Пак намериха начин да отложат глобите за офшорките с ниви

0
810

Безкрай ще продължи събирането на информация от всеки град на кого се водят земята и има ли сред тях такива с неясен собственик

 

Глобите за офшорките, притежава­щи земеделски зе­ми, пак се отлагат, но този път за неопределе­но време.

И то не заради проме­ни в закона, както се опитаха да го направят лобисти в края на мина­лата година, а заради липса на капацитет да се проверят всичките 1,5 милиона собственици на ниви и да се отсеят от тях неясните компании, регистрирани в ошфорни зони и извън ЕС.

Проф. Иван Станков от АБВ оттегли в пленарната зала предложението си, което изложи неочак­вано три седмици преди това при приемането на изменения в Закона за опазване на земедел­ските земи в комисията по земеделие. Тогава той внесе тихомълком текст за отлагане с 2 г. на влизането в сила на глобите за фирми с нея­сен собственик, които притежават ниви.Niva-642x336

Оттеглянето на скан­далния текст стана от­ново съвсем без да се вдига шум и без нито ед­на медия да отрази слу­чилото се. Действието се развива на 4 декем­ври 2015 г. (петък, когато народните предста­вители очакват с нетърпение контрола, защо­то тогава не е необходи­мо присъствие и бързат да пътуват) малко след 9 часа. От друга страна, в онзи момент цялото внимание е насочено към Христо Иванов и съдебната реформа. Предстои третото четене на конституцията на следващото заседание на 8 декември.

В този момент Народ­ното събрание започва да обсъжда изменение в Закона за земеделските земи. Цецка Цачева да­ва думата на проф. Станков, който бе набе­ден за лобист заради от­лагането на глобите за офшорките с 2 г. Той оттегля предложение­то си. Простата логика показва, че санкциите трябва да започнат да се събират веднага. Да, да, ама не, както казваше Петко Бочаров.

Проблемът е в това, че няма общ регистър, в който да се провери колко декара и къде се водят на фирми, реги­стрирани в специални зо­ни.

И затова тепърва Ми­нистерството на земеде­лието и храните ще из­исква информация от Агенцията по вписванията във всички градо­ве за офшорките, които притежават ниви в България. Това ще отнеме страшно много време, като се има предвид, че собствениците на земе­делска земя у нас са об­що 1,5 милиона.

Вярно е, че от тях има множество физически лица, както и обикнове­ни фирми. Но проверката ще отнеме изключително много време. Още повече, че теоре­тично е възможно дори да има парцели, чиито собственици частично са офшорки. Те също ще трябва да бъдат санк­ционирани.

„Събирането на ин­формацията направо ми изглежда мисия невъз­можна и тези глоби си­гурно няма никога да влязат в сила, макар да има текст в закона”, ко­ментира източник от ми­нистерството. Процеду­рата все още не е старти­рана, защото текстът е приет преди Нова годи­на и все още се уточнява как точно ще се изисква информацията.проф. Иван Станков

Общо заявките за под­помагане в Министер­ството на земеделието обхващат площ от 38 ми­лиона декара земя. Част от нея е в ръцете на български фирми, но има и такива, които са реги­стрирани в специални зо­ни.

Според закона, който трябваше да влезе в дей­ствие от октомври 2015 г., в бюджета трябваше да влязат 90 милиона лв. от глоби на офшорки до края на миналата годи­на. А от януари тази го­дина те се увеличават по три и трябваше да се на­числяват по 90 млн. лв. на месец. Така за цялата 2016 г. щяха да се прибе­рат 1,2 млрд. лв. за бю­джета. Сумата се полу­чава, като се умножи броят на декарите с нея­сен собственик по полагащата се глоба. По данни на специали­сти 300 хиляди декара обработваеми ниви са в ръцете на офшорни фирми За всеки декар се дъл­жат 100 лв., a ако до три месеца собствеността не се смени, те се увели­чават на 300 лв.

Председателят на ко­мисията по земеделие­то в Народното събра­ние Румен Христов оба­че твърди,че данните са различни. „Не са 300 хи­ляди декара, а са по-малко – някъде около 180-200 хиляди.

Това е пренебрежимо малко на фона на около 45 милиона декара земя, които има общо в Бъл­гария. Става въпрос за около 0,5% от o6pa6o­тваемата земя на Репуб­лика България”, заявява Румен Христов, който е пред­ставител на Реформа­торския блок.

Депутатът признава, че заедно с хора от министерството помолили проф. Стан­ков от АБВ да внесе текста за отлагането на санкциите с 2 г., защото той бил без­спорен авторитет в про­фесията. Но заради сил­ната обществена реак­ция срещу подобно решение се отказали от него.

Заедно с оттеглянето на текста за глобите за офшорките се оказва, че депутатите са отло­жили и друг, който е из­искване на Европей­ския съюз. Кой знае за­що двете норми са били заложени в един и същи член от закона – а именно в оттегления. Трудно е да се обясни защо де­путатите са се опитали да гласуват анблок всички промени, а не да ги разделят, така че хем да се спази условието на Брюксел, хем да въве­дат глоби за фирмите с неясен собственик.

ЕС настояваше да от­падне съществуващото в момента ограничение граждани на общността да купуват български ниви само ако са живели 5 г. у нас. И заради този постулат Европейската комисия беше заплаши­ла България с глоба. През март тя написа писмо до министерство­, че законът ограничава свободното движение на капитали и дискриминира инве­ститорите от други дър­жави членки. България трябваше да отговори до края на май и да пред­приеме стъпки за от­страняване на спорните текстове. Понеже това не се случи, ЕК трябва­ше да стартира глоба от началото на тази годи­на. Колко точно е тя, не е ясно, защото не е определена. Водят се преговори между бъл­гарското министерство и Еврокомисията, за да я няма.

Според Румен Хри­стов наказателната процедура от страна на ЕС е забавена и скоро след ваканцията Народното събрание ще прегласува текста за европейците, собственици на земи у нас, така че да не се дискриминират инве­ститорите от Европа.

Именно заради това обещание на българ­ските депутати Евро­пейската комисия е забавила наказателната процедура срещу Бъл­гария.

„Нелепо е да се огра­ничават гражданите на ЕС да притежават ни­ви. Има множество инвеститори откъде ли не – от Израел, от САЩ и дори от Китай”, до­пълва Румен Христов.Румен Христов

Предисторията

Текстът за отлагане на глобите за офшорките с ниви се прокрадва тихо­мълком на заседанието на парламен­тарната комисия на 11 ноември 2015 г. Предлага го заместник-председателят проф. Иван Станков между другото. Депутатите разискват изменение в За­кона за опазване на земеделските зе­ми. Професорът взема думата, за да поиска нова точка 4 в параграф 13 от преходните и заключителните разпо­редби. Без да прочете какво гласи въ­просният абзац, депутатът казва: „Чис­лото 2015 г. да се замени с 2017”.

Присъстващите депутати – и управля­ващи, и опозиция, подкрепят измене­нието единодушно. Това са 17 души от всички парламентарни групи, които после се оказва, че не са разбрали какво са гласували.

Според закона компании от офшорни зони и дружества, регистрирани из­вън ЕС, не може да имат земеделска земя. Това е прието през май 2014 г., но е трябвало да влезе в сила от на­чалото на 2015 г. Отложено е веднъж за май 2015 г. и сега имаше опит да се забави за втори път за 2018 г.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук