ще има такива, но написани от старите автори. Задавам веднага въпрос – проектоучебните програми са минали през парламентарната комисия по образование – защо никой от депутатите там не се обади, нали освен депутати от управляващата партия има и от опозицията. Защо, по дяволите, никой нищо не каза? Къде спят, къде блеят? Ако не беше се разчуло това за Паисий, нещата щяха да си минат тихо и кротко. Виждайки, че за пореден път ще бъдем излъгани, започнах да мисля какво да направя. Затова, заедно с моите съмишленици от „Възраждане”, посочихме недъзите на тези учебници и казахме, че трябват нови. В началото свиха рамене, очевидно няма да правят нови. После направихме протест пред регионалния инспекторат по образование, заплашихме, че ще си спрем децата от ходене на училище. И това не ги уплаши. Те даже ще се радват, ако нашите деца не ходят на училище, защото те задават неудобни въпроси, трън в системата са. Те питат, да кажем, защо в учебника пише, че не е имало турско робство, защо пише, че българи и турци и турци живеели тихо и кротко и по време на „османското владичество“ българите преживели небивал културен и икономически разцвет. И на тия въпроси как да отговорят учителите?
– Само че тук нещата опират до учителите. Има такива, които не мълчат и биха отговорили!
– Да, и аз познавам учители, които въобще не преподават по тези учебници и техните ученици, между другото, вадят най-добрите резултати. Колкото повече един ученик се придържа към учебника и към това, което се преподава по програма, толкова по-слаби са резултатите му и обратното. И това е форма на бунт срещу системата. Но колко са учителите революционери? Колко? 10% имат ли? Не са такива! Учителите по селата и в малките градове, а и не само там вече, са смазани, унищожени. С ниската заплата и с неуважението към професията те на практика са превърнати в придатък на образователната система, не основа, придатък! И какво се получава насреща – деца дегенерати, аморфна маса и готови емигранти. И заради учебниците, и заради цялата деградация на българското образование през последните 26 години. И като видях, че нещата няма да станат нито с протести, нито със срещи, нито с медиен шум, защото въпреки всичко се видя, че тези учебници са антибългарски, лоши, че са направени с една определена цел – да денационализират, да отродяват българчетата – реших, тъй като и аз съм историк, заедно с мои приятели, съмишленици, колеги, да направим един алтернативен учебник, който ще се нарича „Учебник по родинознание”, защото това е предметът, който трябва да учат нашите деца. Не някакво си „Човек и общество”, каквото и да означава това.
– И каква легитимност ще има този учебник?
– Ако очакваме МОН да го пусне като учебник или учебно помагало – абсурд! Там бдят зорко нищо с нормално и пробългарско съдържание да не влезе. Учебникът ще бъде качен в сайт, свободен за достъп, тъй като не всеки ще може да си го намери. Аз ще го финансирам и тъй като няма да мога да пусна повече от 5 000 бройки първоначално, а искам да е безплатен, за да не би някой да си каже, че това е нещо, от което се печели. Затова няма да мога да дам на всички, но който иска, ще може да си го тегли от интернет. Оттам насетне родителите решават, и децата. Само че искам да кажа и друго – ако учебникът беше за циганско образование, за интеграция на циганите, 100% щяхме да намерим финансиране. Но сега това няма как да стане, защото нашето Министерство е силно повлияно от една чужда фондация – „Америка за България”. Аз винаги съм си задавал въпросът защо се допуска една чужда фондация, финансирана отвън, да може да се разпорежда в сферата на българското образование. Това е въпрос на национална сигурност! Ами ако утре се появи една фондация, която се казва „Турция за България” и реши да прави инициатива „Всички в час”, започне да обучава учители и да внушава на децата как по време на Османската империя сме живели мирно и щастливо и как това е било времето на най-голям разцвет? Ами ако се появи фондация „Ислямска държава за България”?
– Добре де, но как ще докажеш, че тази фондация упражнява натиск върху МОН?
– Всичко това, което се случва, е в интерес на целите, които тази фондация преследва в България! Няма натиск, натиск би имало при независима структура, там просто се свеждат определени директиви!
– Е какъв би бил интересът МОН да кляка на такава фондация?
– Защото България по принцип не се управлява от българския политически апарат. Тя се управлява от едни хора, които са на пряко подчинение на американското посолство. Директно!
– Само че, в този ред на мисли, ако се появи една фондация „Русия за България”, няма ли пак да е същото?
– О, ужас! Тогава си представям каква революция ще избухне сред всички грантаджии, просто ще полудеят. Тези, които получават пари от „Америка за България” ще се разпенят до немай-къде и ще започнат да обясняват как това е нещо, което застрашава националната сигурност. Ние сме суверенна държава и сами трябва да решаваме кое е добре за нас. А не чужда фондация, която е на пряко подчинение на чужда държава и впрочем, по смисъла на американското законодателство, се явява чужд агент у нас. Затова правя учебник, по който да учат българските деца. И тук искам да кажа – учебникът няма за цел да създава някакво хипертрофирано национално самосъзнание, да създава едва ли не някакъв грандиозен национален дух у децата, не, просто ще представя българската история такава каквато е. Да, ще казва, че по време на турското робство българският народ е бил на прага на своето физическо и духовно оцеляване; да, ще казва, че по времето на цар Симеон, и не само тогава, България е една от великите сили в Европа и една от най-могъщите страни в света, нещо, което го няма в учебника; да, ще казва, че ние, българите сме дали писменост горе-долу на 1/6 от територията на света, което също не го пише; да, ще казва, че България е държава на повече от 14 века, която е най-старата в Европа и носи едно и също име от основаването си досега, което също не го пише; да, ще пише, че ние, българите, сме създатели на една от 12-те цивилизации в човешката история и това не са го казали българските учени, а един от най-добрите световни културолози Арнолд Тойнби, но и това не го пише в учебниците. Вътре ще пише, че българската природа е наистина уникална, че неповторимо съчетава най-различни географски типове и климатични зони и т. н., защото учебникът по родинознание не е просто история, той е и география, и етнография, и култура, и обичаи, и литература. Всичко това ще го пише вътре, защото то е скрито в момента. Чета учебника от 1936 г. по отечествознание, там за битката при Шипка има една страница, само за нея – в учебник за четвърто отделение! А в сегашните учебници има един ред, в който пише, че на Шипка са се били руси, българи и, забележете, румънци. Не е имало нито един румънец, който се е бил на Шипка. Целият патос на битката в учебника от 1936 г. те кара да настръхнеш, там се описва как турците били 10 пъти повече от нашите, но те не отстъпвали, как са се били мъжки, как знаели, че ако отстъпят, случилото се в опожарените села на Тракия ще се пренесе и в Мизия, как накрая хвърляли телата на мъртвите си другари и се заклели да измрат до крак, но да спасят заветния връх – това го пише вътре. Аз съм на 36 г., чета го това нещо и наистина настръхвам, включително и сега като го казвам. А в днешния учебник всичко е семпло, жалко и престъпно осакатено.
– Твоят учебник за кой клас ще бъде?
– Той ще бъде сборен за децата от І до ІV клас. В него ще има и гражданско образование, както, апропо, е имало в учебниците до 1944 г. Сегашните нямат, само се говори за това. Ще пише за държавното устройство, за административното, за семейството. Ще използвам тези учебници, както и такива от времето между 1944 и 1989 г., защото в тях, като се махне идеологическият елемент, също има много добри неща. Ние не можем да зачертаем цели периоди от историята на България само защото на някого не му харесвало от сегашна гледна точка. Това е положението. А не някакви доморасли експерти да ни обясняват, че трябвало да разтоварим учебното съдържание. Ами добре де, нека да спрем да ги образоваме децата тогава! Не можело сега толкова рано да учат такива неща! Добре де, как е можел моят дядо, баща ми, аз да ги учим, а синът ми и дъщеря ми да не могат! Нашите деца по-глупави ли са от нас?
– Веднага ще ти кажат, че това е друго поколение, с други интереси!
– Какво значи други интереси? Дай да не ходят на училище тогава и по цял ден да ги образоваме през фейсбук и да играят компютърни игри. Всяко поколение се различава от предишното, но всяко едно трябва да бъде възпитавано в здрав, национален дух. Училищата трябва да възпитават българи, български граждани, а не дегенерати, нихилисти и аморфна маса без самосъзнание. Защото в момента повече от 26 години това възпитава! Но се надявам в някои училища децата да излязат, да си изхвърлят учебниците навън, да ги запалят дори, за да покажат отношение. Надявам се родителите да го направят, учителите, това е начинът! Ако и това нещо не помогне, единственото, което ни остава е революция по Ботевски. Нахлуваме по министерствата, вкарваме ги по затворите, защото тези хора са национални предатели!
– Няма ги Ботевците обаче!
– Четниците на Ботев са били едва 200! Винаги е била такава ситуацията у нас! Но пердето вече ни е паднало!