ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ДЕЙЛИ ПРЕС ! СЕМЕЙНИТЕ ВОЙНИ НА КИРО ЯПОНЕЦА!
Киро Японеца е роден на 10 декември 1963 г., през 1984 г. е регистриран за измами и дори получава условна присъда. В началото на 90-те години на миналия век той започва да работи за Иво Карамански, а през 1995 г. е обявен за национално издирване. Говореше се още, че Киро Японеца и хората му са разследвани са няколко убийства и изнасилвания, за кражби и нанасяне на телесни повреди, за трафик на наркотици и крадени леки коли, за измами с недвижими имоти, но нито един от случаите не е приключил дори с образуване на следствено дело срещу „циганския барон“.
Превръщането на Кирил Киров, по-известен като Японеца, в ромски авторитет е доста мистериозно. Свързано е с пребиваването му в САЩ още преди 10 ноември. Малко хора са наясно с какво се е занимавал там, но във всеки случай е било доста доходоносно. Твърди се, че Киров, който в началото бил отседнал при свои познати, е успял да се замогне дотолкова, че закупил луксозен имот в околностите на Лос Анджелис, който впоследствие препродал. През 1984 г. е регистриран за криминални прояви. Връщат го против волята му в България. Наложена му е забрана да влиза в Америка в срок от 90 години.
В чужбина Киро Японеца се запознава с гребеца Иво Карамански. След 10 ноември двамата завъртат общ бизнес. По времето, когато Карамански си спечелва прозвището Кръстника, Киро Японеца започва да се възприема като шеф на „циганския синдикат“. Тази квалификация му е лепната по две причини. Едната е, че в честите безпаметни състояния на Карамански той е единственият, който успява да го озапти да не предприема крайни мерки срещу ромски представители, объркали конците. Другата е свързана с намерението му наистина да основе ромски синдикат. Идеята е на Георги Янков, по прякор Черния. Третият човек в йерархията при Карамански е Борислав Ангелов-Боце. Към днешна дата той твърди, че се занимава изцяло със законен бизнес – държи пицария, продава цветя, шеф е на вестник „Фолк ревю“. Четвъртият довереник е Йордан Гиздов – Данчо Гиздата. Това е героят, който беше осъден за изнасилване и оставен под домашен арест, докато тече обжалването. При прословутия инцидент в „Ескейп“ обаче се оказа, че е бил в заведението. В суматохата той успял да се скрие. Няколко дни по-късно напуска страната.
Циганският „синдикат“, който Киро Японеца оглавява в началните години на демокрацията, всъщност е стройна организация с разнородна дейност – от проституция и джебчийски кражби до измами с недвижими имоти и пласиране на наркотици. На върха на пирамидата е Карамански, който прибира проценти от всичко това. Не му стигат проблемите с конкурентните групировки, но и „партньорите“ започват да му се качват на главата. Стига се до стълкновения с Жоро Черния, който през 1995 г. нахлува с хората си в офис на „Корона инс“ в жк „Люлин“. Скандалът е заради БМВ, което му е било обещано от „Дару кар“, ако намерят два откраднати автомобила на лизингова фирма. След като не получава нищо, Черния си отмъщава, като издава шефа си, че го е карал да се занимава с отвличания. Сред набелязаните жертви бил и шефът на ВАИ холдинг Георги Илиев, твърди Жоро Черния. Борислав Ангелов-Боце пък пуска жалба в полицията, че Карамански го е рекетирал за откраднатия му фолксваген. Тази жалба служи за повод Кръстника да бъде прибран „на топло“.
В този отрязък от време сдърпвания има и между Киро Японеца и Карамански. Двамата обаче успяват да се разберат и да изгладят отношенията си. Японеца даже плаща гаранцията на Кръстника при един от арестите му.
Двамата си приличат по много неща, но основното е, че са хора, които умеят да се радват на живота. Често изпълняват в дует любимата песен на Кръстника „Морен сокол пие вода на Вардаро“.
Иво Карамански няма проблеми единствено с Данчо Гиздата, който се съсредоточава върху автомобилните кражби. Той е и човекът, който издирва откраднати автомобили за застрахователната компания на Карамански „Корона инс“. Системата работи перфектно, макар че компанията е известна с това, че поддържа едни от най-високите комисиони в „бранша“. Момчетата на Карамански обаче започват да работят безконтролно и да посягат и на автомобили на ВИС и СИК. Налага се да получат урок. На 17 септември 1995 г. с пет куршума е убит бившият борец Иван Кудев. Всички от аверите на Карамански се оказват потенциално застрашени. Временно се покриват. Оцеляването им е по-важно от дребните спорове.
Киро Японеца прави фал през март 1999 г., когато след скандал в кв. Драгалевци между него и екскомандоса Алексей Петров последният е прострелян.
След убийството на Иво Карамански на 20 декември 1998 г. Киро Японеца продължава да поддържа бизнесвръзки с вдовицата му Галина Лукановска. Двамата са съакционери в „Корона инс“ – Сливен.
Въпреки че вече е човек на положение, Японеца не парадира с богатството си. Известен е с това, че помага на много хора. Има имидж на широко скроен и щедър човек. В това обаче има и голяма доза психология. Японеца знае, че ромите са верни до гроб на своя благодетел.
Освен в закрилник на бедните, Кирил Киров се превръща и в щатен спонсор на погребения. Вади 3500 дойче марки от джоба си за погребението на Роберт Стефанов, застрелян на 23 ноември 1999 г. в жк „Суха река“. Дава своята лепта и за пищното погребение на Поли Пантев, застрелян на остров Аруба през 2001 г. Освен, че и двамата са му били партньори в бизнеса и приятели, Киро Японеца има и друг мотив – можело е и той да е на тяхното място.
През 2001 г. вътрешният министър Георги Петканов определя Киро Японеца като един от водещите наркодилъри. Квалификацията е по повод акция за незаконно оръжие в жилището му в кв. „Факултета“, ръководена от Специализирания отряд за борба с тероризма начело с тогавашния му ръководител Филко Славов. При проточилото се дело доказателствата на МВР не издържаха в съда. На 15 март 2005 г. Японеца беше оправдан за втори път по обвинението за притежаване на оръжие без разрешително.
Акцията на баретите през 2001 г., ако не друго, е сигнал за Японеца, че занапред може да очаква проблеми. Прави опит да се оттегли. Насочва се към недвижимите имоти и строителството. Започва строежа на луксозната бизнес-сграда на бул. „Васил Левски“. Обижда се, когато продължават да го изписват като „наркобос“. Има формално основание. Срещу него никога не е завеждано дело за участие в наркотрафик.
На 12 юни 2003 г. Кирил Киров е прострелян на ул. „Добротич“ в столицата. По мерцедеса, в който се вози, са изстреляни 5 куршума от преминаващ покрай него мотоциклет. Седмица след това в полицията постъпва сигнал. Охраната на Японеца твърди, че е заловила двама души, опитали се да го убият. Това са перничанинът Ивайло Милчев и софиянецът Рангел Рангелов-Кърпата. Гардовете са пребили единия, уж при опит да го обезвредят. Двамата твърдят, че са отишли при Японеца с намерението да поискат заем от 500 лв. Разговорът не тръгнал добре и гардовете на Японеца се нахвърлили да ги бият. На 11 април Кърпата беше арестуван в Перник отново за рекет.
Междувременно интелектът на Киро Японеца никога не е бил за подценяване. Той за разлика от съмахленците си никога не е шмекерувал на дребно. Има големи амбиции и надежди, свързани със синовете Януш и Спартак, възпитаници на езикова гимназия „Александър Дюма“. Мечтата му е да гледа внуци. Киро Японеца мисли напред. Иска да доживее до дълбока старост. Задължително условие за това е да се очисти от всякакъв бизнес, който би могъл да му коства живота.
Точно когато има изгледи да се превърне в „бяла якичка“, Киро Японеца става мишена на данъчните. Срещу него е образувано първото дело за пране на пари. Обвинен е, че е укрил данъци в размер на 400 000 лв. Японеца е заобиколен с хора, способни да го измъкнат от тази ситуация. Тримата му адвокати Иво Найденов, Диана Грошевска и Илиян Василев са сред силните имена в гилдията. Двама души внезапно се сещат, че преди години са му дали пари назаем. Дилян Дорон заявява пред следствието, че му е дал 200 000 лв., а футболната звезда Любо Пенев декларира, че е услужил на ромския бизнесмен със 100 000 долара преди десет години. Обявява дори, че ще потърси разписката вкъщи.
След изявленията на Дилян Дорон и на Любо Пенев ситуацията около делото е овладяна, но Киро Японеца знае, че това е временно. Започва голямото прехвърляне на имуществото му. Наследниците са Януш, Спартак, незаконно родения му син Сотир (извънбрачното отроче е плод на сексуалните подвизи на Киро Японеца с проститутка) и племенника на Киров – Георги Петров. Сотир – най-големият син на ромския бос Киро Японеца – официално бе провъзгласен за новата глава на фамилията. Сотир бил „коронясан” на височайша церемония, придружена с разкошен и много тузарски банкет в дома на известния наркобос.
Януш и Спартак са бесни, че баща им избрал незаконния си син, вместо някой от тях двамата.Официалните отрочета на Киро Японеца щели да направят всичко възможно да се домогнат до „трона“, който според тях им се полага. Дори и с цената на проливането на бащина кръв, както казали на всеослушание. Запознати предричат война за лидерство в ромския клан.
Кирил Киров живее с куршум в главата и управлява успешно бизнеса си седем години след атентата срещу него. Той е истинско медицинско чудо, защото при покушението през 2005 г. е уцелен в тила с малокалибрена (флоберова) пушка. Оръжието и начинът на атентата са аналогични с убийството на Илия Павлов. Това даже породи спекулации, че вероятно срещу двамата е стрелял един и същ наемник, но тази версия, така или иначе, не бе потвърдена или отхвърлена.
През нощта на 9 април 2005 г. Киров влиза в незавършената сграда на бул. „Васил Левски” 15-17. Постройката е част от мащабния строителен бизнес, който развива. Пуснал е шофьора и охраната си, излизайки от сградата, е прострелян от неизвестен все още атентатор, който се е криел в паркиран насреща микробус. Куршумът с калибър 0.22 попада в тила му и засяда във венозните синуси, които са в тилната част на главата. Има и пръснати парчета от черепа след изстрела. Това е възможно най-опасното място да бъде улучен човек в главата. Мястото е силно кръвоснабдено, буквално това са торби, пълни с кръв, които лесно могат да предизвикат фатален кръвоизлив.
Куршумът обаче се спира във венозната стена. Дали това е късмет, особен шанс, или ниската кинетична енергия на малокалибреното оръжие е недостатъчна, лекарите не се и опитват да обяснят. Японеца извърта главата си в мига на изстрела. Убиецът
се е прицелил в основата на черепа, откъдето сачмата би влязла право в центровете на дишането и сърдечната дейност. Като измества главата си флоберовият куршум се удря в окципиталната кост на черепа. Това е най-здравото място на човешката глава. Проникването на сачмата е само на два сантиметра. И макар да има засегнат мозъчен паренхим, увреждания няма.
Кирил Киров има и още един шанс. След разстрела е приет в „Пирогов”, там както често се случва, не им работи скенерът и той е прехвърлен във ВМА за изследване.