Нито едно лечебно заведение в страната не е сключило договор за скъпите дейности по радиохирургия с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), установи проверка на Клуб Z. Действащи клинични пътеки има, но липсват правни основания публичният фонд да ги финансира, защото по закон през 2016 г. касата не може да харчи пари за нови болници и медицински процедури.
С други думи, най-ефективните и модерни процедури за премахване на тумори ще продължат да бъдат недостъпни, противно на всички обещания за комплексно и безплатно обслужване на онкоболните в страната. Линейните ускорители от последно поколение, чиито ленти преряза лично здравният министър д-р Петър Москов през последните няколко месеца, ще работят, но изцяло за сметка на пациентите или съответните онкологични центрове. „Тъжният керван“ от хора (по думите на самия министър) вече няма да пътува за Турция, но в страната пак ще се лекуват само тези, които могат да платят.
„Към момента няма нито едно лечебно заведение с подписан договор с НЗОК по пътеките за радиохирургия от 2015 година, съгласно изменението на Закона за здравното осигуряване, обнародвано в Държавен вестник бр. 48 от 27.06.2015 г., което гласи „Предметът на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК, не може да се разширява“, е официалното становище на здравната каса, изпратено до редакцията на Клуб Z.
До момента разписаните клинични пътеки за тази дейност са само две (КП 258.3 за радиохирургия и КП 258.4 за роботизирана радиохирургия) и могат да спестят на пациентите съответно до 3 000 лв. и до 8 000 лв. от стойността на терапията им, ако се плащат с публични средства. Същите обаче са в сила едва от около шест месеца (считано от 1 юли 2015 г.) и е практически невъзможно онкоцентровете и болниците да започнат работа по тях, защото тепърва стартират дейността си. Най-новите линейни ускорители в Националната кардиологична болница, например, се очаква да заработят до края на януари, а първата високотехнологична операция с уникалния за страната ни кибернож, беше извършена преди по-малко от три седмици – на 17 декември в столичната болница „Св. Иван Рилски“. Съвършено нов е Онкологичният и лъчетерапевтичен център „Света Марина“ във Варна, вторият линеен ускорител в столичната „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и апаратите в още шест-седем многопрофилни болници в страната.
„Имаме неофициалното уверение на здравната каса, че ще подпишем договор. Казаха, че ще го направят заради болните. Подали сме заявлението си още в средата на декември, веднага след като получихме разрешителното си за дейност с новата апаратура. Вече имаме пациенти, преглеждаме ги и веднага щом получим договор, ще им дадем дати за необходимите процедури“, сподели очакванията си пред Клуб Z директорът на „Св. Иван Рилски“ Мариета Райкова.
От края на септември лечебното заведение разполага с уникален за страната (и едва шести в Европа) високотехнологичен линеен ускорител (кибернож), способен да премахва туморни образувания чрез прецизно управление на лъч с висока доза радиация, без да уврежда здрави тъкани и органи. Операциите помагат на хора с доброкачествени или злокачествени заболявания, при които прилагането на класическите методи за борба с рака е невъзможно или твърде рисковано. За подобни интервенции болните досега редовно пътуваха до съседна Турция, където процедурата струва между 7 000 и 10 000 евро. Занапред лечението им ще може да се извършва и в България, но без особени гаранции за по-ниски разходи.
От здравната каса отговарят, че на този етап нямат никакво правно основание да финансират радиохирургията у нас. Липсват не само разписани стандарти за дейността, но и достатъчно клинични пътеки, които да „озаконят“ всички възможни процедури с наличната апаратура. Без тези правила нито специалистите знаят какво да изпълнят като задължителен минимум, нито касата е наясно какво трябва да плати. Освен това ръцете й са вързани допълнително с разпоредбите в закона за собствения й бюджет за тази година, където изрично се казва, че не може да поема разходите на нови болници и медицински дейности.
„Лечебните заведения, които след 31 декември 2015 г. са получили за първи път разрешение за дейност, както и лечебните заведения, в чието разрешение за дейност са включени нови дейности след 31 декември 2015 г., не могат да сключват през 2016 г. договори или допълнителни споразумения с НЗОК за съответните дейности“.
Точно този текст накара министър Москов спешно да пререже лентите на над 25 реновинари отделения в университетски, специализирани и многопрофилни държавни болници, давайки старт на проекти за над 181 млн. лв. – 137 млн. лв. от които за разкриването и оборудването на регионални онкологични центрове. Добрата новина е, че повечето клиники са получили разрешителни преди края на 2015 г. и могат да се надяват на някакво чудо, за да работят с касата. Лошата е, че тепърва ще се търсят допустими решения за изход от залетената ситуация.
„Надзорният съвет на НЗОК би могъл да разреши договорите по медицинска целесъобразност. Касата и друг път е взимала такива решения по изключение, когато прецени, че населението се нуждае от достъп до съответната здравна услуга. Разбира се, могат и да ни откажат договор. Тогава съветът на директорите на болницата ще се събере, за да прецени какво ще се прави занапред“, коментира директорът на „Св. Иван Рилски“ Мариета Райкова.
Последният шанс на радиохирургията засега е Националният рамков договор за 2016-а, който трябва да влезе в сила от 1 април. В него здравната каса и Българският лекарски съюз могат да договорят всички условия, при които онкоцентровете да работят до края на годината. Преговорите по здравното споразумение обаче все още не са започнали и само един Бог знае дали изобщо ще приключат успешно, защото историята помни не един техен провал.
Ако радиохирургията не намери финансово обезпечение от държавата обаче, ще се провали не само идеята за достъпно и модерно онколечение у нас, но и цялостната концепция за комплексна и напълно безплатна терапия на злокачествените заболявания като част от основния здравен пакет. От което в крайна сметка ще загубят не само пациентите.
източник: clubz.bg