Основи на ислямофашизма – специален коментар на Мартин Карбовски

0
692

Чудно е как не можете да го познаете.

Фашизмът се помни и се припомня от всички медии непрекъснато. Комунизмът, неговото по-продължително подобие, е в костите на още непогребаната история и личности. Комунизмът надгради фашизма, надживя го, защото включи в себе си псевдо-либерални идеи като интернационализма и равенството.

Днес върху тези чисто комунистически либерални идеи расте новият фашизъм, движението на бедните, организирано като религия и всяващо страх като левите идеи в началото на 20-и век.

Как не го виждате?

Ислямът, в гротеската на не-светския ислям, с поддръжката на исторически плагиати, протестиращи секуларизма –  в този му вид това движение е чист фашизъм. За да се разграничим от нормалността и светскостта на една религия ще го наричаме  „ислямофашизъм“ без оглед на полит-коректното говорене. Именно политически коректното говорене и липсата на терминология обърква общественото говорене, реално никой не смее и не иска да дефинира новия проблем, надвиснал над модерните общества. А проблемът не е нов. По всички признаци новото движение изключително много прилича на двата вида фашизъм, познати през 20-и век, както и на ранното християнство, съсипало Римската империя.

Основите на новото радикално движение (което наричаме ислямофашизъм), заплашващо устоите на съвременния свят, можем да споменем само телеграфно, но е достатъчно за начало.

БЕДНОСТ

Базата на всеки фашизъм и неговото разпространение е бедността и класовата завист, типични за Ленин и Хитлер. Бедните са длъжни да получат. Откъде и как да получат – това за тях са идеологически, а не икономически въпроси. Бедна царска Русия направи тази грешка, фалиралата в края на втората декада на 20-и век  Германия – също. Германците бяха толкова бедни след Първата световна война, че трябваше да получат Париж в началото на Втората световна война. Помислете – днес не е ли същото, поне що се отнася до Париж и бедната съсипана от Франция Северна Африка. Бедността е бензинът на историческите промени, водещи обикновено в пропастта на историята. Бедността днес легализира масите, които не бяха институционализирани през миналия век, защото тогава модерният свят реши по най-комунистическия начин, че им е длъжен. Европа се почувства така богата и така виновна, че даде право на всеки да поиска от нея. Никой не казва в прав текст, че претенциите имат математически и икономически лимит. Европа си представя наивно, че приютява в себе си една нова работническа класа, от която се нуждае. Лошото е, че поддръжниците на ислямофашизма, неговите латентни гаулайтери, са всичко друго, но не и работническа класа. Те са бедни хора, чист пролетариат, с разлика от стария ни познат съветски пролетариат в това, че живеят от помощи именно в държавите, където са приютени. В този смисъл новият пролетариат е протектиран и хранен от Империята, за разлика от старите пролетариати, с които никой не се съобразяваше. Нивото на бедност е различно и именно това е най-опасната характеристика на новия ислямофашистки пролетариат – той ползва гостоприемника си като паразит – в повечето европейски страни, в ислямските малцинства и гета 80% от хората живеят от помощи.

Новият пролетариат е облечен, нахранен и настанен. Но той издига нови искания – и те са привидно морални, отколкото материални. Това е характерно за всяка лява революция. Например революционната аскеза.
РЕВОЛЮЦИОННА АСКЕЗА

От Христос и ранното християнство, унищожило Римската империя революционната аскеза е задължителна и изкушаващо близка до всяка тоталитарна идея.

Днес лидерите на ислямофашизма са революционерите аскети, раздаващи справедливост и морал. Тяхната същност и начало е в богатата Саудистка Арабия, но това е типично и уж нелогично за всяка революционна аскеза – тя има нужда от спомоществователи.

За нормалния европеец образът на брадатия революционер досега беше свързан с ляво движение. И днес е същото, освен че революционната аскеза се представя за религиозна и оттам – задължителна. Тя вече не е избор, а част от униформата на новия свят. Храна, дрехи, поведение, ритуали – левите и фашистките движения просто смениха дрехите си и днес първата фаза на налагането на тоталитаризма е факт. Униформите са изискване на всеки фашизъм. Налагането на униформи на хора, които не искат да бъдат униформени, е уникално познато от близкото минало. Но никой не смее да направи това сравнение, защото продължават да ни представят ислямофашизма като религия, а чистия фашизъм като идеология.

Тук може да се отвори една скоба – правото да носиш униформа е правото на оксиморона. Защото да носиш униформа е твое право, но да задължаваш другите да влязат в твоите дрехи и в твоята аскеза е фашизъм, познат в момента единствено в Северна Корея.
КОЛЕКТИВНО УЧЕНИЕ. ТЕРОР И КУМИР.

Ранното християнство, нацизмът, комунизмът и ислямофашизмът разполагат с колективно учение. Библия, обединяваща и обосноваваща инвазия. Свещена книга, която се наследява, учение, което се проектира в безкрайността и модели за постигането и налагането на това учение, чието начало съвсем не е колективно, а по-скоро е налудничаво като хадисите или скучно като книга на Сталин, и „Моята борба“ на Хитлер. Колективното учение иска да те избави от бедността. Но същото колективно учение става фашистко, когато има само една самотна идея за избавление – и тя е терорът над  другите.

Днес, когато четем уставите на старите колективни революционни учения, можем да се учудим как тази несръчна мисъл е завладяла толкова много хора, милиони граждани се превръщат в роби и десетки страни губят историческо време.

Колективното учение е фашизъм, когато не се поддава на съмнение. А кое най-силно не трябва да не бъде подлагано на съмнение, кое нямаме право да подлагаме на съмнение? Разбира се, религията, несъмнено религията.

Така левите и крайно-десни идеи от началото на 20-и век в момента пробиват чрез религията, те си слагат чалма, за да бъдат припознати от най-бедните, живеещи на юг от империята племена. Под тази маска терорът, бил той ляв, десен или религиозен е същият.

Терорът изисква кумир. Той е оправдание, в негово име се ражда жестокостта. Отново трябва да си спомним ранното християнство, както и Средновековното, отново Ленин и заповедта му за избиване на царското семейство, жестокостта към евреите на самия Хитлер (при Ленин не е било така лично).

Кумирът е кръстът, вождът, фюрерът. Днес кумирът е Мохамед.

Реално има една особеност при ислямо-фашизма и тя е, че кумирът  няма образ. Образът на водача не е като тиражирания образ на Ленин, Христос, Хитлер или Маркс. Но при последователите на Мохамед, при радикалните такива, образът на кумира е ясен – подстриган мустак, дълга брада, къса коса, аскеза в дрехите, отказ от сексуално излъчване. Новият кумир е видим, нищо че като естетика, той е неприемлив и дори грозен за визията на всяка империя, където суетата в мъжествеността надделява.

Но в подражанието на кумира при днешните ислямореволюционери – от дрехите до терора – виждаме един нов Ким Ир Сен, една нова армия, готова на всичко. Терорът обаче може да не е същият.

Биха ли се поколебали левите терористи, опитващи се да убият руския цар, ако разполагаха с ядрено оръжие?

Въпросът е реторичен, но терорът днес може да се окаже съвсем друг, нов по жесток технологичен начин.

Тактиката на изгорената земя е много близка на всеки фашизъм. При употребата на нов кумир и нов терор в комбинация с технология, тя може да се окаже неподозирано страшна при реализацията й.

ОБЕЩАНИЕ ЗА ВЕЧНОСТ. ОБЕЩАНИЕ ЗА РАЙ, ГАРАНТИРАНО РАВЕНСТВО.

Неотделима част от тоталитарната идеология към вечността е обещанието за рай. Трети хилядолетен райх или комунистическо общество – това се обещаваше през 20-и век. Днес раят на ислямофашистите е леко ретро и леко инфантилен, ислямски рай със суеверни изисквания, там където жените са награда. Но и това е нетленна част от всеки фашизъм. Защото раят е справедливо равенство, гарантирано равенство. Край на завистта, класова или лична. Всекиму заслуженото. От всичко. Инфантилността на идеята не пречи на нейното разпространение, всеки, който е живял комунизма днес се диви и на самия себе си, че е вярвал в това.

Хилядолетен райх, комунистическо общество, ранно-християнски рай  – днес ислямофашизмът безогледно преформатира идеята за смисъла на живота, която е чисто европейска (екзистенциална, философска)  и я поставя отново на пиедестала на вечността, проектирана чрез мечтаното общество.

При ислямофашизма тази идея е несиметрична.

Вечността е гарантирана някак си, бих казал инфантилно. Но и в този смисъл ислямофашизмът не е религия, а ясна идеология, която съдържа в себе си ново, но и вечно общество, в което живее тялото и душата. Чрез борбата за такова общество благосъстоянието на душата е гарантирано и самата борба е неин паметник. Ние, от другата страна на барикадата, не подозираме гериочността и вечността, на която е обречен образът на Мохамед Ата, пилотирал единия от самолетите, разбили се в кулите на 9/11/2001.

Вечността е в борбата, и двете нямат срок – както беше при нацизма и комунизма.

Мохамеданският рай е толкова точен и близък с комунистическото общество – което все се отлагаше. Левите идеологии особено, разчитайки на така създадената революционна аскеза, могат да отлагат настъпването на този рай (комунизъм, райх) до безкрайност. Това обещание за вечност тук на земята и там на небето (в бъдещето) се постига с елементарна колективна истерия.

КОЛЕКТИВНА ИСТЕРИЯ

Кадрите на хора, плачещи за смъртта на Ким Ир Сен могат да се видят и днес, с дата от тази година. Манифестациите на комунизма, факелните шествия на нацизма и истеризацията при съпротивата срещу врага е типична черта на всеки фашизъм, както при ислямофашизма днес. В настоящия момент, манифестирането още е на малки групи, по отряди, които очакват своя площад на Независмостта, своя митичен град Германия (бивш Берлин, замислен от Шпеер).

( * бел.ред. Алберт Шпеер, по-известен като „Първия архитект на Третия райх”, е човекът, на когото Хитлер възлага мегаломанския си проект за изработването на Welthauptstadt Germania – Световна столица Германия или мечтания град на Фюрера, Берлин като планетарен център.)

Докато маршируват натам ислямофашистите правят и някой друг погром, както руснаците над евреите в Одеса, както фашистите върху магазини на евреи в Мюнхен.

Техните погроми, на ислямофашистите, са по-кратки, с по-малко жертви днес, но са много по-разтърсващи, заради медиите и глобалния свят. Наричат се терористични актове. Но замисълът на всеки фашизъм е да се премине от актове на демонстрации към процес на взимане на властта.

В този смисъл преценете вие как може един терористичен акт да се превърне в терористичен процес – когато вземе политическата власт.

Такива процеси са непознати за западните общества, но са познати на Балканите. Наричаха ги доскоро с думата „робство“, „робства“.

АВТОРИТАРНИ НЕИЗБИРАЕМИ ЛИДЕРИ. ГАУЛАЙТЕРИ.

Живите лидери на всеки фашизъм са неизбираеми. Как точно работи структурата при липса на пазар на идеи и конкуренция при лидерите не могат да кажат дори хората, които живяха при комунизма и видяха несъстоятелността да бъдат управлявани от назначения и вътрешни борби между еднакви клики.

При ислямофашизма тази тенденция се запазва – няма демокрация на лидерството, но на чисто еволюционен принцип този инженеринг работи за смисъла на деконструиращата работа на ислямофашистките организации.  Техните лидери са по-добри от официозните демократични лидери и техни опоненти, защото фашистките лидери са революционери и от тях не се изисква съзидание. При фашизма не се видя добре, но при комунизма стана ясно, че лидерите на тоталитарните движения са неспособни на нищо, освен разрушение и лозунги. Дори Че Гевара не се справи като аграрен министър на Куба.

Реално всеки фашизъм се ръководи на средно обществено ниво от чиновници гаулайтери, които просто изпълняват предписания. В разрушителната стихия на всеки фашизъм това е достатъчно. Но при изграждане на мечтания халифат, това ще е проблем, иронично казано. Защото основно правило на тоталитарните движения е никаква икономика.
НИКАКВА ИКОНОМИКА

С някаква икономика може да се похвали само Адолф Хитлер, който възроди Германия след 1933 година. Но икономиката на военни начала не е реална икономика и затова никой тоталитаризъм няма бъдеще. Но опитите ще продължат именно с ислямофашизма, който поглъща готови пари от петрол и война.

Днес обаче има един парадоксален нюанс.

Икономиката на ислямофашизма в Европа е паразитираща на гърба на социалната държава.

Франция, Германия и Скандинавия сами отглеждат своите декабристи и фаши-групи от собствената си икономика и обществена плът.

(* бел. ред – „фаши” групи – обединени около идеите и личността на Мусолини)

Това състояние на връзката между ислямофашизма и социалната държава не се проучва именно заради налагането на интернационализъм в упоменатите държави, който интернационализъм от своя страна беше характерен силно за комунизма.

СССР пращаше хора в космоса, но на полето картофите се вадеха с ръце. Ислямофашизмът разполага дори с технологиите на войната, но като всяка тоталитарна идея ще се самоубие в липса на икономика, особено ако са приложими шериатските идеи за парите – липсата на лихва и т.н.

(* бел. ред. – на практика съществува алтернативна финансова система, в която банките се водят по принципите на Шериата, който забранява лихвите; други табута за шериатската финансова система са  – парите не се инвестират в отрасли, свързани с производство или разпространение на оръжие, алкохол, тютюн или свинско месо; на ислямската система противоречат още кредитите, кредитните карти, дериватите, боновете или срочните сделки.)

В този смисъл ислямофашизмът е почти невъзможен в САЩ. Там социалното подпомагане не е налудничаво като френското и скандинавското, докато Европа днес сама инкубира ислямофашизма в своята икономическа и финансова плът. Достатъчно е да се приложи принципа „който не работи, не трябва да яде“ и живителните сили към самоорганизация на ислямофашизма ще пресъхнат. Надеждите, че от хората, склонни към тоталитарната идея на ислямофашизма ще се роди пролетариат, са наивни. Но не наивна, а направо опасна е другата идея, че от хората в Европа, склонни към ислямофашизъм ще се роди електорат. Да, това ще се случи. И заради това да бъдат харесвани и демократично избрани, лидерите на стара Европа ще трябва да облекат други дрехи, примерно дългата долма.

Това, разбира се, е част от предателството на западните елити, което започна в началото на 21-ви век, когато те приеха радушно износа на революция.
ИЗНОС НА РЕВОЛЮЦИЯ

Тоталитарното движение в неговото начало – като мечта и идеология, нужна за съществуването на човешкия дух – това изнася революцията като семена на плевел през граници и умове. При Хитлер износът на революция беше директен износ на война и на прогресивно германско управление, така както го разбира Хитлер. При комунизма идеята за износ беше перфидна и се представяше като освобождение.

Ислямо-фашизмът днес вече не е нелегална организация като Ал Кайда. Защото с помощта на САЩ и независими експерти разполага с пропагандна машина, която работи по свой нов принцип. Тя няма Лени Рифенщал и Дойче Веле през 1938-а, но има либералните рупори на всеки човек и всеки човек днес е медия. Износът предполага подготвяне на почвата.

От тази трудна пропагандна работа ислямофашистите бяха лишени заради либералите на стария континент.

В устрема си да узаконяват гейбраковете и защитата над всяко животно либералите узакониха и пропагандата на новия вид фашизъм. Тя е маскирана като религия и религиозни права. Никога друг път една фашистка идеология не е била така добре приемана и прегърната от модерните хора, бъдещи нейни жертви.

Модерните хора, европейците, изгубиха своя инстинкт, преиграха в своята идея за свобода на всичко и всички.

Износът на революция се осъществи само за една-две години. Носителите на новата ислямофашистка идея, хилядите нови Владимир Илич и стотиците Шикългрубери бяха приети като жертви на войната, сирийската от 2015  година.

Това безумие се дължи основно на Брюксел и Ангела Меркел. Те осъществиха износа на революция и на революционери – хора, които не познават и хора, които не подлежат на превъзпитание, защото са жертва на радикалната ислямска пропаганда.
ПРОПАГАНДА

Няма фашизъм без пропаганда. И няма фашизъм без непоносимост към свобода на словото. Пропагандата на ислямофашизма е неимоверно улеснена от факта, че всеки разговор срещу ислямофашизма бива превръщан в разговор срещу исляма. Все едно всеки разговор срещу фашизма и комунизма да се интерпретира като обида над всички германци и руснаци.

Това е фаталната концепция на либерализма на модерния свят, който днес носи вината за появата на нов, перфиден фашизъм. Цялата пропаганда на ислямофашизма днес е поета от два стълба – либералният европейско-американски алианс, чиито цели са в дълбоко противоречие с целите на ислямофашизма (необясним парадокс) и реставрацията на една империя – Османската, която дълго време е съдържала в себе си целия арабски свят. Ислямофашистите нямат вестник, революционен орган или пропаганден център. Те са у дома си и просто пускат нашето познато радио, което отскоро непрекъснато говори и работи за тях.

В този абзац трябва да влезе и забраната за инакомислие. Това е комфортът, от който са лишени всички опоненти на всеки един фашизъм в историята на човечеството. Един жесток парадокс – инакомислието днес не е забранено директно от ислямофашистите – то е забранено от либералите, бъдещите първи жертви на ислямофашизма. Гостоприемникът просто не дава да се каже и една лоша дума за паразита в него. Това е, защото отново напомням – разбирането за исляма ни пречи да разберем ислямофашизма. Всеки, който дръзне да говори за правилата, разбиранията и прочие на ислямофашизма, бива наричан расист.

Това е изключително удобно, защото в новите етични категории расистът няма право да говори. Но реално фашисти и расисти са всички, които налагат чужда идеология, начин на живот и модели на поведение  в Европа – а това се прави най-вече именно от апологетите на ислямофашизма. И се стига до безумия, включително и неразрешените форми на изкуство.

НЕПОНОСИМОСТ КЪМ НЕРАЗРЕШЕНИ ФОРМИ НА ИЗКУСТВО. 

Малък , но ясен щрих към всеки фашизъм. Взривяването на статуите на Буда в Афганистан прилича много на ранното християнство и неговата непоносимост към главите на римските статуи или папирусите в Александрийската библиотека.

(* бел.ред – някога най-голямата библиотека в света, Библиотеката на Александрия, е опожарена преди около 2000 години и с това са унищожени ключови артефакти от историята на човешката цивилизация😉

Ислямофашизмът на битово ниво забранява картини, музика и литература, както правят тоталитарните движения през 20-и век.

През 20-и век всяка условно наречена фашистка идея минава през унищожаване на основни форми на изкуството, най-вече по-нежния начин – чрез липсата или забраната на пазар за „погрешното изкуство“. Горенето на книги от 1933 година в Германия и убийствата на поети и журналисти в Източния блок обаче ще са нищо в сравнение с това, което ислямо-фашизмът готви на три малцинства – хора на изкуството, жените и хора с различна сексуалност. Именно обаче тези три типа човеци са най-примирени с настъпването на ислямо-фашизма – защото са част от либералния алианс. Тяхната вяра в тоталния либерализъм  даде свобода на хората, които ще унищожат правата им.
ОСНОВЕН ВРАГ

Затова прогресивно мислещите хора се объркват при дефинирането на новите врагове на прогреса.

Основен враг на всеки фашизъм и ислямофашизъм е Империята.

Римска при ранното християнство, британската империя като основен враг на Хитлер и американският империализъм като враг на комунизма на Съветите. Проектирането на империята в политиката се нарича неуспешно и неточно империализъм и това е оправданието за всеки терор и жертва. Казано по-общо в исторически план продължението на Римската империя до наши дни винаги е повод за борба с нея и разрушаване на определен ред. Днес във втората декада на 21 век модерната империя биде упоена и натровена със своя либерален концепт, който я изгради през последните векове. И въпреки сривовете в нея и отвън, същият либерален концепт донесе сравнителна свобода на обикновения човек – невиждана свобода и сигурност в свят, който явно е алчен за още свободи.

Но това ще бъдат свободи, които ще способстват за разрушаването му, защото империята реши, че не понася граници и просто изтри границата между себе си и варварите и ги прие в утробата си като майка. Преди това обаче беше изтрито и самото понятие за варварство, като то беше прието за некоректно. Така фарсът на всяка империя се повтаря – последната империя на свободна Европа сама отгледа убийците си, което е прост паралел и с Хитлер, и с Ленин, и с всеки малък или голям идеолог на всеки нов фашизъм.

С какво е по-различен ислямофашизмът от другите фашизми? С лекотата му на възприемане. В този смисъл може да се предполага, че ислямофашизмът ще стигне по-далеч от всички свои предшественици в историята. С камуфлажа му, че е религия. Но по същия начин религия бяха фашизмът и комунизмът.

Това са приблизително повечето общи черти между ранното християнство, фашизма, комунизма и ислямофашизма. Единственият извод от тази ясна прилика е, че тези революционни движения са идеологии на ограниченията и несвободата.

Ислямофашизмът не е религия или гражданско право – той е идеология на смъртта, като всички свои предшественици.

Колкото по-рано го разберем, толкова по-добре за нас.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук