България е най-бедната страна в ЕС, но с най-скъпата храна

0
68

България се нарежда сред страните с най-скъпи хранителни продукти в Европа, въпреки че заплатите на работещите остават ниски, алармира президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров в интервю за bTV.

„Настояваме за минимум 10% увеличение на доходите на българите. Отдавна е известно, че имаме най-ниската минимална работна заплата в Европейския съюз, независимо дали я изчисляваме в евро или в лева“, подчерта синдикалният лидер.

Димитров изтъкна парадокса, че България е сред най-скъпите държави по отношение на хранителните стоки. „Абсурдно е да твърдим, че в страни като Франция, Германия и Великобритания получават повече, защото им е по-скъпо – храната им не е по-скъпа. Това е факт“, заяви той.

Според данните, представени от президента на КНСБ, средните доходи в страната бележат ръст от над 17% през второто тримесечие на 2024 година спрямо същия период на 2023 година. Въпреки това, една трета от работещите българи все още получават заплата до 1000 лева, което Димитров определи като „скандално“, особено при минимална работна заплата от 933 лева.

Синдикалистът акцентира върху необходимостта от преосмисляне на приоритетите в държавната политика. „Всички твърдят, че образованието е приоритет. Сега заради войната и армията стана приоритет. Разбира се – това също е важно. Но как да реагира един преподавател, когато в момента началната заплата на учител е малко под 2000 лева, но сега изглежда малка на фона на 2300 лева за войник, което е заложено от 1 януари“, коментира Димитров.

Той подчерта, че пазарът на труда ясно показва недостатъчното увеличение на учителските заплати, тъй като се наблюдава недостиг на кадри в образователната сфера.

Според данни от бизнеса, цитирани от Димитров, около 250 хиляди работни места остават незаети в България. „За съжаление са по-ниско квалифицирани и с по-малки доходи. Проблемът е там, където нормата на печалба на добавена стойност е изключително ниска. В някои сектори като хотелиерството, строителството, търговията – там сме направили каквото е нужно. Бизнесът може да внася работници“, заключи президентът на КНСБ.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук