Най-заразни сме часове преди и 2 дни след разболяване, казва главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев
– Д-р Кунчев, пред епидемия от грип ли сме, или тя е още далеч?
– Обичайно от края на декември влизаме в активния сезон на годишната грипна епидемия у нас. Тя най-често започва в края на януари, но има и отклонения, понякога и значителни като октомврийски или априлски епидемии. Малко по-рано започва сезонът в Западна Европа, но вълната много бързо обхваща нови територии.
– Кои са специфичните особености този сезон?
– Досегашните факти потвърждават прогнозата на СЗО, че основните играчи при вирусите ще бъдат новият “Швейцария” и познатият ни “Калифорния”, по-известен като свински грип. Малко изненадващо е, че този вирус, по-точно H1N1, който има няколко разновидности, но е все пандемичният грип, първо продължава да е активен вече 6-а година, и второ, в момента преобладава в положителните резултати в Западна Европа.
В групата на грипните А вируси в над 65% от положителните проби става дума за този пандемичен щам. Дали ще продължи тази тенденция, е много трудно да се прогнозира. Факт е обаче, че този вирус предизвиква тежко протичащата епидемия на изток от нас – в Иран и епидемичните взривове в Турция. Затова е много важно какво ще стане в следващите 2-3 седмици: каква вълна ще се надигне в Западна Европа и дали този щам ще се окаже водещ и при нас. Все пак вирусите имат отличителни характеристики. Свинският грип от 2009/2010 г. у нас показа, че засяга предимно по-младите и не носи чак такъв риск за най-възрастните. И сега е така, най-много боледуват хората в активна възраст. Тогава помним, че имаше по-висок риск за бременните, мнозина много бързо развиваха пневмония и дихателна недостатъчност.
– Как протича пандемичният грип в Иран?
– Според последните данни – до празниците, защото след това статистиката навсякъде не е точна, се вижда удвояване на смъртните случаи в Иран в рамките на седмица. Бяха 57 в седмицата преди Коледа, а в следващата достигнаха 119 на база около 1200 лекувани в болница.
– Кое повече влияе на епидемията в България – развитието в Западна Европа, или на югоизток?
– Влиянието е възможно и то двете линии, затова се наблюдава. Трудно е да се определи съвсем точно в момента, защото сме в очакване на по-прецизна статистика. Определено е налице подем в грипната епидемия в Западна Европа, защото 3 седмици последователно се покачва процентът на положителните проби от всички изследвани. При над 10% положителни за грип проби вече се смята за начало на епидемията, но все още няма кой знае каква заболеваемост. Увеличават се случаите в Холандия, Швеция и Португалия. Предполагам, че тази седмица ще пристигнат нови проби за изследване и у нас в Националния център по заразни и паразитни болести и ще бъдем по-добре ориентирани. Другата седмица пък ще се види съвсем ясно каква е заболеваемостта в страната за първата работна седмица на 2016 г. и има ли вече области, които се отличават.
– Вашата лична преценка?
– По мое мнение все още е рано, макар че всички виждаме все повече хора с оплаквания. Търсенето на медицинска помощ е по-високо, но трябва да се отчете и една статистическа грешка – обикновено веднага след празниците всички, които са “стискали”, отиват на лекар и в първите дни е по-натоварено.
– Кога може да се очаква първият пик?
– Много е трудно да се каже. По-точни можем да бъдем, когато една от западноевропейските страни обяви епидемични стойности. Тогава, след максимум 3 седмици, може да се очаква същото и у нас. Такава все още няма. Затова може да има забавяне, а може и то изцяло да се компенсира и грипът да дойде още другата седмица.
Възможно е епидемията да започне и откъм Турция, имали сме такива години – началото бе в Хасковско, Ямболско, Бургаско. Това зависи основно от движението на големи потоци хора. Става дума за нормалното движение на хора, бежанската вълна няма да повлияе, тя спадна у нас.
– Кой е най-големият мит за грипа в момента? Темата постоянно е в общественото внимание и някои търсят конспирации и комерсиален интерес.
– Да, получава се някакво пренасищане на моменти. Много е трудно да вървиш по ръба на бръснача – хората искат информация и трябва да я имат, дори рисковете да се отнасят само за някои групи. Това ни е работата, да предупреждаваме и да информираме. От друга страна, когато стане постоянен център на вниманието, някои го възприемат като заплаха, манипулация и едва ли не работа в интерес на фармацевтичната индустрия. В случая какъв интерес – всички средства, с които си помагаме при дихателни инфекции, за това са измислени. Като прибавим и изключително високото ниво на недоверие към здравната система, нещата съвсем се объркват.
Прагматично е да приемем нещата така: не е вярно да се твърди, че идва нещо ново и смъртоносно. Грипът винаги е нов, вирусите мутират постоянно. Точно това му позволява всяка година да предизвиква епидемии. Глупаво е да омаловажаваме това заболяване, защото то е първопричината за смъртта на различен брой хора всеки зимен сезон – основно възрастни и хора с много увредено общо състояние, при които грипът усложнява фатално основното заболяване. Искаме да предпазим точно тези най-уязвими групи: с имунизации, с информация, с предпазване от контакти, с повече грижа и внимание към храната, укрепващите препарати, стоенето вкъщи.
– Кои са тези групи?
– Хората със сърдечносъдови, бъбречни, белодробни, чернодробни болести, с диабет. Най-честите усложнения са пневмониите, които се развиват много бързо, още в първите 2-3 дни. Затова препоръчваме при затруднение в дишането веднага да се иде на лекар и да се направи рентгенография. Включването на антивирусни препарати в определени случаи е животоспасяващо. Само те влияят директно на вируса, всички други са за облекчение на симптомите.
– Сега може ли да се направи нещо за защита?
– Твърде е късно за генералните мерки като имунизация, укрепване на имунитета със спорт и др. С правилно поведение можем да повлияем, макар и ограничено. Масова е заблудата, че можем да се предпазим от среща с грипния вирус. За хора в активна възраст, които са в постоянни контакти и движение, е илюзия.
Вирусът се предава при контакти и при пипане на повърхностите в транспорта, в магазините, в офисите. Човек е най-заразен няколко часа преди първите симптоми, когато още не се е разпознал като болен, и 1-2 дни от заболяването. Важно е да се избягват контакти с такива хора. Високата хигиена също е важна, особено при децата.
– Редно ли е да се ходи на работа със симптоми?
– В боледуването също има етика. Когато кихаме и кашляме, нека не го правим директно срещу останалите, а в лакътя или кърпичка например. Въпрос на висока лична култура е да останеш вкъщи, когато си заразно болен. Да идеш в офиса в първите 1-2 дни на симптомите, е сравнимо с биотероризъм, защото заразяваш максимален брой хора. Същото е сред децата – когато двама-трима кихат в клас, след седмица половината ще са болни.
– Защо забравихме тези правила?
– Призоваваме за това, но масово не се спазва. Правим предписания и до детските градини да затягат входящия режим, но често се влиза в сблъсъци с родители, които искат да ходят на работа и няма кой да гледа разболяващото се дете. Първо, така рискуваш усложнено състояние на детето си, и второ, заразяваш останалите.
– След празниците мнозина са на диета. Уместно ли е на фона на грипа?
– В основата на имунитета са протеините и не трябва да спираме млякото, маслото, рибата, месото. Не е време за строги диети. За добър имунитет са нужни и достатъчно плодове и зеленчуци. Не подкрепям пиенето на високи количества витамини и комбинации. По-добре е да се пият пресни сокове.