Фойерверки няма да озарят морето в Шабла в новогодишната нощ, но светлината от най-стария фар на Българското Черноморие ще извести първи на територията на страната за идването на 2016 г., при това 18 минути по-рано от приветственото слово на президента – в 23,42 ч, въпреки че официално България е в една часова зона.
Маякът рекордьор в най-източната точка на нашите родни ширини упътва мореплавателите вече трето столетие. От петчленния му екипаж довечера на вахта се пада да бъде Димчо Димитров. Той зае мястото на покойния вече доайен Наско Атанасов.
Дежурният фараджия ще вдигне наздравица със съпругата си, ако шабът на флота, под чиято шапка е военният обект, разреши тя да бъде с него в новогодишната нощ.
Останалите двама пазачи – Наньо Нанев и Ташо Николов – освен баджанаци са и ветерани – с вярна служба в кулата вече четвърт век. Смяна в дежурствата, които се въртят на 12 часа, дават още Евгени Пенев и Митко Баргански. Всички си пожелават здраве за следващата година, но очакванията им са най-после да се намерят пари за сериозен ремонт на шабленския фар.
След усилията на общината да извоюва по-свободен достъп и отворен ден всяка седмица заради големия интерес към кулата, считана от местните за една от големите им културно-исторически забележителности, тя трябваше отново да бъде затворена.
Както писа вчера “Труд”, комисия от щаба на флота е установила, че фарът е опасен за масови посещения. Основите на сградата са вградени на 3-4 метра под земята, но дали има пилони, тепърва ще се установява. Издържала на времето и на най-голямото земетресение от 7,8 по Рихтер през 1901 г., кулата в бяло и червено се нуждае вече от сериозно укрепване. От силния прибой през зимата вибрират 132-те стъпала до върха, а леки трусове се чувстват и в караулната. Последното боядисване отвън е през 2006 г. от алпинисти, сред които капитан I ранг на последната ни подводница “Слава” Камен Кукуров.
През 1983 г. позатегнали и запълнили фугите на сградата със скеле, но сериозен ремонт не е имало всъщност от 30-те години на XX век, когато този бряг е бил в границите на Румъния.
Заради абразията морето непрекъснато яде от сушата. В дневника на фара от 1949 г. е записано, че отстоянието му от водата е било 29 метра. Сега е едва 13 м, казва дежурният Наньо Нанев, но бърза да уточни, че вече има изградена буна, която спира морската инвазия. А през 70-те години са укрепвали брега с каруци, припомня той.
Фараджията ветеран е запален мореплавател, двамата му синове, възпитаници на Висшето военноморско училище, са капитани в търговския и военния флот. Той и баджанакът му поемат първата вахта на 1 януари 1992 г., след като първите фараджии бай Иван и жена му Стоянка предават щафетата на тях и на сина си Наско.
Бай Иван – живата история на шабленския фар от 1949 г. насам, ще навърши в началото на идната пролет 95 г.
Осветява пътя на моряците от 1856 г.
Маякът в Шабла е официално открит през 1856 г.след края на Кримската война.
Свободен достъп до шабленския фар имат само президент, министър-председател, министър на отбраната, началник на отбраната, шеф на флота и началник на Хидрографска служба на флота-Варна. Досега български президент и премиер обаче не са стъпвали в кулата. Последно е идвал транспортният министър Ивайло Московски за старта на строителството на новата естакада. Половинвековният мост се срути през зимата на 2003 г. Целият обледен тогава, той не издържа на 4-5-метровите вълни.
В момента най-голямата грижа в дежурствата на фара е за 1000-ватовата халогенна крушка, която мига на 20 секунди и хвърля светлина на 17 мили в морето. Ако има авария или спре токът, маякът може да потъне в тъмнина най-много 10 минути, като при извънредната ситуация Военноморските сили трябва веднага да бъдат известени. Фараджиите не помнят досега такива инциденти. Руската електронна апаратура е инсталирана от 1987 г., а преди това е била шведска и е работила с маслен газ./Труд