Паисиевата „История славянобългарска“ се мести в 9-ти клас, а не както е сега в 6-ти, за да успеят децата да я осмислят и приемат. „Хубава си моя горо“ остава, но в учебника по музика, защото „хората я знаят като песен, но не могат да я рецитират“
„Бай Ганьо в банята“ го няма. Аз съм го махнал, защото смятам, че България е мръднала доста от онова време. Смених го с „Бай Ганьо пътува“. Това заяви министърът на образованието проф. Тодор Танев. Той представи проектите за нови програми за втори, шести и осми клас, след като те бяха пуснати на сайта на ведомството в петък вечерта и предизвикаха взрив от критични коментари. Министърът си е позволил още една лична намеса – застъпил се е за „Предсмъртно“ на Вапцаров.
„Нищо свързано с българската идентичност няма да махна. Не ми е амплоато и не съм дошъл тук да кастря“, мотивира политика си професорът. Дали предложенията на министъра ще останат, ще се разбере след месец, когато трябва да приключи общественото обсъждане.
От МОН свикаха пресконференция, на която се опитаха да обяснят каква е логиката на местенето на различни произведения между класовете, но най-вече се оплакаха, че никой не разбира добрите им намерения. А медиите настояваха да разберат кои творби остават и защо други отпадат (виж в галерията долу таблица с творбите от българската литература, които трябва да се изучават от 6 до 12 клас). Накрая стана ясно, че от сега изучаваните 171-о произведения остават 140 в задължителната подготовка. Учителите обаче имат часове, в които могат да представят подробно даден автор.
Паисиевата „История славянобългарска“ се мести в 9-ти клас, а не както е сега в 6-ти, за да успеят децата да я осмислят и приемат. „Хубава си моя горо“ остава, но в учебника по музика, защото „хората я знаят като песен, но не могат да я рецитират“. Любен Каравелов го няма.
Българската литература, която бе е „изчезнала“ от сега представените проекти на програми е наместена в 10-ти клас. Тогава ще има и национален изпит и децата трябвало да са подготвени за него. А и новият закон изисква задължителен 10-и клас. Експертите на МОН, както и външните специалисти, не успяха да обяснят в детайли защо точно тези произведения са обявени за знакови и включени в задължителната подготовка на учениците. Не стана ясно и как точно тези творби ще направят децата по-грамотни и знаещи. „Не съм кондуктор на спален вагон, за да обяснявам кой влиза и кой излиза“, възмути се деканът на факултета по славянски филологии на СУ и участник в комисията по новите учебни планове доц. Бойко Пенков. Експертът по български език на МОН Милена Иванова формулира целта на промените не като сбор от творби така: „Да научим детето да обича и да разбира литературата“. Проф. Адриана Дамянова, един от авторите на новите проекти, защити работата на колегите си като направи следното сравнение: Имаме два варианта – да дадем цялата рибата веднага на децата или да ги научим как се хваща. Според нея хем не искаме повече учебно време, хем искаме всичко да се учи, хем децата да са малко натоварени.
Промените предвиждат още – до десети клас знакови автори и произведения да се изучават на хронологичен принцип. В 11 и 12 клас програмите вече са организирани на тематичен принцип. Произведенията, които влизат в матурата ще се изучават изключително подробно, а останалите ще се групират „в пакет“. Съвременната българска литература от периода след Втората световна война, както стана ясно, не присъства в програмите до осми клас. Това означава, че учениците, които напуснат училище, няма да познават българската литература. За миналата година броят на преждевременно отпадналите от системата е малко над 17 000/данните са на НСИ/. Министър Танев обясни, че ще обмисли този въпрос.
В осми и девети клас вече ще се преподава световна литература, като паралелно с това ще се изучават и български творби, характерни за дадения период. Отпада окончателно Дюма с „Граф Монте Кристо“. В девети клас е Христо Ботев и „История славянобългарска“, както и световните класици. В десети клас се започва с произведенията на Вазов. Част от творбите, които не са в задължителната подготовка, отиват в профилираната – например „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев и „Дервишово семе“ на Николай Хайтов. Вторият вече ще се изучава в задължителна подготовка с разказа си „Дърво без корен“. В задължителните програми ги няма и присъстващите досега Валери Петров, Павел Вежинов, Ивайло Петров. Добавени са обаче Борис Христов с „Честен кръст“ и Виктор Пасков с „Балада за Георг Хених“.
Няма ги „Чичовци“ и „Линее нашто поколение“ на Вазов, „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, „До Чикаго и назад“ на Алеко /от него остава само „Разни хора, разни идеали“/, няма я Славейковата „Ралица“. От Яворов не са включени „Да бъдеш в бяло“ и „Сенки“. От Смирненски ще се изучават само „Братчетата на Гаврош“, „Приказка за стълбата“ и „Зимни вечери“, а от Йовков са „отрязани“ „Шибил“ и „През чумавото“, от Вапцаров – „Кино“ и „Завод“.
Една от важните промени по български език и литература е, че се увеличава времето за упражнения и преговор. Също така се дава достатъчно свобода на учителите да преподават./Труд