Руският фронтови бомбардировач Су-24 беше свален, връщайки се на базата след атаки на позициите на „опозицията“ в Сирия, с удар в гърба. Ударът беше осъществен от турски изтребители F-16, като планирането и обезпечаването на операцията беше на САЩ и НАТО.
Руският самолет беше очакван в засада от турски прехващачи, на земята бяха разположени диверсионни разузнавателни групи, маскирани като местни тюркмени, предварително бяха подсигурени и телевизионни екипи от CNN и Fox. Но това беше само тактическото подсигуряване на финала.
Самата операция започна много по-рано. През целия период на действие на руския въздушно-космически комплекс разузнаването на страните от НАТО не бездействаше и водеше постоянен мониторинг на руската авиация със средствата на космическото, въздушното и наземно разузнаване. В самото нападение бяха задействани няколко комплекса на разузнаването и целеуказването – като минимум 3, и два F-16 с новите ракети AIM-9X. Как ставаше това?
Самолетът на ВВС на САЩ – AWACS, излетя на 24 ноември от авиобазата до Превеза в Гърция. Вторият Е-3А на ВВС на Саудитска Арабия излетя от авиобазата в Риад. Двата самолета изпълняваха обща задача – определяне на точното местоположение на самолетите на Русия. Те избираха жертвата. Американският Е-3А трябваше да определи режима на работа на радиолокационната станция за управление на оръжието на Су-24М2, дали е в състояние на търсене или вече е извършила прехващането и съпровожда целта, изработвайки данни за стрелбата, т.е. да определи доколко беззащитен е руският самолет. Излезе, че е така. Както е известно Су-24 се връщаше от бойна задача и неговият комплекс работеше в режим навигация съвместно с ГЛОНАСС. Той се връщаше на базата и не се готвеше за активни действия. Е-3 през цялото време предаваше подробна информация за Су-24 на двойка турски F-16. /Технически въздушната отбрана на Турция, както и на другите страни-членки от НАТО, е координирана от САОС в Торехос /Испания/. Този самолет специално се прави за Турция. Неговата особеност е наличието на компютър, управляващ нов радар AN/APG-GP, изпълняващ ролята на втори пилот – щурман.
Но тази информация не е достатъчна за „излизане“ на високоскоростна цел. Използваше се още нещо, т.е. точността на излизането на изтребителите F-16 допълнително се подсигуряваше от наземните комплекси на ПВО на САЩ разположени в Турция и техните многофункционални радиолокационни системи AN/MP6-53. Зенитно-ракетният комплекс Patriot може да работи с Е-3 и спътниците на радиоелектронно разузнаване Mentor. Не е изключено в спътниковата групировка да е участвал и космически Геосат.
Траекторията на полета на F-16 говори за високоточно излизане на целта с метода на триангулацията: двойка E-3А, плюс зенитно-ракетен комплекс „Patriot“, плюс геостационарни спътници Mentor и Геосат.
Това означава, че турските изтребители точно са знаели къде да чакат руския самолет в засада.
Е-3 са давали указания къде е руският самолет във въздуха, определяли са неговия ешалон, скорост, състояние на управление на оръжието, а радиолокационната система на Patriot, заедно със спътника на радиоелектронно разузнаване е обезпечавала телеметрията на движението на Су-24 спрямо повърхността, т.е. дала е точният прогнозиран сектор на появата на руския самолет, спрямо планинската местност. Накрая двойката F-16 е излязла в района на пуска и от разстояние 4-6 км, практически в упор, е пуснала ракета въздух-въздух Sidewinder в задната полусфера на руския бомбардировач. При това, бордната радиолокационна система AN/APG-GP на изстрелялия ракетата изтребител е работела в режим осветяване на целта, включила се е в момента на пуска и се е изключила след това, когато ракетата уверено е прехванала и поразила целта.
Дали руските пилоти са имали възможност да спасят самолета? Не. Шансовете да се избегне поразяването на екипажа на Су-24 бяха равни на нула. Срещу ракетата AIM-9X с новата матрична инфрачервена глава за самонасочване, формираща изображението на целта в инфрачервения диапазон и нечувствителната към топлинни уловки Су-24 няма система за противодействие с неговите средства за противодействие, които не могат да действат срещу новата ракета AIM-9X.
Появява се въпросът – ако имаше съпровождане от изтребители, сега вече има, трагедията можеше да бъде предотвратена от двойка изтребители Су-30 СМ, имащи на въоръжение бордовата система за защита на Хибини-У, същата, която беше използвана срещу кораба „Доналд Кук“ в Черно море. Но явно никой не очакваше този удар в гърба. Не става дума за Турция, а преди всичко за американците, на които принадлежат Patriot и AWACS и спътниците, задействани в операцията. Турция няма собствени възможности да подобна подробна и точна работа. Да не забравяме и вторият AWACS приписван на Саудитска Арабия. Целият сценарий беше много скоростен – за секунди.
Но турците все пак допуснаха грешка, заради която не успяха напълно. F-16 излязоха на поражение със закъснение 2 минути, когато Су-24 вече напусна участъка на спорната 68-километрова зона на Северна Сирия. За нейното прелитане се нуждаеше максимум от 1,5 минути. Командата за поражение на F-16 не беше отменена, заради което пускът на ракетата беше направен малко по-далеч от разчетната точка. Това се потвърждава и от факта, че заснемането на падането на Су-24 беше планирано, както от територията на Сирия, така и от територията на Турция, но сирийските кадри бяха по-подробни. Това спаси и руския щурман, който успя да се скрие на земята и да изчака спасителния отряд, в който, както се разбра, решаваща роля изиграха части на иранските стражи на революцията.
Красимир Иванджийски
източник:http://budnaera.com , http://strogosekretno.com